
Някой ще им съобщи ли, че ако в балканите споменеш, че си депресиран – ще ти кажат, че си женчо, ще ти се подиграват, кажат да се стегнеш и да спреш да се филмираш?
by hetfield37

Някой ще им съобщи ли, че ако в балканите споменеш, че си депресиран – ще ти кажат, че си женчо, ще ти се подиграват, кажат да се стегнеш и да спреш да се филмираш?
by hetfield37
7 comments
И с право. Много е модерно да си “депресиран” в днешно време и масово когато на някой нещо не му се получи, казва че е *депресиран* и го използва като оправдание. Нашето поколение не се е сблъскало с достатъчно трудности, всичко ни се дава наготово и най-малката пречка ни *депресира*.
И явно работи. Балканите имат едни от най-малкото проценти самоубийства в Европа.
Една европейска статистика да имаме където не сме най-зле и ще се намери някой да мрънка
Те да не са жендари да се депресират? Просто стават алкохолици.
Бъди мен, реши да идеш на психиатър.
Притесняваш се когато искаш направлението от личния лекар, но не ти споменава нищо и просто си върши работата.
Иди до кабинета на психиатъра още същия ден: “В отпуска до другата седмица”.
“е’па бахти чудото, дали не е знак от света или нещо?” си казвам. Идва другата седмица, пак отивам до кабинета.
чакам 2 часа, през който пред мен се изредиха хора пет пъти по-зле от мен.
“Дали да не си тръгна? Тука е пълно с абсолютни кукута и мисля, че не е мястото за мен…”
реших да чакам. За 20 мин ме оправи на бързо психиатъра, беше ми неудобно през цялото време, казва ми че “не споделям много”, “действително имаш депресия, но търсиш изход което е много добро нещо и мисля, че ще е по-добре да отидеш до психолог. Ама ето ти едни хапчета.”
излизам от кабинета хипер объркан. Толкова хипер объркан, че даже не уцелих правилния изход и вървях в кръг покрай задния двор и хората сигурно хептен ме помислиха за някакъв куку. евентуално намерих изхода.
реших да не си купя хапчетата или да ходя до същия психиатър. малко време по-късно си купих някой неща за хобитата ми и открих щастието отново без помощта на хапчета които ще ме съсипят психически.
Действителен разказ, ама сериозно намерих по-добро решение дори без психолог. Просто хобитата и разговори с хората ми помогнаха. Пък който е решил да ходи по психиатри, надявам се да имате по-добро изживяване и да не се усети като загуба на време.
Послепис: Първоначално го писах като Greentext ама редита го взе на цитати и се съсипа цялото му форматиране и реших да го напиша отново.
Хем сме най малко щастливите в Европа (и то с бая) и хем сме най малко депресираните. Явно всеки просто е мизерен ама поне е свикнал.
Че то същото ще ти кажат и там, тва са глобални стигми спрямо мъжете и техните чувства. Но като цяло хора си позволяват кви ли не работи у нас и си гледат кефа постоянно. Стига сте ревали, щот идея си нямате какво е боклук държава, където нищо няма.