еден од ретките шо разбира дека бугарскиот шовинизам е проблем број 1 помеѓу МК и БГ
Димитър Атанасов – типичен представител на (за съжаление) широко разпространения в България национален нихилизъм, псевдо либерализъм, наречено го още псевдо елитаризъм.
В стремежа си да се еманципира от прокобната в неговите представи участ да се роди и социализира в „нецивилизована“ България в противовес на лелеяната за квази-интелектуалците в София и еталон за подражание западноевропейска култура, този съвременен бай Ганьо ала Либерал, отчаяно се опитва да надскочи своята обремененост, представяйки си, как в него се е вселила цялата мъдрост на света, която сега обилно ще ръси над народонаселението, просветлявайки тъмните балкански субекти начело с лошите и закостеняли в разбиранията си българи.
Дори на ръба на допустимите и легитимни исторически интерпретации на исторически сведения и факти.
Дори с цената на собствения си интегритет като учен.
Първо, самият факт, че тоя е член на БАН е достатъчно показателен за това, че в България има академична свобода и място за професионално развитие дори и на такива съмнителни субекти, за разлика от МАНУ например, където никога няма да чуете подобно силно контрастиращо с меинстрийма в Скопие виждане за историческите процеси и събития, които са текли на територията на днешна Република Македония, камо ли да му бъде давана гласност в медиите.
Второ, цялото интервю на Димитър Атанасов отича в канала, защото той през цялото време се опитва да обори и делигитимира българската позиция, приписвайки ѝ несъществуващи претенции и манипулирайки и скривайки реалните подбуди и причини за конфликта в съвремените отношения между София и Скопие. В случая имаме straw man argument.
Двоумя се, коя аналогия е по-смешна и несъстоятелна – тази с държавата на Аспарух или тази с руснаците от 1878 г.?
България не отрича, че държавата на Аспарух е била различна (културоложки) от България 12 века по-късно. Именно заради това и в България се учи за т.нар. „прабългари“. Също така България не отрича ролята на Руската империя за Освобождението на България, но лидерите на българското национално движение преди 1878 г. не са имали руско национално самосъзнание.
Проблемът е, че официално Скопие отрича промяната в националното самосъзнание в Македония през периода 1912 – 1992 г. Проблемът е, че официално Скопие отрича, че Гоце Делчев е бил българин. Норвегия не отрича и не се опитва да фалшифицира историята и процеса на кодифициране на норвежкия език и влиянието на датския. Официално Скопие отрича, че възрожденците са наричали езика си български и че дори и след кодифицирането на съвременния книжовен български на основата на източни диалекти той бива възприет включително и от водачите на революционното движение в Македония от края на 19-ти и началото на 20-ти век.
Оттук вече следва логичният въпрос – или Димитър Атанасов е твърде прост и не може да види тази фрапираща и фундаментална разлика в смешните примерчета, които дава, или съзнава много добре къде е същинският проблем, но поради някаква причина и с определена цел и подбуди се опитва да го завоалира и прикрие, като манипулира българската позиция и на практика опитвайки се да оправдае и легитимира македонистките претенции и исторически негационизъм.
6 comments
Е добро е, само има ли некој да го слуша тука.
Не, не е.
Хахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахаха.
еден од ретките шо разбира дека бугарскиот шовинизам е проблем број 1 помеѓу МК и БГ
Димитър Атанасов – типичен представител на (за съжаление) широко разпространения в България национален нихилизъм, псевдо либерализъм, наречено го още псевдо елитаризъм.
В стремежа си да се еманципира от прокобната в неговите представи участ да се роди и социализира в „нецивилизована“ България в противовес на лелеяната за квази-интелектуалците в София и еталон за подражание западноевропейска култура, този съвременен бай Ганьо ала Либерал, отчаяно се опитва да надскочи своята обремененост, представяйки си, как в него се е вселила цялата мъдрост на света, която сега обилно ще ръси над народонаселението, просветлявайки тъмните балкански субекти начело с лошите и закостеняли в разбиранията си българи.
Дори на ръба на допустимите и легитимни исторически интерпретации на исторически сведения и факти.
Дори с цената на собствения си интегритет като учен.
Първо, самият факт, че тоя е член на БАН е достатъчно показателен за това, че в България има академична свобода и място за професионално развитие дори и на такива съмнителни субекти, за разлика от МАНУ например, където никога няма да чуете подобно силно контрастиращо с меинстрийма в Скопие виждане за историческите процеси и събития, които са текли на територията на днешна Република Македония, камо ли да му бъде давана гласност в медиите.
Второ, цялото интервю на Димитър Атанасов отича в канала, защото той през цялото време се опитва да обори и делигитимира българската позиция, приписвайки ѝ несъществуващи претенции и манипулирайки и скривайки реалните подбуди и причини за конфликта в съвремените отношения между София и Скопие. В случая имаме straw man argument.
Двоумя се, коя аналогия е по-смешна и несъстоятелна – тази с държавата на Аспарух или тази с руснаците от 1878 г.?
България не отрича, че държавата на Аспарух е била различна (културоложки) от България 12 века по-късно. Именно заради това и в България се учи за т.нар. „прабългари“. Също така България не отрича ролята на Руската империя за Освобождението на България, но лидерите на българското национално движение преди 1878 г. не са имали руско национално самосъзнание.
Проблемът е, че официално Скопие отрича промяната в националното самосъзнание в Македония през периода 1912 – 1992 г. Проблемът е, че официално Скопие отрича, че Гоце Делчев е бил българин. Норвегия не отрича и не се опитва да фалшифицира историята и процеса на кодифициране на норвежкия език и влиянието на датския. Официално Скопие отрича, че възрожденците са наричали езика си български и че дори и след кодифицирането на съвременния книжовен български на основата на източни диалекти той бива възприет включително и от водачите на революционното движение в Македония от края на 19-ти и началото на 20-ти век.
Оттук вече следва логичният въпрос – или Димитър Атанасов е твърде прост и не може да види тази фрапираща и фундаментална разлика в смешните примерчета, които дава, или съзнава много добре къде е същинският проблем, но поради някаква причина и с определена цел и подбуди се опитва да го завоалира и прикрие, като манипулира българската позиция и на практика опитвайки се да оправдае и легитимира македонистките претенции и исторически негационизъм.
Кое от двете, според Вас, е по-вероятното?
Chad!