Адела Пеева следва пътя на песента, която винаги е мислила за българска, докато един ден в Истанбул разбира, че е гръцка от грък, сръбска от сърбин и турска от турчин. Тя проследява мелодията в Гърция, Турция и навсякъде на Балканите…
“В малък ресторант в Истанбул вечерях с приятели от различни балкански страни – грък, македонец, турчин, сърбин и аз, българката”. Там чух песента, чиято история представям в този филм. Веднага след това, всеки от нас започна да си я тананика на своя собствен език. И всеки настояваше, че песента е от родната му страна. Така възникна спорът – чия е тази песен? Знаех още от детството си, че песента е българска. Исках да узная защо и другите претендираха, че е тяхна.” – Адела Пеева
Песента има и много имена. В България се нарича “Ясен месец веч изгрява”, в Босна – “Погледай ме Анадолко”, в Сърбия – “Руси коси”, в Македония – “Ој девојче, девојче”, в Гърция – “От чужда земя”, в Турция – “На път за Ускудар”, еврейското заглавие е “Красивата девойка” и т.н. Може да се открие и на арабски, испански, френски, италиански, дори и на английски. Едва ли има друга такава песен в света, която всички хора да обичат толкова много, като своя собствена…
П.П. Ех тази Адела, ако трябваше да прави по един филм за всяка [чалга](https://www.youtube.com/watch?v=1HKIsxlrKM0) която се пее на различни езици от балканите 😀 Според мен проблема са границите които се налагат на човешкото общуване, хората пътуват и носят културата със себе си и я обменят с другите. Трябва подобни случки да са повод за радост, а не повод за спор от тип наши-ваши. 🙂 (лично мнение)
1 comment
Малко контекст:
Адела Пеева следва пътя на песента, която винаги е мислила за българска, докато един ден в Истанбул разбира, че е гръцка от грък, сръбска от сърбин и турска от турчин. Тя проследява мелодията в Гърция, Турция и навсякъде на Балканите…
“В малък ресторант в Истанбул вечерях с приятели от различни балкански страни – грък, македонец, турчин, сърбин и аз, българката”. Там чух песента, чиято история представям в този филм. Веднага след това, всеки от нас започна да си я тананика на своя собствен език. И всеки настояваше, че песента е от родната му страна. Така възникна спорът – чия е тази песен? Знаех още от детството си, че песента е българска. Исках да узная защо и другите претендираха, че е тяхна.” – Адела Пеева
Песента има и много имена. В България се нарича “Ясен месец веч изгрява”, в Босна – “Погледай ме Анадолко”, в Сърбия – “Руси коси”, в Македония – “Ој девојче, девојче”, в Гърция – “От чужда земя”, в Турция – “На път за Ускудар”, еврейското заглавие е “Красивата девойка” и т.н. Може да се открие и на арабски, испански, френски, италиански, дори и на английски. Едва ли има друга такава песен в света, която всички хора да обичат толкова много, като своя собствена…
Източник: [Българска Национална Телевизия](https://bnt.bg/bg/a/chiya-e-tazi-pesen)
П.П. Ех тази Адела, ако трябваше да прави по един филм за всяка [чалга](https://www.youtube.com/watch?v=1HKIsxlrKM0) която се пее на различни езици от балканите 😀 Според мен проблема са границите които се налагат на човешкото общуване, хората пътуват и носят културата със себе си и я обменят с другите. Трябва подобни случки да са повод за радост, а не повод за спор от тип наши-ваши. 🙂 (лично мнение)