В България покритието с лекари средностатистически е добро, но това заблуждава.
1. Лекарите са концентрирани в големите градове като София, Варна, Пловдив и т.н. Успех ти пожелавам да откриеш специалисти в цели направления като например подспециалностите в педиатрията примерно в Монтана. В Германия във всеки областен град има специалист и ако си примерно живущ в Любек не е нужно да ходиш до Берлин на лекар. А колко ходят в София за контролни прегледи и т.н.
2. В България бързо се получава час при специалист на частно, но с направление си е мъка. Което е предпоставка бедните да нямат достъп до здравеопазване. Същото важи и за много лекарства, които не са покриват от касите. Това не е проблем за айтито или инженера, но за чистачката определено е.
3. На запад общопрактикуващият лекар прави страшно много дейности, които съответно му се заплащат отлично от касите и така няма нужда за какви ли не елементарни неща да се ходи на специалист. У нас ОПЛ-то е раздаващ листа бюрократ. В градовете има доста ОПЛ-та, но пак са недостатъчни именно заради това, а по селата е цял кошмар. Там ако има някакъв лекар е цяло чудо.
Мога да продължа, но май разбирате, че проблемът не се представя адекватно от една единствена карта.
Количество < качество.
Нашите лекари и за резервни части не стават.
“Като знам какъв ~~инженер~~ програмист съм ме е страх да ходя на лекар.”
Сутринта един приятел чака 5 часа да го приемат за изследвания за бъбреците.
Че някой не си върши работата.
Като полицията – бройката е голяма но ефективността е ниска.
Съпостави данните с това и картинката се разяснява:
Прави ми впечатление, че е поредната карта с някви числа изпляскана. Без контекс, без някакви стойности които може да са релевантни.
И 100 лекаря на 1000 да имаме – ако нямаме апаратурата няма голямо значение.
Другото е колко от тея лекари са практикуващи и колко администрация, директори, комисии и прочие.
И най-ключовото за здравето – превенция. Няма значение колко лекари имаш ако лекарите ти искат да усвояват пари по пътеки, а за това първо трябва да си болен. Ако личния лекар те “предпази” то той спестява куп работа и нужда от повече специалисти които да те лекуват.
8 comments
В България покритието с лекари средностатистически е добро, но това заблуждава.
1. Лекарите са концентрирани в големите градове като София, Варна, Пловдив и т.н. Успех ти пожелавам да откриеш специалисти в цели направления като например подспециалностите в педиатрията примерно в Монтана. В Германия във всеки областен град има специалист и ако си примерно живущ в Любек не е нужно да ходиш до Берлин на лекар. А колко ходят в София за контролни прегледи и т.н.
2. В България бързо се получава час при специалист на частно, но с направление си е мъка. Което е предпоставка бедните да нямат достъп до здравеопазване. Същото важи и за много лекарства, които не са покриват от касите. Това не е проблем за айтито или инженера, но за чистачката определено е.
3. На запад общопрактикуващият лекар прави страшно много дейности, които съответно му се заплащат отлично от касите и така няма нужда за какви ли не елементарни неща да се ходи на специалист. У нас ОПЛ-то е раздаващ листа бюрократ. В градовете има доста ОПЛ-та, но пак са недостатъчни именно заради това, а по селата е цял кошмар. Там ако има някакъв лекар е цяло чудо.
Мога да продължа, но май разбирате, че проблемът не се представя адекватно от една единствена карта.
Количество < качество.
Нашите лекари и за резервни части не стават.
“Като знам какъв ~~инженер~~ програмист съм ме е страх да ходя на лекар.”
Сутринта един приятел чака 5 часа да го приемат за изследвания за бъбреците.
Че някой не си върши работата.
Като полицията – бройката е голяма но ефективността е ниска.
Съпостави данните с това и картинката се разяснява:
Percentage of the population over 65 in Europe in 2020
https://en.m.wikipedia.org/wiki/File:Europe_population_over_65.png
Прави ми впечатление, че е поредната карта с някви числа изпляскана. Без контекс, без някакви стойности които може да са релевантни.
И 100 лекаря на 1000 да имаме – ако нямаме апаратурата няма голямо значение.
Другото е колко от тея лекари са практикуващи и колко администрация, директори, комисии и прочие.
И най-ключовото за здравето – превенция. Няма значение колко лекари имаш ако лекарите ти искат да усвояват пари по пътеки, а за това първо трябва да си болен. Ако личния лекар те “предпази” то той спестява куп работа и нужда от повече специалисти които да те лекуват.