Малко мотивация, но не от тая на Юли Тонкин

Реших да разкажа моята история на тези, които са изгубили надежда, както и на тези, които имат нужда от допълнителен импулс, за да продължат към целта си.
За едни мечта е да живеят в Канада, за втори да бъдат олимпийски шампиони, за трети да са здрави и т.н. Моята мечта от 5-годишен беше да бъда военен, на 8 исках да стана пилот. Ама военен пилот. През развитието си като малък хлапак минах през десетки спортове (джудо, карате, плуване, корабомоделизъм), но сякаш никой спорт не беше моето поприще. На 13 почнах с футбола и с този спорт се занимавах до 18.
Но дойде време за учене, на гимназията ѝ се видеше края. Никога не съм вярвал, че един средностатистически средноградски калъф като мен, ще успее да стане военен пилот. Какво бях повече от другите? Тези хора за мен бяха полубогове… Реших все пак да кандидатствам във военното училище. Ако си минеш медицинските прегледи за летец, вече си влязъл с единия крак и малка част от оная работа. Но ме беше много страх от връзкари. Нямам военни в семейството, не познавах нито един военен. Кой бях аз там, че от 80-90 кандидати да взема едно от 15-те отпуснати места? И взех, че минах. Не можах да повярвам!
И после – четири невероятни години във военното училище, изпълнени с толкова смях, гафове, простотии и бъркотии, че ще се хиля до края на живота ми, спомняйки си за обучението там. Но не се залъгвайте – имаше стотици сутрини, в които алармата реве в 05:30 сутринта, аз седя на леглото и се питам “Има ли смисъл от цялата тая работа? Искам да се наспя…”. И никога не се наспивах. Но дойдоха първите полети, в които бях в качеството си на човек, който се обучава да пилотира самолет. После дойдоха първите самостоятелни полети. Всяка сутрин ставах в 4:30 за полети по-щастлив и надъхан от всякога. Видях смисъла от цялата тая работа.
Завърших военното училище преди два месеца. Сега съм на 23 и професията ми е тази, за която съм мечтал откакто се помня, но винаги съм бил убеден, че няма да успея. Понякога, седейки вкъщи вечер, се чудя дали наистина правя това, което правя.
Молбата ми е към всички вас е: ако мечтата ви изисква да учите, учете, ако изисква да тренирате, тренирайте, ако изисква да бачкате, бачкайте яко! Целете се високо! Щом аз, момчето Х успях, защо да не успеете и вие?! Бъдете здрави, добри и знайте, че всяко усилие, всяка нервичка, всяка капчица пот се възнаграждава. Да, при едни по-рано, при други по-късно, но се възнаграждава! Разбира се, трябва и късмет, но той е само една щипка в цялата рецепта към мечтата! Не се отказвайте, дори и да ви изглежда далечно или невъзможно!