За своето освобождение българският народ плаща 32 тона злато на братушките (статия от 2011, когато за пръв път изплува тази информация)
За своето освобождение българският народ плаща 32 тона злато на братушките (статия от 2011, когато за пръв път изплува тази информация)
3 comments
А ако се поровиш още, ще разбереш, че и армията която е пратена към нас, не е баш руска.
По големия въпрос е, от къде Българския народ е имал толкова много злато, по времето на робството, за да си го даде след освобождението?
Това е защото комунистическата (и по дефиниция анти-българска) върхушка пренаписва историята на страната. Всички съвременници на първите години на независима България са се отвращавали от Русия. Това е само част от написаното от Захари Стоянов.
“Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка! Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлука… То не прилича ни на даалии, ни на кърджалии, ни на фанариоти! Право имали ония старци, съвременници на Екатерина, на Александра I и на Николая, които ни говореха: „Ще плачете за зеленото парцалче“. Видели тия и патили, на основание на факти и на събития говорели горните думи. Цял свят, хора, които не ни бяха ни в клин, ни в ръкав, припознаха нашата висока култура и благородните ни борби, само московците стоят настрана и викат: „Стрижено е!“ — Необяснимо. Царуванието на нагайката, монголското иго, татарщината и крепостното право може би да са едни от най-силните фактори, които са направили от руските държавни мъже зверове и идиоти. От друга страна пък, твърде е обяснимо тяхното подло поведение, защото хората искат да ни направят московци, прочее, правят ни всичките злини и пакости, които може да измисли развратният човек. Но и това е недоволно. Малко ли други държави има, които също така се стремят да владеят над чужди земи и народи. Между това, ние не виждаме тая подлост в техните стремления, тия адски и гнусни средства, каквито руската дипломация употребява над България.”
Дори считаният за русофил Вазов в „Към Руските Воини“ пише, “ние не ви мразим, но обичаме и своята свобода, нея я обичаме хилядократно пъти повече”.
Та така. Историята трябва да се чете и да се помни!