Един кратък разказ през очите на една сънародничка.

2 comments
  1. За нищо не ставаме. По време на пандемията, един за друг не ни пукаше. Всеки ден се надпреварваха хора да ми обясняват как трябвало, който щял да умре да умира, за да не им се разваля рахата. Щото нали всеки някой ден щял да умре, ама удобно пропускат факта, че има голяма разлика да умреш утре или след 30 години.

    Та за някви украинци ли очаквате да им пука. Дреме им, че са загубили всичко и бягат от война, щом са готови да гледат българи да умират и да бият смеещи емотиконки.

  2. Тази чертичка е жалък опит уж да прикриеш самоличността на жената, демонстрирайки, че не ти пука за елементарния нетикет.

Leave a Reply