По принцип тук е обяснимо и с ниските доходи, особено на младите хора. Да започнеш работа на заплата над 1500 бруто е супер рядкост, освен ако не си IT или с друга пословично високоплатена професия. От там, ако родителите ти нямат лев или баба ти не умре, ще си на квартира. Средно хубава квартира е 350-500 лева (в зависимост къде). Като сложиш разходи за сметки, за колата, храна и т.н., то става ебем ти скъпото да излезеш да живееш сам. Почти непосилно.
Разбира се, има и охлюви, но вярвам, че в повечето случаи причина са средствата. Ако излизаш от малоимотно семейство с едно семейно жилище (което е така в повече от половината случаи) е много, много трудно.
Кво оцветяват в червено сякаш да приемем че това е нещо лошо лмао.
Как са де сдобили с тези данни? По лична карта живея с родителите си, но от 7 години не живея с тях…
A колко от вас се водят, че живеят на адреса на родителите си, но всъщност живеят в друг имот? Е, затова е 50%.
Based Bulgaria, Greece and Slovakia
Освен ниските доходи, българите, особено младите, са адски недорасли. Убеждавам се в това всеки божи ден. Сякаш масово хората не осъзнават отговорността, трудностите на живота. Всичко е материалистично, моментално, от всичко ги е страх…
Гледам на по 18-30 години мъже дето не работят, гледат далавери само, живеят на мама и тате парите, чат-пат някое стажче или няколко месеца работа и айде пак. Интересува ги само играчки (коли) и глупости, а всякакъв опит да се постигне нещо с живота им е смешен. Същевременно толкова много хора живеят в някаква приказка, където не могат да приемат реалностите на живота – всяка трудност е недопустима, а когато реалността те кара да приемеш нещо трудно се отрича директно.
Спориш с някакви хора, посочваш им нещо реално и те просто го отричат ей така, като деца с пръсти в ушите. Това и всеки ден по новини, коментари – преструваме се, че реалността не съществува и подхождаме както ще подходи едно дете на по 5-6 години към света.
Жените са една идея по-добре, ама и там – на тати паричките, колата от завършването и се перка напред-назад по кафета и снимчици по инстаграм. Докато не излезе кофти късмета теста за бременност да излезе позитивен и после шаш и паника. Но донякъде аз не виня жените, защото като си заобиколен и от такива мъже, още повече като всички те мамят и лъжът толкова многоо…нормално да се подведеш.
Вече все по-рядко срещам хора под 50, които да имат някаква визия за живота, някаква мъдрост, да приемат лошите неща, да имат амбиция, желание отвъд парите, колите, сексът и подобни.
И въобще цялата тази идея, че си “мъж” ако се биеш по дискотеките и блъскъш във фитнеса. Егати детинската работа. Мъж си ако се изправяш всеки божи ден срещу трудното в живота, поемаш отговорност, държиш си на думата, имаш основно уважение към другите, стараеш се да подобриш себе си всеки ден, готов си на саможертва за това, което ти е на сърцето. Да, понякога това означава да се сбиеш с някого, между другото. Ама…то лъжи, то страх, то отказ от отговорност, то отказ да се посрещне мъжки трудното. Мани.
Те за това и според мен толкова много хора са мега депресирани. Животът е предназначен да е труден, да е борба, да има други неща в него освен материалното.
Оффф, пак ли това…
Имам чувството, че всеки месец виждам този пост в съб-а.
Хайде сега пусни и списък проценти на млади хора от 25-34 които имат собствено жилище или живеят под наем…
Не знам каква е тази стигма към живеенето с роднини. Елитно е да оставиш възрастни хора да се оправят сами или че плащаш триста лева за едностайка в Модерно предградие?
Нищо изненадващо – колкото по-бедна е държавата, толкова по-малко млади хора живеят самостоятелно. На португалците им е доста кофти, особено в южната част на държавата. На испанските младежи също. Нямат работа и масово бягат в Германия да бачкат. При над ситусцията е идентична та даже и малко по-лоша, защото там поне институциите им работят по-добре (но не и перфектно). Никой от приятелите ми не е живял дълго с родителите си защото му е кеф да не може да си доведе гаджето в тях да правят секс без майка му и баща му да ги чуват от хола. Или пък да му висят на главата и да го разпитват какво прави, къде и с кого 24/7. Да, доста от младежите са лекенца и отказват да поемат отговорност или да се напънат за каквото и да е, но далеч не всички. Трудно е да пробиеш ако баща ти е автобусен шофьор, майка ти счетоводителка и ти бачкаш от 16-18 годишен за да имаш джобни и не можеш да си позволиш едно добро образование или достатъчно свободно време да се фокусираш върху своето обучение и себеусъвършенстване, защото непрекъснато мислиш за сметки и нощни смени в subway. Но както и да е. Сложен е проблемът и няма едно решение за всички. Това което ни трябвя е да сложим край на корупцията, ако успеем то парите за образование, младежки програми, здравеопазване и социални помощи и т.н. ще променят рязко нещата, но пътят е труден и дълъг и вече доста време вървим по него без особено големи напредъци.
Аз не живея с нашите, ама казвам на хората иначе. Да не ми се мъкнат на гости.
Почти съм сигурен че тази статистика е неверна освен ако не е направена по анкета което не ми се вярва. Много хора които живеят сами, по лична карта се водят че все още живеят с родителите си.
Не е толкова невероятно , на повечето млади хора разходите за храна+сметки+транспорт+наем вероятно са равни или повече от приходите им.
В момента нетната заплата ми е 1500лв, ако живеех само в края на месеца я щяха да остават 200лв, я не.
Наистина е странно. В университета първата година във Великобритания, британците от общежитието бяха много по малко подготвени за самостоятелен живот от българите. Само яйца можеха да си пържат.
Разликата се появява след университета. Който остане да учи в България, обикновенно си живее с техните, докато във Великобритания, повечето родители веднага ги гонят от тях. И на принципа неволята учи и бързо се научават как се живее сам. Свикнеш ли сам да живееш, след това е много трудно да живееш с ваште. А тук мама и тате като те дондуркат си е лесно.
С заплати под 1000 лева почти навсякъде освен София,Пловдив,Варна и може би още 1-2-3 града максимум.При наеми средно от 400 кинта на месец,къде да живеят освен при родителите,другата алтернатива е на улицата
Ако бившата ми приятелка не ме беше накарала да си купя апартамент и да се изнесем от при майка ми на 26 години, сега можеше да си купя имение
Аз по статистика съм сигурно в графата, но само защото по лична карта се водя на адреса на родителите. Иначе от 18 годишен не живея там. Вече 11 години така.
Изобщо не се притеснявайте че сте с вашето. Семейството е хубаво да е заедно и да си помагат. Това да фърляш пари на вятъра за наем е тъпо. Помогнете на родителите си, пратете сметките оправете къщата. От кога е модерно да се разпада семейството. Аз съм в ИТ изкарвам 3000+ но пак съм с наще тъй като съм в София. Пробвах квартира за 3 години и беше мизерия. За какво ви е?
Иначе пак трябва да се стигнеш и да работиш.
Или родителите живеят с тях….. 🤷Уж си се изнасят на село /вили/апартаменти, уж оставят на младото семейство единия апартамент и изведнъж ги заварваш у вас като се прибираш от почивка, да били почистели😄👎👎👎Обаче иначе апартаментът е за вас, деца. Тоест оставят ти го уж, плащаш му сметките, съответно очакваш да се разкарат, имат къде, но биха предпочели да са навсякъде…..Не им се дава,макар че е наследство от някой си дядо и си имат още наследства.Но някак си представят, че са само за тях всичките докато не умрат. Затова в някои семейства се появяват “чакащите” хахаха. Не може да не сте забелязали това неприятно явление в българските семейства, the waiting ones🤣😬. Моите ги търпя, те се появяват рядко и като си ходим на гости дори ни е приятно(но за живеене не мога да търпя нито майка ми, нито пък свекърва ми, абсурд) , но все пак не ако можеха биха били и на двете места с по един крак.А за какво да взимам заем, когато има за всеки жилище, дори излишно. Оня ден с мъжа ми предложихме(на шега, ама защо пък не) да пуснем украинци в един, който ей така седи празен, лелееее, да видиш реакция хахахаха Празен ще го държат, но бежанци, че и наематели в никакъв случай?!!!!!
Принципно няма абсолютно нищо лошо в това да живееш с родителите си, много съм близък с нашите и на мен ми е много по-комфортно да знам, че ако нещо им стане, аз съм на близо и ще мога веднага да им помогна. Даже баба ми и дядо ми живеят в къща до нас, а пра баба ми живееше на долния етаж. Проблемът е, че причината поради която на много други хора им се налага да живеят с техните, е заради ниски доходи..
На 29 години съм и живея с майка ми,баба ми и сестра ми.Имам прилични доходи от 2500+ лева на месец но реших да остана с тях за да им помагам и финансово и да им бъда морална подкрепа,каквато трудно ще бъда далеч от тях.
Мога да се изнеса на квартира или да си купя собствено жилище по всяко време,но това не е решението.
Скандинавия – what in the actual fuck?
30s, 2 деца, жена, собствено жилище и тнт
По лична карта и двамата, барабар с децата живеем в жилището на нашите… мила родна картинка и детска градинка
Работя официално от около 19 годишна възраст, преди това само лятото, изнесох се от нас на около 23, сега съм на 33. На много хора им е по-лесно с техните, има кой да плаща сметките, кой да чисти и готви докато се гледа да се поддържа една фасада за пред хората (дрешки, кола, кредити за глупости) вместо да се изнесеш и да започнеш да си самостоятеле човек. Познавам доста хора на по 30+ дето могат да ми кажат поне 10 причини защо живеят с техните, като в същото време сами признават колко не ги кефи, отделно някои от тях и добри пари правят, просто така са научени. Другите пък са тея дето работа не са хващали обаче много знаят, все едно си приказвам с пубертет. Жилища има, те искат пари за наем/купуване и това е еднакво навсякъде. В момента съм в чужбина и много хора се изнасят още след училище и се оправят, работят се всякакви работи, защото не са комплексирани както хората в България. Истината е проста, за някои хора е по-авторитетно да се скатават покрай техните, от колкото да започнат работа която, видиш ли може да не е “престижна”, нищо че ще ти плаща сметките. Нали трябва да се почне от някъде първо, после да се натрупат умения и да се види реално кой какво иска да прави и в какво го бива. Това да не видят хората че бачкам “кофти” работа е голяма глупост, най-малкото понеже работата не определя човека. Работил съм и добре платена работа и кофти платена работа, и по-представителна и по-тежка свързана с мръсотия, от всичко това знам, че като се наложи се хващам и бачкам, за да избутам ако се стигне до кофти ситуация. Сещам се за няколко човека, които не искат да поемат семейния бизнес, а да си работят нещо друго дето на тях им харесва, защото парите им стигат и не се налага да поемат сто отговорности. В България обаче трябва да си шеф дори и да не те бива изобщо в това. И така едно цяло поколение си губи времето щото искат а нямат какво да предложат, седят си с техните, не искат да направят компромис и са се научили да се оправдават. Отделно винаги могат да се намерят хора с които да делиш квартирата и сметките и нищо не може да те изгради така, както когато започнеш сам да се оправяш. Просто обществото ни е малко глупаво.
24 comments
По принцип тук е обяснимо и с ниските доходи, особено на младите хора. Да започнеш работа на заплата над 1500 бруто е супер рядкост, освен ако не си IT или с друга пословично високоплатена професия. От там, ако родителите ти нямат лев или баба ти не умре, ще си на квартира. Средно хубава квартира е 350-500 лева (в зависимост къде). Като сложиш разходи за сметки, за колата, храна и т.н., то става ебем ти скъпото да излезеш да живееш сам. Почти непосилно.
Разбира се, има и охлюви, но вярвам, че в повечето случаи причина са средствата. Ако излизаш от малоимотно семейство с едно семейно жилище (което е така в повече от половината случаи) е много, много трудно.
Кво оцветяват в червено сякаш да приемем че това е нещо лошо лмао.
Как са де сдобили с тези данни? По лична карта живея с родителите си, но от 7 години не живея с тях…
A колко от вас се водят, че живеят на адреса на родителите си, но всъщност живеят в друг имот? Е, затова е 50%.
Based Bulgaria, Greece and Slovakia
Освен ниските доходи, българите, особено младите, са адски недорасли. Убеждавам се в това всеки божи ден. Сякаш масово хората не осъзнават отговорността, трудностите на живота. Всичко е материалистично, моментално, от всичко ги е страх…
Гледам на по 18-30 години мъже дето не работят, гледат далавери само, живеят на мама и тате парите, чат-пат някое стажче или няколко месеца работа и айде пак. Интересува ги само играчки (коли) и глупости, а всякакъв опит да се постигне нещо с живота им е смешен. Същевременно толкова много хора живеят в някаква приказка, където не могат да приемат реалностите на живота – всяка трудност е недопустима, а когато реалността те кара да приемеш нещо трудно се отрича директно.
Спориш с някакви хора, посочваш им нещо реално и те просто го отричат ей така, като деца с пръсти в ушите. Това и всеки ден по новини, коментари – преструваме се, че реалността не съществува и подхождаме както ще подходи едно дете на по 5-6 години към света.
Жените са една идея по-добре, ама и там – на тати паричките, колата от завършването и се перка напред-назад по кафета и снимчици по инстаграм. Докато не излезе кофти късмета теста за бременност да излезе позитивен и после шаш и паника. Но донякъде аз не виня жените, защото като си заобиколен и от такива мъже, още повече като всички те мамят и лъжът толкова многоо…нормално да се подведеш.
Вече все по-рядко срещам хора под 50, които да имат някаква визия за живота, някаква мъдрост, да приемат лошите неща, да имат амбиция, желание отвъд парите, колите, сексът и подобни.
И въобще цялата тази идея, че си “мъж” ако се биеш по дискотеките и блъскъш във фитнеса. Егати детинската работа. Мъж си ако се изправяш всеки божи ден срещу трудното в живота, поемаш отговорност, държиш си на думата, имаш основно уважение към другите, стараеш се да подобриш себе си всеки ден, готов си на саможертва за това, което ти е на сърцето. Да, понякога това означава да се сбиеш с някого, между другото. Ама…то лъжи, то страх, то отказ от отговорност, то отказ да се посрещне мъжки трудното. Мани.
Те за това и според мен толкова много хора са мега депресирани. Животът е предназначен да е труден, да е борба, да има други неща в него освен материалното.
Оффф, пак ли това…
Имам чувството, че всеки месец виждам този пост в съб-а.
Хайде сега пусни и списък проценти на млади хора от 25-34 които имат собствено жилище или живеят под наем…
Не знам каква е тази стигма към живеенето с роднини. Елитно е да оставиш възрастни хора да се оправят сами или че плащаш триста лева за едностайка в Модерно предградие?
Нищо изненадващо – колкото по-бедна е държавата, толкова по-малко млади хора живеят самостоятелно. На португалците им е доста кофти, особено в южната част на държавата. На испанските младежи също. Нямат работа и масово бягат в Германия да бачкат. При над ситусцията е идентична та даже и малко по-лоша, защото там поне институциите им работят по-добре (но не и перфектно). Никой от приятелите ми не е живял дълго с родителите си защото му е кеф да не може да си доведе гаджето в тях да правят секс без майка му и баща му да ги чуват от хола. Или пък да му висят на главата и да го разпитват какво прави, къде и с кого 24/7. Да, доста от младежите са лекенца и отказват да поемат отговорност или да се напънат за каквото и да е, но далеч не всички. Трудно е да пробиеш ако баща ти е автобусен шофьор, майка ти счетоводителка и ти бачкаш от 16-18 годишен за да имаш джобни и не можеш да си позволиш едно добро образование или достатъчно свободно време да се фокусираш върху своето обучение и себеусъвършенстване, защото непрекъснато мислиш за сметки и нощни смени в subway. Но както и да е. Сложен е проблемът и няма едно решение за всички. Това което ни трябвя е да сложим край на корупцията, ако успеем то парите за образование, младежки програми, здравеопазване и социални помощи и т.н. ще променят рязко нещата, но пътят е труден и дълъг и вече доста време вървим по него без особено големи напредъци.
Аз не живея с нашите, ама казвам на хората иначе. Да не ми се мъкнат на гости.
Почти съм сигурен че тази статистика е неверна освен ако не е направена по анкета което не ми се вярва. Много хора които живеят сами, по лична карта се водят че все още живеят с родителите си.
Не е толкова невероятно , на повечето млади хора разходите за храна+сметки+транспорт+наем вероятно са равни или повече от приходите им.
В момента нетната заплата ми е 1500лв, ако живеех само в края на месеца я щяха да остават 200лв, я не.
Наистина е странно. В университета първата година във Великобритания, британците от общежитието бяха много по малко подготвени за самостоятелен живот от българите. Само яйца можеха да си пържат.
Разликата се появява след университета. Който остане да учи в България, обикновенно си живее с техните, докато във Великобритания, повечето родители веднага ги гонят от тях. И на принципа неволята учи и бързо се научават как се живее сам. Свикнеш ли сам да живееш, след това е много трудно да живееш с ваште. А тук мама и тате като те дондуркат си е лесно.
С заплати под 1000 лева почти навсякъде освен София,Пловдив,Варна и може би още 1-2-3 града максимум.При наеми средно от 400 кинта на месец,къде да живеят освен при родителите,другата алтернатива е на улицата
Ако бившата ми приятелка не ме беше накарала да си купя апартамент и да се изнесем от при майка ми на 26 години, сега можеше да си купя имение
Аз по статистика съм сигурно в графата, но само защото по лична карта се водя на адреса на родителите. Иначе от 18 годишен не живея там. Вече 11 години така.
Изобщо не се притеснявайте че сте с вашето. Семейството е хубаво да е заедно и да си помагат. Това да фърляш пари на вятъра за наем е тъпо. Помогнете на родителите си, пратете сметките оправете къщата. От кога е модерно да се разпада семейството. Аз съм в ИТ изкарвам 3000+ но пак съм с наще тъй като съм в София. Пробвах квартира за 3 години и беше мизерия. За какво ви е?
Иначе пак трябва да се стигнеш и да работиш.
Или родителите живеят с тях….. 🤷Уж си се изнасят на село /вили/апартаменти, уж оставят на младото семейство единия апартамент и изведнъж ги заварваш у вас като се прибираш от почивка, да били почистели😄👎👎👎Обаче иначе апартаментът е за вас, деца. Тоест оставят ти го уж, плащаш му сметките, съответно очакваш да се разкарат, имат къде, но биха предпочели да са навсякъде…..Не им се дава,макар че е наследство от някой си дядо и си имат още наследства.Но някак си представят, че са само за тях всичките докато не умрат. Затова в някои семейства се появяват “чакащите” хахаха. Не може да не сте забелязали това неприятно явление в българските семейства, the waiting ones🤣😬. Моите ги търпя, те се появяват рядко и като си ходим на гости дори ни е приятно(но за живеене не мога да търпя нито майка ми, нито пък свекърва ми, абсурд) , но все пак не ако можеха биха били и на двете места с по един крак.А за какво да взимам заем, когато има за всеки жилище, дори излишно. Оня ден с мъжа ми предложихме(на шега, ама защо пък не) да пуснем украинци в един, който ей така седи празен, лелееее, да видиш реакция хахахаха Празен ще го държат, но бежанци, че и наематели в никакъв случай?!!!!!
Принципно няма абсолютно нищо лошо в това да живееш с родителите си, много съм близък с нашите и на мен ми е много по-комфортно да знам, че ако нещо им стане, аз съм на близо и ще мога веднага да им помогна. Даже баба ми и дядо ми живеят в къща до нас, а пра баба ми живееше на долния етаж. Проблемът е, че причината поради която на много други хора им се налага да живеят с техните, е заради ниски доходи..
На 29 години съм и живея с майка ми,баба ми и сестра ми.Имам прилични доходи от 2500+ лева на месец но реших да остана с тях за да им помагам и финансово и да им бъда морална подкрепа,каквато трудно ще бъда далеч от тях.
Мога да се изнеса на квартира или да си купя собствено жилище по всяко време,но това не е решението.
Скандинавия – what in the actual fuck?
30s, 2 деца, жена, собствено жилище и тнт
По лична карта и двамата, барабар с децата живеем в жилището на нашите… мила родна картинка и детска градинка
Работя официално от около 19 годишна възраст, преди това само лятото, изнесох се от нас на около 23, сега съм на 33. На много хора им е по-лесно с техните, има кой да плаща сметките, кой да чисти и готви докато се гледа да се поддържа една фасада за пред хората (дрешки, кола, кредити за глупости) вместо да се изнесеш и да започнеш да си самостоятеле човек. Познавам доста хора на по 30+ дето могат да ми кажат поне 10 причини защо живеят с техните, като в същото време сами признават колко не ги кефи, отделно някои от тях и добри пари правят, просто така са научени. Другите пък са тея дето работа не са хващали обаче много знаят, все едно си приказвам с пубертет. Жилища има, те искат пари за наем/купуване и това е еднакво навсякъде. В момента съм в чужбина и много хора се изнасят още след училище и се оправят, работят се всякакви работи, защото не са комплексирани както хората в България. Истината е проста, за някои хора е по-авторитетно да се скатават покрай техните, от колкото да започнат работа която, видиш ли може да не е “престижна”, нищо че ще ти плаща сметките. Нали трябва да се почне от някъде първо, после да се натрупат умения и да се види реално кой какво иска да прави и в какво го бива. Това да не видят хората че бачкам “кофти” работа е голяма глупост, най-малкото понеже работата не определя човека. Работил съм и добре платена работа и кофти платена работа, и по-представителна и по-тежка свързана с мръсотия, от всичко това знам, че като се наложи се хващам и бачкам, за да избутам ако се стигне до кофти ситуация. Сещам се за няколко човека, които не искат да поемат семейния бизнес, а да си работят нещо друго дето на тях им харесва, защото парите им стигат и не се налага да поемат сто отговорности. В България обаче трябва да си шеф дори и да не те бива изобщо в това. И така едно цяло поколение си губи времето щото искат а нямат какво да предложат, седят си с техните, не искат да направят компромис и са се научили да се оправдават. Отделно винаги могат да се намерят хора с които да делиш квартирата и сметките и нищо не може да те изгради така, както когато започнеш сам да се оправяш. Просто обществото ни е малко глупаво.