Това е страшно! Народ, който не познава историята си ..
На пръв поглед, едно ми прави впечатление. По думите на Семов: “Информацията в учебника не е грешна. Иформацията […] не създава онази представа което училището трябва да формира”
Съжалявам, но това оставя ‘лош послевкус’ у мен. Историята е наука, и като такава тя трябва да се изучава безпристрастно и беземоционално. Това ще рече включително и тогава когато не ни харесва. Не да я нагаждаме и изкривяваме за да я представим по конкретен начин.
Историята като наука с цел да осъзнаем миналото си ли ще я учим, или с цел пропаганда. Защото точно това описа той с това изказване. “Пропаганда – вид послание, целящо да въздейства на мнението или поведението на хората…”.
Патриотизмът избор ли е или се насажда? Аз мисля, че е по-скоро първото.
Наскоро в съб-а се заформи дискусия за часа по Литература. Едно мнение сякаш доминираше – Това, че липсва правото на индивидуалното мислене и тълкуване на произведенията, а не настоящото “прерасказване на чуждо мнение”. Тук не е ли същия казус? Учителите по История ли трябва да изградат представата ни, или ние я изграждаме на база фактите.
Не съм запознат със съдържанието на учебниците от първо лице. Може наистина да има нещо не както трябва. Просто коментирам това едно изречение, какво впечатление остави в мен. Изучавал съм специалността с цел ‘учител по История’. Не мисля, че възпитателите ми биха се съгласили с мнението на проф. Семов.
Както в началния курс, така и в гимназалния, историята, която се учи е по-скоро интерпретация, базирана на исторически извори. Но не е история в научния и в университетския смисъл. Това се налага по няколко причини:
– Обемът на учебниците и часовете е твърде малък, за да се запознаят учениците, качествено с материала.
– Историята, като учебен предмет е възникнала, не за да научи учениците на сухите факти, а на родлюбие. Т.е. да възпита малчуганите от малки да обичат страната си. Макар, такава цел да изглежда благородна, моето мнение, е че дори без велики дела, родината трябва да се обича. Така повечето възрастни говорят за 3 морета, но нито разбират контекста, нито последствията и причините за тези 3 морета. Повечето хора, дори не знаят, точната дата на Покръстването, на въвеждането на азбуката.
– Двата основни центрове за изучаване на историческата наука са БАН и Софийски университет. В БАН по, често се залавят с доста непрактични и лишени от практическа стойност идеи. Това не ги прави по-лоши специалисти.
В заключение според мен е много по-лошо да има псевдо патриоти, възпитани в училище, които идея си нямат от история, от колкото хора, които са изучили по-малко факти в училище, но им е обяснено, какво е историческа наука и защо тя се изучава и развива.
Колко от вас, в училище са се питали, за какво трябва да я изучавам тази история? На колко от вас, в училище са ви обяснявали?
Аз и сам разбрах, но ми обясниха, чак в университета.
3 comments
Това е страшно! Народ, който не познава историята си ..
На пръв поглед, едно ми прави впечатление. По думите на Семов: “Информацията в учебника не е грешна. Иформацията […] не създава онази представа което училището трябва да формира”
Съжалявам, но това оставя ‘лош послевкус’ у мен. Историята е наука, и като такава тя трябва да се изучава безпристрастно и беземоционално. Това ще рече включително и тогава когато не ни харесва. Не да я нагаждаме и изкривяваме за да я представим по конкретен начин.
Историята като наука с цел да осъзнаем миналото си ли ще я учим, или с цел пропаганда. Защото точно това описа той с това изказване. “Пропаганда – вид послание, целящо да въздейства на мнението или поведението на хората…”.
Патриотизмът избор ли е или се насажда? Аз мисля, че е по-скоро първото.
Наскоро в съб-а се заформи дискусия за часа по Литература. Едно мнение сякаш доминираше – Това, че липсва правото на индивидуалното мислене и тълкуване на произведенията, а не настоящото “прерасказване на чуждо мнение”. Тук не е ли същия казус? Учителите по История ли трябва да изградат представата ни, или ние я изграждаме на база фактите.
Не съм запознат със съдържанието на учебниците от първо лице. Може наистина да има нещо не както трябва. Просто коментирам това едно изречение, какво впечатление остави в мен. Изучавал съм специалността с цел ‘учител по История’. Не мисля, че възпитателите ми биха се съгласили с мнението на проф. Семов.
Както в началния курс, така и в гимназалния, историята, която се учи е по-скоро интерпретация, базирана на исторически извори. Но не е история в научния и в университетския смисъл. Това се налага по няколко причини:
– Обемът на учебниците и часовете е твърде малък, за да се запознаят учениците, качествено с материала.
– Историята, като учебен предмет е възникнала, не за да научи учениците на сухите факти, а на родлюбие. Т.е. да възпита малчуганите от малки да обичат страната си. Макар, такава цел да изглежда благородна, моето мнение, е че дори без велики дела, родината трябва да се обича. Така повечето възрастни говорят за 3 морета, но нито разбират контекста, нито последствията и причините за тези 3 морета. Повечето хора, дори не знаят, точната дата на Покръстването, на въвеждането на азбуката.
– Двата основни центрове за изучаване на историческата наука са БАН и Софийски университет. В БАН по, често се залавят с доста непрактични и лишени от практическа стойност идеи. Това не ги прави по-лоши специалисти.
В заключение според мен е много по-лошо да има псевдо патриоти, възпитани в училище, които идея си нямат от история, от колкото хора, които са изучили по-малко факти в училище, но им е обяснено, какво е историческа наука и защо тя се изучава и развива.
Колко от вас, в училище са се питали, за какво трябва да я изучавам тази история? На колко от вас, в училище са ви обяснявали?
Аз и сам разбрах, но ми обясниха, чак в университета.