Хора! Жалко е! Контейнера на спирката за Нови хан е ПЪЛЕН с книги!

by BULGARIA2005

15 comments
  1. Не е жалко, ако са се завъдили книжни въшки у дома на човека. Веднага тръгваме да съдим, без да обмислим дали може и да няма някаква причина зад нещо което видим.

  2. Вземи ги, все още виждам обяви от хора които изкупуват книги. Можеш да направиш някой лев от тях.

  3. Така като гледам творбите, пълен преразход на мастило и хартия.

    Книгите са като всички други вещи: някои не си заслужава да бъдат запазени.

  4. Колко па да е жалко, виждам Георги Димитров на корица 🤣🤣

  5. Кое е жалко, сега книгите са електронни, а родителите ми са складирали цели шкафове с книги? Баби и дядовци също. Някои вече ги няма, какво да правя с тези шкафове? Да си пълня къщата излишно? В един момент трябва да ги възприемем като просто стари, ненужни вещи, които пречат.

  6. Скочете в кофата и ги спасете!

    Аз ще дойда утре за останалите!
    /s

  7. Когато някой си е продал наследствения апартамент и няма какво да ги прави новият собственик. По принцип може да се дарят на библиотека, но познавам библиотекари и често не ги взимат, защото няма къде да ги сложат и да сме честни- няма и вие да ги вземете. Да не говорим, че има много литература в домашните библиотеки, която е забранена поради факта, че е пропагандна от времето на соца, като тези копия стоят в архива. Зависи от големината на населеното място, но се припокрива често литературата. А ако някой иска, винаги може да ги постави в къщичките по градовете.

  8. Складирай ги ти 🙂

    Аз съм слушам книгите тези дни

  9. Поне да беше в контейнера за хартия.

  10. Като гледам коментарите, легенът май е изплискан отдавна.

  11. Георги Димитров наш съвременник е точно на мястото си

  12. Опитвал ли си се да ги дариш,или продадеш някъде? Знаеш ли каква мъка е?

    Държите се все едно всеки има по един апартамент само за библиотека.

  13. Книги от комунизъма нямат никаква стойност.

  14. Аз планирам в най-скоро време да направя подобна чистка на някакви боклуци, купувани 70-те и 80-те, които никой никога няма да прочете, но майка ми ги е складирала в стаята ми, “защото е грехота да се хвърлят книги”.

    Аз просто един ден ги пренесох в нейната стая и изведнъж майка ми откри в себе си силата да се отдаде на греха …

Comments are closed.