16 държави-членки на Европейския съюз планират да въведат извънредно положение, което да им позволи да правят инвестиции в отбраната, които надхвърлят бюджетните ограничения на блока.

Както съобщава Politico, Белгия, България, Чешката република, Дания, Германия, Естония, Гърция, Хърватия, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Португалия, Словения, Словакия и Финландия възнамеряват да задействат разпоредба на ЕС, която им позволява да правят допълнителни инвестиции в отбраната, без да нарушават бюджетите си.

Германия и 15 други държави – членки на ЕС, възнамеряват да се възползват от изключение от бюджетните правила на Пакта за стабилност и растеж на ЕС, за да увеличат разходите си за отбрана. Това беше обявено от Съвета на ЕС.

Европейската комисия призова държавите да приемат решение до 30 април, за да се осигури координация на фискалната политика в условията на натиск от страна на финансовите пазари.

В същото време този срок не е задължителен, съобщава Politico.

Уточнява се, че Европейската комисия е предложила на страните да прибегнат до тази възможност във връзка с плановете на Брюксел за укрепване на отбранителния капацитет на ЕС. Това е разпоредба от пакта, която позволява на държавите членки на ЕС да отделят до 1,5% от своя БВП за военни нужди в продължение на четири години, без да се вземат предвид ограниченията, наложени от бюджетните правила на ЕС.

Испанският министър на икономиката Карлос Куерпо заяви в сряда, 30 април, че страната му ще вземе решение „през следващите няколко месеца“.

На свой ред италианският министър на финансите Джанкарло Джорджети заяви, че Рим възнамерява да постигне целта на НАТО за 2% разходи за отбрана, като промени методологията на отчитане, за да включи допълнителни разходни пера. Според него страната очаква с нетърпение срещата на върха на НАТО през юни, на която ще бъдат разгледани новите разходни стандарти.

Бюджетни правила на Пакта за стабилност на ЕС

Тези ограничения предполагат, наред с другото, че годишният бюджетен дефицит на държавите членки не трябва да надвишава 3% от БВП и че общият публичен дълг не трябва да надвишава 60% от БВП.

„Отворени сме за допълнителни запитвания“, заявиа еврокомисарят по търговията Валдис Домбровскис.

През март ЕК посочи, че ако държавите – членки на ЕС, се възползват от освобождаването от Пакта за стабилност, общите разходи за отбрана в Европейския съюз биха могли да достигнат 650 млрд. евро до 2030 г., според оценките.

За сравнение, през 2024 г. държавите от ЕС са похарчили общо 326 млрд. евро за отбрана, което е с 31% повече от равнището през 2021 г. от 249 млрд. евро.

„Фонът за плановете на ЕС за въоръжаване е заплахата, която представлява Русия, и възможното оттегляне на подкрепата на САЩ“, пише АФП.

„Както е отбелязано в Европейската комисия, вероломната война на Русия срещу Украйна и заплахата за европейската сигурност от нейна страна са именно такива изключителни обстоятелства и влияят върху разпределението на публичните финанси, свързано с необходимостта от изграждане на отбранителни способности“, се посочва в съобщението.

По-рано ръководителят на Пентагона Пийт Хегсет заяви, че САЩ вече не гарантират сигурността на Европа и призовава съюзниците от НАТО да увеличат разходите за отбрана.

Към момента 12 държави – членки на ЕС, са подали писмени искания до Европейската комисия за активиране на освобождаването по силата на Пакта за стабилност и растеж, който е част от европейския план за превъоръжаване.

Това съобщиха в Европейската комисия.

Европейската комисия уточнява, че става дума за Белгия, Дания, Естония, Финландия, Германия, Гърция, Унгария, Латвия, Полша, Португалия, Словакия и Словения. На по-късен етап се очакват допълнителни искания, тъй като няколко държави членки са изразили интерес да се възползват от тази разпоредба.

Активирането на изключението ще даде възможност на държавите членки да се отклонят от одобрените траектории на нетните разходи в рамките на процедурата при прекомерен дефицит. Тази гъвкавост е предвидена в случай на извънредни обстоятелства извън контрола на държавата членка, които оказват значително въздействие върху нейните публични финанси, какъвто е настоящият случай.

Сега ЕК ще направи оценка на подадените от държавите членки искания, за да представи на Съвета на ЕС препоръки относно активирането на националната клауза в бъдещия пакет за пролетния семестър на 2025 г. Съветът на ЕС ще разполага с един месец, за да вземе решение по този въпрос.

 

източник – Politico, AFP/Превод:SafeNews