Иде съдбоносна за България дата: Навършва се 630 г. от падането на Търновското царство под турска власт, пише проф. Николай Овчаров.
На 3 юни ще се възвършат 630 години от смъртта на цар Иван Шишман, заловен и екзекутиран с измамите от султан Баязид през портите на последния му град Никопол през 1395 г. Това се случи, след като продължи десетилетието героична съпротива срещу османците. Според новите изследвания последният търновски цар се сражавал като лъв и неслучайно се оказва, че такъв бил и неговият герб.
Професорът разказва:
Преди два месеца излиза от печат книгата ми „Аристокрацията на Второто българско царство„, в която чрез много данни доказвам, че през XIV в. във Византия, България и Сърбия мощно навлизат западни феодални порядки. Археологическите проучвания съчат, че тогава се създават истински замъци по западноевропейски образец. Те също дават редица движещи се находки, свидетелстващи за утвърждаването на тези тенденции. Особено интересен е примерът с т. нар. „златни“ рицарски колани – една мода, намерила отличен прием в България през XIV в.
Примери за тези атрибути се виждат при портретите на българските аристократи от епохата в църквите от Станичене, Долна Каменица, Калотина и др. Те се откриват и в заровените болярски съкровища като тези от Никопол, Дружба и др. Сребърните позлатени мъжки колани са неизменна част от десетките находки от втората половина на XIV в., закопани от варненски боляри при бягството им към Влашко, съхранявани днес в РИМ-Варна.
Всъщност това са мъжки рангови отличия, връчвани на благородниците от царя подобно на посвещението на рицарите в Западна Европа. В западноевропейските страни те са особено популярни между 1340 и 1410 г., когато ги носели върху доспехите и давали достойнството на рицарите. Същата практика е описана в чл. 48 от Законника на сръбския владетел Стефан Душан (1331-1355). Там се подчертава, че ранговите колани са връчвани лично от него и се предават по наследството на най-големия син, наследявал феодалната собственост – „бащината“. Запазени писма сочат, че тези отличия са били поръчвани със стотици в западни бижутерски ателиета като тези във Венеция, Дубровник и други градски центрове в Западна Европа. Ето защо по тези колани се срещат различни изображения на хора и животни в стила на западната готика от XIV в.
Такива орнаменти и образи могат да се видят и по артефактите, намиращи се в заровените съкровища на българските боляри, включително на тези от Варна. Според археолозите те са правени главно във венециански и френски ателиета.
В запазените сръбски документи са описани и други западни рицарски моди като даряването от владетеля на богато украсена дреха, наследена от старшия син. Западен рицарски обичай е и подаряването от сюзерена на сребърна чаша за пиене на вино. Такава богато орнаментирани предмети са намерени и в българските съкровища от XIV в., открити в Никопол, Шумен, Черковна и др. Всички те също са правени в Западна и Средна Европа и от западноевропейски майстори, пребивавали у нас.
Тези находки са напълно възможни за създаване в България на гербове по западноевропейски образец. Това се случва буквално в разгара на османското нашествие, достигнало до Балканите с преминаването на Галиполския пролив от Сюлейман паша през 1354 г. Ето защо процесът на феодализация и в частност на създаването на стройна гербова система остава недовършен. Все пак вече съществуват достатъчно данни, че през XIV в. тя започва да се оформя в Българското царство.
Днес всяко дете знае, че най-древният български герб е с лъв и така той е дошъл до днес. Всъщност почти не разполагаме със сигурни доказателства за това. В някаква степен тази теза е била потвърдена в данните за разкопките на проведените на хълма Трапезица във Велико Търново от френския археолог Жорж Сьор разкопки през 1900-1901 г. Тогава той открива редица църкви от XIII-XIV в. с богати стенописи, които за съжаление днес са безвъзвратно загубени, но са запазени няколко описания на очевидци.
През 1902 г. в църква № VIII в са открити две фигури на войници, облечени с ризници и щитове, на които бил изобразен по един лъв. През 1915 г. тези образи са били изличени, но в църква № Х са открити други две фигури във военно облекло. Отдясно на едната имало продължително червен щит с лъвски образ.
Тези данни се потвърждават от една емисия сребърни монети на цар Иван Шишман (1371-1395), която е издадена след 1385 г. Там е изобразен изправен нападащ лъв с извадени нокти. Макар и доста примитивно, изображението със сигурност показва хералдическата фигура lion rampant или „изправен лъв“. Това е един от често използваните образи в зараждащата се през XIII в. западноевропейска хералдика.
Преди повече от 40 години българската общественост е разтърсена от едно важно откритие.
В Кралската библиотека в столицата на Мароко Рабат е открит ръкопис от XIV в., в който неизвестен по име арабски пътешественик описва посещението си в средновековната българска столица Търновград по времето на цар Иван Шишман. Заедно със златните кубета на прекрасните църкви, той разказва за щитовете на войниците от царската стража, на които бяха изобразени три лъва в движение надясно. Арабинът придружава разказа и с важна детайлна рисунка.
Монета с изправен лъв на цар Иван Шишман, след 1385 г.
Хроника на Констанцкия събор от Улрих фон Рихентал (ок. 1418-1420).
Новооткритата пластинка с три лъва от Варненско.
Същите лъвове се появяват през XV-XVI в. като символи на вече покореното от османците Българско царство в цяла серия западни сборници с класически феодални гербове. Най-ранна от тях е от Хрониката на събора в германския град Констанц от Улрих фон Рихентал, изпълнена около 1418-1420 г., само две десетилетия след мъченическата гибел на цар Иван Шишман пред стените на Никопол през 1395 г. Забележително е, че заедно с трите лъва там като българския герб отделно е изпълнен и изправен lion rampant, досущ като този на монетите на царя!
И ето, че през август 2021 г. от околностите на Варна на бял свят се появява красиво изработена пластина във вид на хералдически щит от бронз, върху който релефно е изобразен същия герб. На нея отчетливо се виждат представените един над други три лъва, нападащи надясно с извадени нокти. По всички белези пластината се датира през последните десетилетия на XIV в. Разбира се, трябва да има предвид, че подобен герб се появява и в други части на Европа, например в Англия.
Местоположението и ситуирането на новооткрития паметник обаче насочване към българския характер на изображението. По всяка вероятност, както коланите и чашите, такива гербове са били поръчвани на западни гравьори и бижутери.
С голяма степен на сигурност може да се определи и времето, когато пластината е попаднала в земята. През 1388 г. по тези земи минава опустошителния поход на великия везир Али паша начал на 30 000 бойци. Османските историци свидетелстват за героичната отбрана на крепости във Варненско като Провадия и Венчан, чието население е било напълно изклано заради съпротивата. Малобройните войски на цар Иван Шишман маневрираха и давали отпор, но силите бяха неравни. Вероятно именно тогава някой от герба на войните му е изгубил пластината с трите лъва – официален на българския владетел в края на XIV в.
Източник: Проф Николай Овчаров, текста е публикуван в 24часа