Опитвам се от 1 година да направя фирма, която се занимава с консултантски услуги за “икономически/качество на живот рейтинги” на различни държави с цел да продавам информация на различни хора, най-вече “expats” с интерес към БГ или която и да е държава.
Сблъсках се с реалността, че всички тези “показатели”, които всякакви (не)политически организации постоянно повтарят (като GDP/per capita, HDI и т.н.), не са добър индикатор за качество на живот и то изобщо. Тъй като аз живея в Великобритания от близо 6 години, усилено правя едно паралелно сравнение и ми се губи къде точно БГ е сериозно по-зле. Ето няколко релевантни категории:
1. Заплати – заплатите са по високи в Запада, но има съответстващи по-високи разходи. Разликата между заплати-разходи като му се тегли чертата сигурно е близо. Това което в БГ го има много са странични доходи от сивата икономика.
2. Данъци – ниски данъци е хубаво винаги, но някои критици казват, че институциите и пътищата са на този хал заради това. Аз съм съгласен с това за институциите, но в големите държавни машини парите не се харчат най-ефикасно. Тоест, дали не е по-добре да бутнеш някакви пари на служителите там малобройните пъти като се налага вместо да се плащат постоянно високи данъци? Това не е добре като култура, но много западни политици постоянно критикуват неефикасни институции (затова се фокусират поне във Великобритания на дигитализация).
3. За едно младо семейство, което трябва да живее под наем в София и иска да събира за жилище с кредит, е сигурно толкова трудно колкото в Лондон или Ню Йорк, но [БГ има едно от най-високите процент притежатели на собствен дом в цяла Европа](https://www.statista.com/statistics/246355/home-ownership-rate-in-europe/).
Аз съм още млад и не съм много умен и бих искал да чуя Вашите мнения. Приятна неделя!
17 comments
Разликата между заплати-разходи като му се тегли чертата сигурно е близо. // толкова сигурно, че всеки се натиска за запада?
1. Съгласен съм че разходите са по високи на запада. Но и работа е по лесно да се намери на запад според мен, има ефикасен обществен транспорт в повечето градове и качеството на живот в повечето е по висок.
3. Бих се съгласил че е по лесно да си купиш имот в България от колкото някъде в запада, но не мисля че трябва да се сравнява с ужаса в Лондон и Париж. Цените на имотите са надути в цял свят прекалено много и според мен това е голям проблем който трябва да се реши по някакъв начин.
Разликите са в стандарта на живот и покупателната мощ. На запад през прозореца не се наслаждаваш на бруталистични пейзажи на панелки и разпадащи се соц предприятия в далечината, улицата ти е изметена вместо да е с дупки като в Кербала. Държавната болница не изглежд като място, което има високи шансове по-скоро да ти навреди. Другото е, че ако еднин нормален човек в ‘средната класа’ може да си позволи да заделя (примерно) 20% от месечния си доход за спестявания и на запад и в България, то на запад тези 20% могат да му осигурят (пак примерно) двойно по-дълъг престой на екскурзия или двойно по висока вноска за аетомобил. Моето наблюдение е че в последни години средно статистическия българин вече не се бори за оцеляване, а по-скоро гони по-висок стандарт.
В България недостатък е, че държавата се развива непропорционално. В случая на София, почти около половината БВП се произвежда в столицата. Като разделиш софийския БВП на населението се получава доста прилична сума на глава от населението, близка до тази на развитите европейски държави, а и наистина ако трябва да сме честни, стандартът в София въобще не е нисък. Ниските данъци и относително простите бюрократични процедури за започване на бизнес ни правят сравнително атрактивна дестинация за инвестиции (спарвка – намираме се на 29то място в класацията на Economic Freedom index). Икономическата стратегия на малка държава като нашата трябва да се стреми да наподобява тази на Азиатските икономически тигри (Сингапур, Корея, Тайван и Хонг Конг) и да се концентрира върху реализирането на висока добавена стойност. Това, което умерено ме обнадеждава е, че има усилия за изготвяне на такава визия за бъдещето с ударение върху развитието на човешкия капитал в страната. От изказванията на министъра на иновациите и растежа изглежда, че той разбира, че българският пазар сам по-себе си не е особено атрактивен (заради малкия брой хора и ниската покупвателна способност) и трябва фокусът да се измести към развиване на индустрии с висока добавена стойност.
Покупателна стойност. Разликата в това, което можеш да си позволиш със средна заплата на запад и средна тук е огромно. Да, наемите и услугите може да са много по-скъпи, но всичко останало е на почти еднакви цени. Примерно един телефон за 1к лв, тука трябва да спестяваш месеци докато там тия пари ще ги изкараш за една седмица.
И аз съм живял във Великобритания. Постоянно правихме сравнения със роднините ми в България. Винаги заключението беше едно и също – в Англия цените са само малко по-високи, а заплатите много по-големи. Има някои изключения, но личния опит потвърждава това което показват икономическите индикатори. Затова и не разбирам оплакванията за качаствето им. HDI, GDP&GNI per capita PPP и adjusted household disposable income служат много добре за такива сравнения.
Живял съм вече няколко години в (много развита) западна държава и имам директна база за сравнение. Бих казал, че на индивуално ниво България е в пъти по-зле единствено на най-долните нива на мизерия (хора, разчитащи на минималната пенсия). На запад минимумът сякаш гарантира поне адекватно финансово положение. За инфраструктурата няма сравнение, на запад е почти безупречна, но това си е даденост като се имат превдид високите данъци. Лично съм имал късмета да бъда роден в голям български град, в семейство с финансова сигурност, и съм забелязал, че качеството ми на живот не е значително по-високо на запад. Естествено това са само лични преживявания, не мога да дам обективни данни, но съм израстнал, гледайки как качеството на живот в България се покачва след влизането ни в ЕС, и в това отношение съм оптимист.
Факт, това отдавна съм го констатирал. Живял съм и в западна Европа, ето ме тук сега. Прибрах се точно защото направих тази сметка: данъци и цена на живот. Хипотетично и жилище, но там се намесиха роднини и в крайна сметка се наложи да си купя.
Естествено има и минуси-в западна Европа всичко ти е доста по-добре уредено от страна на държавата. Също така не се надявам на пенсия, просто съм сметнал, че мога да компенсирам за тези неща.
Имал съм контакт с хората, които правят такива класации. Проучвания за богатството се правят нарочно по критерии, който затвърждава общата идея на хората, а не предоставя нова информация. Счита се, че ако кажеш нещо различно от това, което мислят хората, няма да се обърне внимание на твоята класация. Т.е. надали ще извадиш някаква печалба, ако при теб не си личи, че Западът е значително по-богат.
Замисли се следното – колко трудно ще е да се преобърне резултата при прилагане на различни критерии? Защо не се прави, а се използват само изрично критерии, които дават един и същи резултат?
много зависи и от професията и каква е разликата в заплащането тук/там. Ако напр. си IT, тук ще имаш много по-добър стандарт на живот отколкото с подобна заплата в чужбина. Но примерно аз съм лекар и в България сектор здравеопазване сме на дъното на хранителната верига. Започнах работа преди 4г с 800лв заплата в София. Ако плащах наем, нямаше да се оправя само с една работа. Трябваше да дойде ковид, за да получа някой друг бонус 1000лв и да мога да си позволя да спестя нещо/да инвестирам. Общо взето за хора в здравеопазването със сигурност е в пъти по-добре да намерят реализация в чужбина. Ако се реша на тази стъпка, стартова заплата там би ми била към 80-100К.
Истината е много трудна за определяне. Моят доход например е доста висок. Но, заради кредити и сметки до такава степен се изпива, че човек с минималната работна заплата може да живее по-добре от мен.
Тук идеята с парите, според мен, не опита толкова до самите пари, колкото до това как умееш да се разполагаш с тях. Парите са най-важни за това какво можеш да си позволиш с тях, когато ти е нисък дохода. Но когато е висок опира до това как го харчиш. Всеки гледа, че другите са по-добре от него и милее за там.
Поради тези причини не трябва да се слуша какво говорят хората, а да се следят статистическите съотношения. И да се игнорират хората. Политиците това не могат да го направят, защото на тях им зависи кариерата от това да задоволяват или да замазват очите на хората.
Друга истина е, че в магазините, въпреки високите цени, хората не се притесняват особено много какво купуват. Давай и колкот толкоз. Има изключения нали, има хора, които пестят и намаляват покупките. Но ако се загледаш няма да ти направи такова впечатление. Нитл в хранителните магазини, нито в тези за техника.
Доколкото съм чувал, българите сме досга материалистични. В сравнение с хората по другите държави, в чиито манталитет е насаденк, че не е нужно да имаш най-новата кола, телефон, че да пестиш не е лошо.
Може би доходите ни не са чак толкова лошо. Лошото е невероятно големите кредити, които имаме. Единици са хората, които нямат кредити…
Ето и моите 2 цента като човек живял дълго извън България.
1. Може би е така. Въпреки, че българският лев има много малка покупотелна способност, т.е. това, което се внася или произвежда тук, трябва да бъде с намалени разходи за производство – съответно по-ниско качество. Нетният ефект на цялото нещо е, че като си купиш примерно стол в Германия, той ще изкара 20 г., докато в България примерно 10 г. Същото е с качеството на лекарствата и храната. Сега на дневна база това не е чак такъв проблем, но когато го насложиш (compounding effect) нещата стават изведнъж много скъпи в България, защото едни неща трябва да ги купуваш на всеки 6 месеца примерно, вместо да инвестираш парите.
Да не почваме темата с пътуване и закупуване на автомобил и жилище.
2. В България има мнооооооооогоооо пари. Ние имаме 8 Европейски пътнотранспортни коридора, но братята комунисти забравят да ги построят, защото по пътищата вървят хора, знание и обмен, а това директно заплашва техния бастион. София, Пловдив и Бургас лежат под межународни въздушни коридори за Азия, вместо Инстабул да беше огромен хъб, можеше да сме ние, но нали…Иначе си абсолютно прав, че няма ефикасност на изразходването и корупция. Данъци се вдигат, когато икономиката започне да произвежда, а не когато е базирана на ИТ услуги.
3. Не е удачно да сравняваш България (София) с Лондон или Ню Йорк. Тук имаме висок процент на собствени жилища поради много фактори, но това, че предишната система ги е давала ей така без да си заслужил. Това, че българите не пътуват много и всеки му е набито от бабите и дедовците, че трябва да има жилище в София. Съответно и пазара е изкривен до неузнаваемост тук.
Показателите са само това – показатели. Те представят една картинка, но е хубаво да се мисли за причинно следствени връзки, история, среда и т.н.
Искам да добавя нещо към твоя анализ. Има едно малко нещо, което колкото и да работиш, каквото и да правиш, няма как да промениш – в чужбина си чужденец! Случки от Лондон: ндържаха ме в чакалнята на спешния 12 часа за да ми изпишат антибиотик, не защото бяха заети, а “защото съм чужденец и съм там да точа системата”; шефката се отказа да ме повишава, след като ми зададе въпроса “а ти от къде си”… за една седмица станах от най-ценния кадър, до заел ненужна позиция и освободен; едно английско “лейди” дойде на масата на която бяхме седнали с жена ми и ми обясни как “ние сме отвратителна двойка чужденци и трябва да показваме уважение към местните” без никаква провокация… това е моя experience от Англия, 10 години живот там, бакалавър, магистър и работа по специалността ми. Работихме квалифициран труд, с добри заплати, но ни беше страх да излезем за бира защото парите не стигаха (£30к аз и £42к жена ми на година). В БГ с 1500 лв заплата на месец имам по-висок стандарт на живот от Лондон с £3000.
Огромна разлика в количеството медицински проучвания, основна разлика в качеството на здравните системи. В България и масово лекарите не говорят чужд език = шанса да получат нова информация е нисък. Не значи, че няма изключения, просто това, че в бг са изключения, а в по-богатите страни правило.
Също корупцията е на съвсем друго ниво. Навсякъде има корупция, но там е обърнато. Това, което в бг в правило, извън е изключение.
Естествено, че не сме по-бедни. Вижте им външния дълг и ще проумеете как се подържа висок жизнен стандарт. UK близо 10 трилиона, BG 45 милиарда….
https://www.gfmag.com/global-data/economic-data/xtegh9-external-debt-in-countries-around-the-world
Вносни стоки – цените на коли, телефони, ел. уреди, дрехи са почти същите в чужбина, а заплатата ти е в пъти по-ниска. Това е главното и най-тежкото.
Помня изказването на новия ни премиер като беше казал, че българите на са толкова бедни само, имало много корупция и в същото време взел още 2 млрд. лева.