Сподели

16-годишният Даниел Гълъбов, който носеше вода на пожарникарите, които се бореха с огнената стихия в Сунгурларе, иска да стане военен и след две години ще кандидатства във Велико Търново. Това каза пред „Телеграф“ бабата на момчето Камелия. „Аз нищо не съм направил, какво толкова съм направил, че да ме търсят толкова“, питало момчето, което споделило пред баба си, че вече е уморен от този медиен интерес и не желае повече да дава интервюта. По думите на Камелия Даниел е почувствал, че трябва да се притече на помощ на пожарникарите, а не да стои безучастно. „Той не може да направи нещо, ако не го иска, колкото и ние да му кажем да направи нещо или не“, коментира жената. Тя поясни, че момчето живее и учи в София, но ваканцията изкарва в Сунгурларе.


ДОБРА НОВИНА: Пожарът в Сунгурларско е овладян



Стихия

Огнени кълбета се търкалят по хълмовете край Сунгурларе. Пет денонощия десетки огнеборци и военни се борят с огромните пожари, които застрашително пълзят към селата Скала и Бероново. Панически страх е подлудил местните жители и много от тях се евакуират далеч от пожарите, изоставяйки домовете си. Огнеборците са на края на силите си – изтощени от труд, а огънят превзема все нови и нови територии. В тази напрегната ситуация петима тийнейджъри застават рамо до рамо с пожарникарите срещу огнената стихия – с каквото могат. Сред групата момчета е 16-годишният Даниел Гълъбов.



За него

Момчето е от София и учи програмиране, но през лятната ваканция е пристигнал в Сунгурларе, за да гостува на баба си и да се отдаде на заслужена почивка след тежката учебна година. Има си и хоби – скално катерене. Когато пристига и през ум не му минава, че плановете за безгрижно лято, изпълнено с лудории, ще се объркат и вместо това истинският живот ще го подложи на най-тежкия изпит – този по човечност.





Когато пожарите лумнали и страх сковал местните жители, Даниел яхнал любимия си велосипед и без да му мисли хукнал към пожарите, дори без да знае как може да помогне. Когато видял как огнеборците се сражават с пламъците, разбрал, че с голи ръце не може да гаси. Но тутакси му хрумнало, че ще е полезен в тила. Хукнал обратно с колелото към градчето и отново се върнал с няколко бутилки с вода. Взел толкова, колкото можел да носи. Това прави отново и отново, като така изпълнявал десетки пъти мисията си. И така цели пет дни. На всеки курс пренасял по седем литра вода. Дори и не забелязал как по някое време подметките на маратонките му се разтопили. Само който не е виждал отблизо страховитата сила на горски пожар, не може да оцени какво означава глътка вода за борещите се с огъня до изтощение пожарникари. Докато върти педалите, натоварен с бутилките вода в стара брезентова торба от противогаз, момчето не спира да мисли как още може да е полезен. Научила го случайността.



Катерица

По време на поредния курс до огнената стихия Даниел видял полумъртва катерица. Спрял колелото си за минути, за да опита да помогне на животното. “Изглеждаше много зле, но разбрах, че е още жива. Сложих в шепата си малко вода и поставих животинчето върху ръката си. Първо нямаше никаква реакция, но след две минути започна да пие от водата, а след това се свести и тичешком се шмугна в гората”, разказа младежът, който не по своя воля попадна под прожекторите. Когато му оставала бутилка вода, хлапакът обикалял опожарените терени и щом видел тлеещо огнище, загасял въглените.



Пример

Смелостта, примерът и големите сърца на Даниел и връстниците му не останаха незабелязани, защото доброто не може да остане скрито. Още в първия ден след овладяването на огненото бедствие петте момчета бяха поканени на среща с премиера Росен Желязков. “Това са момчетата, които в тези трудни дни, със своя тих и скромен пример в Сунгурларе се притекоха на помощ по свой начин. Но той стана толкова видим за всички и такъв кураж даде на огнеборците, на горските, на доброволците, че нямаше вариант да не ги поканя тук. И аз ги поканих сред нас, за да изразим нашата признателност и нашата благодарност, защото те са посланици, те са представители на всички онези, които в тези усилни времена показват човешкия добродетел. Показват онзи скромен, своеобразен тих героизъм, непретенциозен героизъм, но същевременно онова, което ни кара да се чувстваме обединени като хора, обединени като българи”, каза министър-председателят Росен Желязков за петимата младежи – Даниел Гълъбов, Александър Димитров, Виктор Николов, Атанас Кръстев и Станислав Божиков. Премиерът посочи, че по време на срещата им момчетата са споделили своите мечти, които рисуват едно изключително оптимистично бъдеще за България. “Ние имаме нужда от този пример. Още един път изразявам нашата благодарност и се надявам ние по някакъв начин да греем с отразената тяхна светлина в усилията си да направим нещо смислено, така че да бъде в полза на обществото. Да бъдем насочени един към друг с онази човечност и емпатия, която толкова липсва в нашето ежедневие”, добави още Росен Желязков.



Мнение

Даниел не се възприема като герой. Смята, че е направил това, което е трябвало и което ситуацията е изисквала. Без никакви излишни претенции казва, че това просто е въпрос на възпитание. От родителите си научил най-важния урок – да не оставя никого в беда. “Чувствам се добре, като помагам на хората. Това ме прави щастлив. Майка ми и баща ми така са ме възпитали просто. Учили са ме да помагам на хора в нужда. Просто са ме научили да помагам с каквото мога”, споделя единадесетокласникът.


Докато учи програмиране, Даниел крои планове за бъдещето. Мечтата му е да стане военен и да помага там, където възникне необходимост. Вече доказа, че го може. Защото в дни на изпитания се раждат подвигът и истинските герои. А те не търсят слава и благодарност. Само благодарни усмивки – както казва Даниел.


*Автор: Владимир Христовски и Елена Анастасова