Веднъж седмично Георги Петров шофира до пшенично поле край северното българско село Хаджидимитрово, изважда четири тежки камъка от импровизирания стоманен капак на сондажен кладенец и наднича вътре. 40-годишният строител е помагал за надзора на монтажа му и го проверява редовно, за да се опита да гарантира, че водата, която извлича, не се замърсява.
„Ако нещо попадне там, може да сме обречени“, каза той.
Въпреки че проект за 1,1 милиона лева за подмяна на водопровода на селото беше завършен миналата година, кладенците, които събират повърхностни води, са почти празни. Местната водоснабдителна компания е изкопала сондажа като временно решение за 500-те жители на Хаджидимитрово. Но нормирането означава, че крановете пресъхват през ден, а еднократната доставка на бутилирана вода от правителството – 38 литра на човек – едва е достатъчна за пиене, особено при летни температури, които сега редовно надвишават 35° по Целзий.
В голяма част от Европа недостигът на вода е нарастващ проблем, като по-честите суши, причинени от изменението на климата, изострят проблемите, причинени от остарялата инфраструктура. В България водоснабдителната мрежа – до голяма степен изградена преди четири десетилетия от комунистическото правителство – е лошо поддържана, а ресурсите се управляват лошо. Модернизацията е бавна и недофинансирана, а организации, включително Световната банка, твърдят, че секторът е склонен към необуздана корупция, пишат от Bloomberg.
С ескалацията на националната криза, къпането, пускането на водата в тоалетните и миенето на дрехи и чинии вече са трудни от около юни до септември за половин милион души – или 8% от населението – в приблизително една трета от страната, според екологични организации. Властите ограничават доставките за повече от 260 000 души в 283 села и няколко града към 17 август. Добивът на слънчоглед и царевица – ключов селскостопански износ – може да падне до най-ниското ниво от десетилетия на фона на ограниченията на напояването. Земеделските производители казват, че грижите за добитъка стават все по-трудни.
Без „кардинална промяна“ цялата водна система на България ще се срине, задълбочавайки неравенството в най-бедната държава членка на Европейския съюз, с покачващи се цени на водата и храните, както и с рискове за общественото здраве, според Емил Гачев, ръководител на отдел „Води“ в Института за изследване на климата, атмосферата и водите към Българската академия на науките.
Подобни трудности опустошават общностите в цялата страна
Много хора в трудоспособна възраст, търсещи по-добър живот, се насочват към столицата София – оживен център, представляващ около 43% от брутния вътрешен продукт – или към крайбрежните райони на Черно море, които процъфтяват като туристически дестинации. Други се местят в чужбина, оставяйки след себе си свиващо се и застаряващо население, увеличавайки напрежението върху системата за социално подпомагане и отслабвайки потенциала за растеж.
Докато злощастно стечение на обстоятелствата доведе България до този момент, подобен цикъл от по-високи температури, суша, както и недостиг на подпочвени и повърхностни води, надвисва над останалата част от Европа, което засилва призивите за обща стратегия.
„Време е да преосмислим отношението си към водата и поведението си, да поставим водата като национален приоритет за всички правителства“, казва Гачев пред Bloomberg. „Природата няма да толерира лошото ни управление.“
Река Дунав тече през България, преди да се влее в Черно море, но снабдяването с прясна вода на страната идва до голяма степен от повърхностни и подземни води, както и от хиляди резервоари. Те вече не се пълнят от валежите, тъй като е надвиснала суша, заедно с рекордни горещини и влажност, които водят до по-високи нива на изпарение. Главните резервоари са били около наполовина пълни в средата на август, според данни на Министерството на околната среда; в северозападните райони някои са били само на 20%-25% от капацитета си. През 2018 г. близо 900 язовира са били маркирани като нуждаещи се от ремонт, като около половината са класифицирани като спешни. Пет години по-късно само около 130 от тях са били ремонтирани.
Докато водата тече през мрежата, приблизително 60% се губи поради течове, най-голямото количество в ЕС, към който България се присъедини през 2007 г. На практика цялата система – от водоснабдяването до канализацията и пречиствателните станции за отпадъчни води – датира от времето на Студената война. По това време комбинация от търговските ограничения, ограничените бюджети и фокусът върху бързото разширяване на инфраструктурата означаваше, че комунистическите правителства предпочитат нискокачествена стомана и желязо, както и циментови смеси, които могат да представляват рискове за здравето. Пукнатини, корозирали метални конструкции и запушени канали сега са изключително често срещани. А тръбите са твърде малки за нуждите на днешното население. Едно на 10 домакинства все още разчита на тоалетна, докато някои райони, включително части от София, зависят от септични ями, много от които се изпускат директно в природата.
Бюрокрацията и политиката влошават нещата. Управлението на водите се споделя между местните власти, общинските и държавните компании и поне пет министерства. Министерството на околната среда например отговаря за язовирите, но няма надзор върху мрежата, която е под юрисдикцията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. През последните пет години е имало седем предсрочни вота и управляващата партия ГЕРБ, която доминира в политиката от десетилетие и половина, твърди, че това е възпрепятствало инвестициите.
Но корупцията също играе роля. Въпреки че съществуват рискове във всички сектори, тези, доминирани от бивши държавни монополи, като тези, които събират и пречистват вода, са най-уязвими към фаворизиране, като купувачи и доставчици се свързват чрез „договори за обществени поръчки с висока степен на корупция“, според доклад на Световната банка от 2023 г.
Миналата година Европейската прокуратура в Люксембург заяви, че е иззела активи в разследване на предполагаема измама, свързана с финансиран от ЕС проект за водоснабдителна мрежа и резервоар на стойност 2,6 милиона евро, в който държавни служители са се сговорили с частни фирми, за да завишат разходите. Разследването продължава.
А през 2019 г. тогавашният министър на околната среда и водите Нено Димов беше обвинен в умишлено лошо управление, след като позволи на частни предприятия да използват вода от язовир близо до западния град Перник – въпреки предупрежденията, че нивото е твърде ниско. Общностите в близост до резервоари рядко остават без вода, но в този случай в резултат на това започна воден режим в средата на зимата. Димов подаде оставка и отрече всякакви нарушения, като обвини сухото време и лошото управление от местното водоснабдително съоръжение. Делото срещу него продължава.
Всички тези недостатъци бяха подчертани, когато България се присъедини към ЕС. Блокът е дал на страната около 2 милиарда евро за подобрения, далеч по-малко от близо 18-те милиарда евро, които според министерството на околната среда са необходими. Всичко останало вероятно ще дойде с много по-строги условия за мониторинг и отчетност.
Докато България се готви да влезе в еврозоната следващата година, правителството в края на юли предложи законодателство за справяне с управлението на водите. Но експерти, с които Bloomberg разговаря, заявиха, че законопроектът – Законът за водоснабдяването и канализацията – основно легализира статута на „Български холдинг за водоснабдяване и канализация“ ЕАД, държавна компания с бюджет от 1 милиард лева и дялове в по-голямата част от водоснабдителните дружества в страната. Той не включва ключови препоръки от парламентарна комисия по водите, като например създаването на единен орган, който да контролира целия сектор.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което помогна за изготвянето на закона, не отговори на имейл въпросите на Bloomberg. В интервю в края на юли Младен Шишков, депутат от управляващата партия, който председателства комисията по водите, заяви, че е необходима „радикална промяна“.
Всичко е въпрос на небрежност
Маринела Друмева затваря малък магазин за фуражи за добитък в Хаджидимитрово по време на обяд и тича вкъщи, за да напълни резервоара си за вода, да приготви вечеря и да изпере прането, преди крановете да пресъхнат. Това е рутината на 35-годишната жена през целия ѝ трудов живот, но всяка година този процес започва малко по-рано и продължава малко по-дълго, тъй като водната криза ескалира.
„Всичко е въпрос на небрежност“, категорична е тя.
През целия ден постоянен поток от фермери минават, за да правят поръчки или да ги събират, а разговорите се въртят около една и съща тема: водата.
Владимир Стойчев, 54-годишен фермер от близкото село Морава, например, казва, че е оказал натиск върху местния доставчик да намери решение на недостига и му е било казано, че жителите могат да създадат по-надеждна мрежа, като свържат частни кладенци. Стойчев се притеснява, че собственият му кладенец ще пресъхне, което ще доведе до това той да не може да се грижи за 10-те си крави. Неговият приятел, Паскал Щайнер, 26-годишен германец, който се е преместил в региона за по-евтин живот, допълва, че дори не е могъл да накара местната водоснабдителна компания да инсталира водомер на имота му.
„По същество никой не го е грижа“, отбелязва той.
Шишков казва, че кметовете харчат твърде много за проекти за разкрасяване и „те трябва да бъдат насочени“ към водна инфраструктура. Генчо Генчев, кмет на община, която включва Хаджидимитрово, както и 13 други села, не е съгласен. Той каза, че е инвестирал милиони левове във водна инфраструктура през 11-те години, в които е на поста си, и че правителството е било небрежно.
Докато длъжностните лица си разменят вината, частичните поправки и неспазените обещания задълбочават недоверието в правителствените институции и засилват разочарованието от политическия елит, който управлява България от години. За разлика от други места на Балканите, знамената на ЕС се веят на държавни и общински сгради, а подкрепата за блока е висока.
Друмева се кандидатира безуспешно за кмет през 2024 г. Петров се присъедини към малка националистическа политическа партия. Миналото лято те организираха протести, които включваха затваряне на пътища и заплахи за гражданско неподчинение и които в крайна сметка доведоха до завършването на сондажа. Но те не виждат смисъл да протестират отново. Вместо това, те се срещат почти всяка вечер със съседи в беседка в центъра на селото, за да обсъдят начини за взаимно подпомагане. Децата вече носят вода на възрастните хора, а тези, които могат да си позволят да купуват бутилирана вода, оставят държавните си средства за тези, които не могат.
Петров казва, че търси спонсорство и е готов сам да подобри мрежата, въпреки че каза, че кметът му е казал, че може да бъде арестуван за нарушаване на законите за държавната собственост.
„Ще купим тръби, ще намерим багер и ще сменим тръбите сами“, настоява той.
Малко емигранти се завръщат и Петров е един от тях. Миналата година, след дълъг престой във Великобритания, той се завръща в Хаджидимитрово, където е роден, за да основе строителна компания със съпругата си. Мечтаят да отглеждат децата си сред дървета и хълмове и да ремонтират стари къщи, за да помогнат за повторното заселване на селото.
Петров никога не си е представял, че семейството му ще разчита на минерална вода за готвене, пране и грижа за домашни любимци или че ще се къпят с кофа вода и чаша.
„Отвратително е“, каза той. „Живеем като в 19-ти век, а не в 21-ви.“
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.