Кристина Кох, Рийд Уизман, Виктор Глоувър и Джереми Хансен вече са под карантина в навечерието на една от най-амбициозните мисии на НАСА от половин век насам – „Артемис II“. Полетът не е без рискове, но може да проправи път на човечеството към Марс.
Снимка: iStock
При всяко посещение в Кейп Канаверал – вратата на НАСА към Космоса, Рийд Уизман не пропуска да се отбие на едно мрачно бетонно плато с ръждясала стомана. Някога това е било Стартов комплекс 34. На това място през 60-те години на миналия век са изстреляни седем ракети „Сатурн I“. Преди 59 години трима астронавти загиват при пожар в капсулата „Аполо“ по време на репетиция за изстрелване.
50 години след “Аполо”: Кога САЩ отново ще кацнат на Луната
„В памет на онези, които направиха най-голямата жертва, за да могат други да достигнат звездите. Ad astra per aspera (Трудният път води към звездите). Бог да пази екипажа на „Аполо 1“, гласи надписът върху паметната плоча.
Снимка: Getty Images
В навечерието на собствените си тренировки за деня на изстрелването, планирано за февруари, Уизман посещава мястото, заедно с колегите си Виктор Глоувър, Кристина Кох и Джереми Хансен. Той описва преживяването като „вълнуващо, мрачно и необходимо“. Почитта към Гъс Грисъм, Ед Уайт и Роджър Чафи, които умират на 27 януари 1967 година, е напомняне за човешката цена на космическите изследвания.
Уроците от трагедиите
Паметта отеква и в по-новата история – катастрофата на космическата совалка „Чалънджър“ преди 40 години и разпадането на „Колумбия“ на 1 февруари 2003 г. Двете трагедии отнемат живота на 14 астронавти и водят до дълбоки институционални промени в НАСА, които поставят безопасността и осъзнаването на риска в самото ядро на културата на агенцията. Именно това наследство стои зад днешните решения, докато ръководителите на мисията оценяват дали ракетата Space Launch System и корабът „Орион“ са готови да отведат екипажа около Луната и безопасно да го върнат на Земята.
„Жизненоважно е да останем бдителни и да помним онези, които направиха най-висшата жертва в името на науката и откритията“, подчертават от НАСА.
Космическите апарати със съдба като на “Тянгун-1”
Последни седмици преди старта
През следващата седмица техническите екипи ще проведат ключова генерална репетиция. Ракетата SLS ще бъде заредена със 733 000 галона свръхохладено гориво. Процедурите по изстрелване ще бъдат изпълнени до момента, в който броячът спре 10 секунди преди запалването на двигателите. Определени са 16 възможни дати за старт в рамките на три месеца, като първата е 6 февруари.
НАСА планира да изпрати хора на Луната до края на мандата на Тръмп
На 23 януари астронавтите бяха поставени под карантина в Хюстън. Те се оттеглиха от обществения живот, носят маски и ограничават контактите си. Мерките целят да се намали рискът от боледуване. При евентуално отлагане на старта карантината ще бъде временно отменена и подновена две седмици преди новата дата.
Кои са членовете на екипажа на „Артемис II“?
Снимка: Getty Images
Командир на мисията е 50-годишният Рийд Уизман. Той е бивш пилот от военноморските сили на САЩ и астронавт от 2009 г. През 2020 г. Уизман губи съпругата си след битка с рака. Оттогава астронавтът отглежда сам двете си дъщери – тийнейджърките Ели и Катрин. Той не ги предпазва от реалността. „Опитвам се да бъда открит и честен. Това е най-доброто, което можеш да направиш, споделя Уизман.
Снимка: Getty Images
Виктор Глоувър е на 49 години. Той е пилотът на „Артемис II“. Глоувър е бивш ветеран от бойни мисии и пилот на F/A-18 Hornet, както и законодателен съветник във военноморските сили към офиса на покойния сенатор Джон Маккейн. Пилотът е женен и има четири дъщери. Той признава, че рискът за него е нещо, за което мисли много. „Това са трудни разговори, но трябва да ги проведеш“, признава Глоувър.
Снимка: Getty Images
Кристина Кох е на 46 години. Тя открива любовта към инженерството като дете в работилницата на баща си. Работила е на Южния полюс, в Гренландия, Аляска и Американска Самоа. Съпругът ѝ Боб е програмен мениджър в инженерния корпус на армията и следи мисията в детайли.
„Трябваше да се уверя, че разбира, че за разлика от Международната космическа станция, той няма да може просто да ми се обади и да ме попита къде е нещо вкъщи. Ще трябва сам да го намери “, шегува се Кох.
Снимка: Getty Images
Джереми Хансен е на 49 години. Той е физик и бивш пилот на CF-18. Хансен е единственият неамериканец и единственият, който никога не е летял в Космоса. По Коледа той сяда със съпругата си и трите си деца, за да гледат кадри от „Артемис I“ – безпилотният тестов полет на SLS, и „Орион“ от 2022 г.
„Исках да им покажа някои неща, които могат да те изненадат. Например, когато основните двигатели се запалят, за няколко секунди изглежда сякаш ракетата експлодира. Затова е важно да ги подготвиш“, обяснява Хансен.
НАСА представи нови 10 астронавти за бъдещите мисии до Луната и Марс (ВИДЕО+СНИМКА)
Личната страна на риска
⇒ Последният етап от подготовката е и време за размисъл.
Месец преди изстрелването, семействата на екипажа се събраха в Космическия център „Джонсън“. Там те се запознаха с подробности за мисията – 600 000-километровото пътуване отвъд Луната и обратно. То ще подготви бъдещи мисии за устойчиво човешко присъствие на лунната повърхност.
Снимка: Getty Images
„Знам на кого ще разчита всеки от нас, докато сме там горе. А има и по-лични моменти. Излязох на разходка с децата си и им казах „Ето къде е завещанието и документите за попечителство. Ако нещо ми се случи, ето какво ще стане с вас“, казва Рийд Уизман.
„Искрено се надявам да бъдем забравени“
Екипажът тренира от април 2023 година. Той има натрупани хиляди часове в симулатори, където отработват всичко – от дребни неизправности до почти катастрофални сценарии. Астронавтите участват и в експедиции до отдалечени базалтови пейзажи в Исландия и до метеоритен кратер в Нюфаундленд, Канада, които наподобяват лунната повърхност, за да усъвършенстват уменията си за геоложки наблюдения. Освен това те преминават и обучение за оцеляване във вода в Лабораторията за неутрална плаваемост в Космическия център „Джонсън“. Към подготовката им спадат и тренировки за извличане след приводняване на военноморски кораб в Тихия океан, като споделят една кабина, за да се симулират тесните условия в „Орион“.
Какви са плановете на НАСА за изпращането на астронавти на Луната (ВИДЕО)
„Честно казано, наистина се превърнахме в семейство“, казва Кристина Кох. На 22 януари Рийд Уизман се разхожда из Мемориалната горичка на астронавтите в Космическия център „Джонсън“. Там за всеки загинал космически изследовател има засадено дърво.
„Когато гледам към бъдещето и говорим за нашето наследство, не искам да мисля пет или десет години напред. Искам да погледна сто или двеста години напред и, честно казано, се надявам да бъдем забравени. Ако бъдем забравени, значи „Артемис“ е успял. Тогава ще има хора на Марс, хора по луните на Сатурн. Може би ще сме изобретили нещо, за което дори не сме мечтали. А може би сме вдъхновили някъде някое дете. Може би това ще е нашата бележка под линия – вдъхновихме Сузи или Джони да направят това. Това би било магично“, споделя командирът на мисията.
Редактор: Ивайла Маринова