Няма как. Аз се уредих с позицията си след препоръка от приятел. Иначе висиш по бюрата и ходиш на интервюта, но или ще ти кажат “ще се свържем с вас” или ще те сложат на позиция която не отговаря на възможностите ти.
Факт е, че в Бг от няколко години вече съществува нещо като “преквалифициран” и (за жалост) без познанства и контакти няма как много от кадрите да получат адекватна на образованието си позиция. Единствените ми опции за работа по специалността ми, след завършване на магистър, бяха почти безплатни стажове, в които работя с некомпетентни студенти, тепърва прочокващи в сферата, или нещо коренно различно, като колцентър. Намерих сегашната си работа като бях препоръчана на работодателя си след един подобен безплатен стаж, което отново е вид контакт. Имам твърде много познати с бакалавър и магистър, които дори не могат да припарят до професия свързана с образованието им. Като цяло, като изключим ИТ сектора, в Бг е значително трудно да се намери ок работно място без връзки. Даже вече и в колцентровете препоръката започна да се превръща в предимство. Много кофти ситуация, в която уменията губят значението си, а образованието се обезценява.
Факт е, че българинът не умее да защитава интереса си и не знае колко струва собствения му труд. Масово.
Заради това българският работодател му се качва на главата и му хвърля стотинки от прозореца на лъскавия си автомобил докато онзи си троши гърба.
Научете се да искате, реално спрямо качествата и труда ви, или никой няма да ви даде. И да бъдете упорити. Свикнали сме ги да плащат малко и ще се наложи да обиколите 10-20 или повече места докато намерите. Освен ако е познат де, за това става въпрос. Но тази практика води до нищо добро, нито за фирмата, нито за никой.
Иначе цял живот ще си мрънкаме, че са ни малки заплатите.
ПС: Зная, че при по-малките населени места изборът е далеч по-малък и това също допринася за проблема. Обаче ако повече хора мислят така и няма кой да им работи, това отново ще ги притисне да предприемат съответните промени. Това също означава, че бихте имали далеч по-малка конкуренция при започване на собствен бизнес.
И в чужбина е така. Живея в Англия и повечето хора също ги урежда неоптизма
Просто по-лесно е свако да те уреди. Да “имаш човек”. После що сме на тоя хал…
На 34 години съм, сменил съм няколко работни места и съм имал 2 фирми. Бачкам от 5 клас сигурно. Единственото ми “уреждане” беше нашите като ме пратиха лятната ваканция вместо на море на един бостан да бера дини за 20 дни, никога няма да ги забравя.
Направо ме боли като виждам какви ги пишете. Научете се на труд и мисъл първо и после имайте претенции. Всичко можете да постигнете и сами, но не и с мързел.
Не знам дали уреждане е правилната дума. Всеки сектор си е различен, но в моя някой да те препоръча си е супер. Чуваш директно от вътрешен човек дали е адекватна средата и той взима бонус за това. Не виждам нищо лошо в препоръките, правя ги винаги.
7 comments
Няма как. Аз се уредих с позицията си след препоръка от приятел. Иначе висиш по бюрата и ходиш на интервюта, но или ще ти кажат “ще се свържем с вас” или ще те сложат на позиция която не отговаря на възможностите ти.
Факт е, че в Бг от няколко години вече съществува нещо като “преквалифициран” и (за жалост) без познанства и контакти няма как много от кадрите да получат адекватна на образованието си позиция. Единствените ми опции за работа по специалността ми, след завършване на магистър, бяха почти безплатни стажове, в които работя с некомпетентни студенти, тепърва прочокващи в сферата, или нещо коренно различно, като колцентър. Намерих сегашната си работа като бях препоръчана на работодателя си след един подобен безплатен стаж, което отново е вид контакт. Имам твърде много познати с бакалавър и магистър, които дори не могат да припарят до професия свързана с образованието им. Като цяло, като изключим ИТ сектора, в Бг е значително трудно да се намери ок работно място без връзки. Даже вече и в колцентровете препоръката започна да се превръща в предимство. Много кофти ситуация, в която уменията губят значението си, а образованието се обезценява.
Факт е, че българинът не умее да защитава интереса си и не знае колко струва собствения му труд. Масово.
Заради това българският работодател му се качва на главата и му хвърля стотинки от прозореца на лъскавия си автомобил докато онзи си троши гърба.
Научете се да искате, реално спрямо качествата и труда ви, или никой няма да ви даде. И да бъдете упорити. Свикнали сме ги да плащат малко и ще се наложи да обиколите 10-20 или повече места докато намерите. Освен ако е познат де, за това става въпрос. Но тази практика води до нищо добро, нито за фирмата, нито за никой.
Иначе цял живот ще си мрънкаме, че са ни малки заплатите.
ПС: Зная, че при по-малките населени места изборът е далеч по-малък и това също допринася за проблема. Обаче ако повече хора мислят така и няма кой да им работи, това отново ще ги притисне да предприемат съответните промени. Това също означава, че бихте имали далеч по-малка конкуренция при започване на собствен бизнес.
И в чужбина е така. Живея в Англия и повечето хора също ги урежда неоптизма
Просто по-лесно е свако да те уреди. Да “имаш човек”. После що сме на тоя хал…
На 34 години съм, сменил съм няколко работни места и съм имал 2 фирми. Бачкам от 5 клас сигурно. Единственото ми “уреждане” беше нашите като ме пратиха лятната ваканция вместо на море на един бостан да бера дини за 20 дни, никога няма да ги забравя.
Направо ме боли като виждам какви ги пишете. Научете се на труд и мисъл първо и после имайте претенции. Всичко можете да постигнете и сами, но не и с мързел.
Не знам дали уреждане е правилната дума. Всеки сектор си е различен, но в моя някой да те препоръча си е супер. Чуваш директно от вътрешен човек дали е адекватна средата и той взима бонус за това. Не виждам нищо лошо в препоръките, правя ги винаги.