НП Рила: Седемте рилски езера изчезват! Какви мерки трябва да се вземат според вас?

7 comments

1. Разбирам, че трябва да е достъпно едно толкова красиво място, но ако самата достъпност ще ге разруши, следва да се направи нещо. Абсолютно тоя лифт, както и джипките, нямат място там. Който е на зор да ги види, ще се качи. Много по-голям е шансът този тип хора да си спазват пътеките и горе.

   Може би непопулярно мнение, но и дъновистите нямат място там. Говорим за ужасно много хора.

2. Не “губим езерата”, просто и други животинки се нанасят там. Стерилното чисто езеро не е обективно по-добро от зеленото живо езеро.
   Виж относно джиповете-таксита и като цяло хилядите хора струващи скалата на прах под краката си, там има какво да се стори. Може да се облече пътя с асфалт или друга твърда покривка.

3. Нямам нищо против лифта – спестява време от ходене и така не допуска нощуването горе за по-бавните групи или хора. От друга страна би било супер ако се регулира по-добре туризма – табели още от началото с маршрути, какво може и какво не може да се прави и защо (едно бързо обяснение по никакъв начин не би попречило на гостите); такса за влизане в местността, т.е. ако искаш да се качиш до езерата да си плащаш определена сума + друга сума за разходка с водач; определени маршрути, по които да се върви и може би най-строга мясрка – ограничаване на броя посетители на ден. По този начин са устроени много от природните паркове в Колумбия например, там много си ценят природните богатства и всъщност тези мерки не пречат на туризма, а напротив, развиват го повече понеже парите от таксите отиват за поддръжка и за заплати на местното население, което се специализира в определени туристически дейности.

4. Моите 2 стотинки: Решението е просто- регулиране на достъпа. Изпълнението (особено в конкретния контекст) е сложната част. Разбира се “предложението” ми не е идеално и трябва да се доизкусори.

   Решението: достъпът до всички национални паркове и резервати следва да бъде регулиран. Това няма е евтино, но предполагам всички могат да се съгласят, че е трудно да се постави цена на природните забележителности. Посещенията в тези национали паркове да се извършват единствено с притежаване на разрешително, чиято цена да варира (колкото по-често посещаваш обекта, толкова по-висока цената). Всичко това трябва да се съхранява в някакъв портал. Може да се надгради да се кандидатства онлайн. По този начин на никого не му е отказан достъп, но се извършва и регулация (и таксация). Няма да имаме и “груби” сметки на колко човека са се качили. Забрана на всички джипове (която си я има).

   Изпълнението: **Стартирането на информациона кампания** с цел запознаването на посетителите с проблемите на опазването и основните причинители на заблатяването. **Създаване на портал за издаване на разрешителни**. Обвързване с обектите на БТС, за да могат да идават тези разрешителни. Свързване и на хижите с този портал и тяхното задължаване да регистрират всички посетители в него. Изготвяне на таблица с условията за ценообразуването на разрешителното. В разрешителното задължително да присъстват (освен личните данни): цел на посещението, спътници, тип екипировка (в случай, че смятат да бивакуват), продължителност на престоя. **Организиране на проверка** в пунктове при горната станция на лифта, в хижите. Осигуряване на мобилни екипи (пеша или на кон), които да обикалят района на езерата, да осъществяват спонтанни проверки, да забраняват струпването на големи групи от хора, влизането във водните обекти, уринирането и дефекацията около самите обекти, ходенето по маркираните пътеки.

5. Да спрат достъпа за няколко години.

   Който ходил, ходил, а който не е, може да ги види на видео. Чиста работа.

6. Да ги бетонираме! Няма езеро – няма проблем!

7. Ако мога да перефразирам един фен на Пирин:

   “Беър Грилс изяде жабата и всичко си еба майката!”