Някои хора осъзнават, че целият им живот може би се крепи във [виртуалния свят](https://bnr.bg/post/101673292/nelechimata-bolest-na-xxi-vek-zavisimostta-ot-internet), при други не в такава степен, трети въобще не мислят по въпроса. Какво е вашето мнение?

29 comments

  2. Форуми, от малък ми е. То сега и не са останали много де, но продължавам да си браузвам в 1-2, да пиша глупости и да влизам в безполезни спорове.

    Ютуб, фейсбук, инстаграм, шитове като това в общи линии ми писнаха и влизам доста по-малко, въпреки че има някакви ютуб канали дето са готини. Но 90% са кликбейт лайна и губене на време – как да кажем в 35 минутно видео нещо дето можеше да е 350 думи текст. Фейсбук са почти само идиоти вече. Туитър ползвах 5 минути точно и го изтрих, ебати тъпнята.

    Редит е пристрастяващ, защото си е в общи линии форум и е адски лесно да почнеш да се чепкаш с някого за каквато и да била глупост. <3

  4. Не съм пристрастен към нета специално. Но имам много сериозно ADHD, и или чета коментари или разбърквам карти 😀

  6. Моето мнение е, че всеки е пристрастен към нещо. За едни е нета, за други е телевизора, за трети е чашката, за четвърти може пък да е фитнеса или яденето.

  8. Да както и към много други неща, които ми носят удоволствие 🙂 Всеки е пристрастен към много неща, просто малцина го осъзнават.

  11. Не бих казал пристрастяване, бих го нарекъл бягане от боклука който се нарича истински живот

  16. Може да се каже. През повечето от свободното ми време или цъкам някой roguelike или гледам някакъв клип в Youtube. Понякога се налага да помагам из вкъщи с разна работа, понякога се налага да слезем с колата до някой магазин или подобно.

    Баща ми иска да карам колата за да имам шофьорски опит и да ме остави да карам сам в един момент, няма лошо. Даже се радвам че ме остава аз да карам, дори и без да нямам толкова много опит. Да ми се доверява баща ми е едно хубаво чувство когато се налага да шофирам.

  17. Да, обичам да се разхождам в алтернативна вселена, където Чернобил избухва за втори път.

  18. Дам. Сега с детето гледам да балансирам и да не се поддавам докато не спи и си избивам проблема докато работя, на втория монитор 🙂

  20. Мислех, че да, но прекарах няколко месеца по средата на океана без Интернет и се оказа, че не е толкова зле работата.

  22. Статия която третира зависимостта от интернет като болест е публикувана в интернет страница на бНТ.

  24. Да,имам да шкафчето няколко започнати книги,които със сигурност знам,че са интересни,но сърфирането ми носи по- бърз допамин.

  27. Аз страдах.

    После започнах да се занимавам с това професионално – и сега всяка свободна минута гледам да е извън net-а 🙂

Leave a Reply