Бабите в България изглеждат съсипани. Тук (в щатите) понякога се изненадвам като разбера, че в gym-a някакви дето ходят на класовете по аеробика и плуване са по над 70 и не изглеждат съсипани от живота.
Госпожата дава задача на клaса да напишат съчинения на тема “Мойте баби”. Иванчо написал:
– Аз имам две баби. Едната живее на село, другата в града. Баба ми от село ми праща буркани със сладко, компоти, плодове, зеленчуци, козунаци и баница. Баба ми от града ми праща “Много поздрави!”
Мен средната възраст и гаменчетата им ме дразнят адски, особено онези с навити ‘златни’ синджири като някоя немска овчарка, но с бабите съм ок. Вчера една объркала вкуса на нз си кое в лидъл и докато чакаше да ѝ го сменят, пълнеше покупките на хората да не ни забавя. Обичам да ги заговарям по спирките, как си гледат мушкатата, разкажат си сериала, а и винаги знаят разписанието на всички линии наизуст 😅
Казвам го като човек, който обожава баба си и дядо си – 90% от пенсионерите в България са отвратителни копелета.
Нз зависи
Има нещо, де. Нещо в забързания ритъм ги кара да стават по-озлобени със сигурност.
Според мен и както го улучиш. Знам баби от града който аз уча и та са доста мили
бабите по принцип не са от най-щастливите
При нас на село повечето баби са супер мили и доброжелателни. Отдавам го на факта, че отдавна погребаха дядовците си и вече живота им е много по-спокоен.
Не си бро. Но като някой ден ти се роди дете и го гледаш колко е щастливо и не познава негативните емоции и чувства се запитай “тогава озлобените и лоши хора защо са такива? През какво са минали, за да намразят света толкова?” …та така…
Пенсионерите на село имат физически занимания “хобита” свързани с изхранването. Това оказва благоприятно влияние на тялото и духа. Проблема на бабите и дядовците на село е че нямат пари и младите не са при тях. Тука се спомонават и западните пенсионери като някакъв пример. Според мен не може да става дума за сравнения. Пенсиите на запад и зад океана са мно високи, децата им са се изнесли рано и се виждат рядко, натъпкани са от фармацията до козирката за да изкарат 5 – 6 години повече от нашите, най-често в домове и комуни в неадекватно състояние.
Нееееееее. Моята градска баба е най-миличкото същество живяло някога. Мисля че съм в правото си да те помоля най-учтиво да си върнеш думите обратно.
Основната разлика между бабата на село и бабата в града е, че бабата на село вероятно те познава и твоето семейство. Когато си от “нашите” сме много точни. Като си чужд, можеш да ходиш да си ебеш майката. Това е манталитета ни от комунистическо време. 99% от хората над 70 години са супер проклети. Включително моите.
Забелязал съм същото, но имам подход. Бабите в града, имам чувството, че си спомнят едно време как са били госпожи и са си говорили вежливо и с уважение, като във филма “сиромашко лято”. Като видя някоя навъсена баба, слагам една усмивка и започвам с “Добър ден!” а после правя един комлимент. Няма да повярваш, стъписват се, че млад човек се държи така. Продължавам да им говоря с уважение и забравят че са навъсени. Мисля, че за тях ние сме кофти а не те. Различия в поколенията.
15 comments
Тва че живеят на село не е никаква гаранция.
Бабите в града са brain dead
Бабите в България изглеждат съсипани. Тук (в щатите) понякога се изненадвам като разбера, че в gym-a някакви дето ходят на класовете по аеробика и плуване са по над 70 и не изглеждат съсипани от живота.
Госпожата дава задача на клaса да напишат съчинения на тема “Мойте баби”. Иванчо написал:
– Аз имам две баби. Едната живее на село, другата в града. Баба ми от село ми праща буркани със сладко, компоти, плодове, зеленчуци, козунаци и баница. Баба ми от града ми праща “Много поздрави!”
Мен средната възраст и гаменчетата им ме дразнят адски, особено онези с навити ‘златни’ синджири като някоя немска овчарка, но с бабите съм ок. Вчера една объркала вкуса на нз си кое в лидъл и докато чакаше да ѝ го сменят, пълнеше покупките на хората да не ни забавя. Обичам да ги заговарям по спирките, как си гледат мушкатата, разкажат си сериала, а и винаги знаят разписанието на всички линии наизуст 😅
Казвам го като човек, който обожава баба си и дядо си – 90% от пенсионерите в България са отвратителни копелета.
Нз зависи
Има нещо, де. Нещо в забързания ритъм ги кара да стават по-озлобени със сигурност.
Според мен и както го улучиш. Знам баби от града който аз уча и та са доста мили
бабите по принцип не са от най-щастливите
При нас на село повечето баби са супер мили и доброжелателни. Отдавам го на факта, че отдавна погребаха дядовците си и вече живота им е много по-спокоен.
Не си бро. Но като някой ден ти се роди дете и го гледаш колко е щастливо и не познава негативните емоции и чувства се запитай “тогава озлобените и лоши хора защо са такива? През какво са минали, за да намразят света толкова?” …та така…
Пенсионерите на село имат физически занимания “хобита” свързани с изхранването. Това оказва благоприятно влияние на тялото и духа. Проблема на бабите и дядовците на село е че нямат пари и младите не са при тях. Тука се спомонават и западните пенсионери като някакъв пример. Според мен не може да става дума за сравнения. Пенсиите на запад и зад океана са мно високи, децата им са се изнесли рано и се виждат рядко, натъпкани са от фармацията до козирката за да изкарат 5 – 6 години повече от нашите, най-често в домове и комуни в неадекватно състояние.
Нееееееее. Моята градска баба е най-миличкото същество живяло някога. Мисля че съм в правото си да те помоля най-учтиво да си върнеш думите обратно.
Основната разлика между бабата на село и бабата в града е, че бабата на село вероятно те познава и твоето семейство. Когато си от “нашите” сме много точни. Като си чужд, можеш да ходиш да си ебеш майката. Това е манталитета ни от комунистическо време. 99% от хората над 70 години са супер проклети. Включително моите.
Забелязал съм същото, но имам подход. Бабите в града, имам чувството, че си спомнят едно време как са били госпожи и са си говорили вежливо и с уважение, като във филма “сиромашко лято”. Като видя някоя навъсена баба, слагам една усмивка и започвам с “Добър ден!” а после правя един комлимент. Няма да повярваш, стъписват се, че млад човек се държи така. Продължавам да им говоря с уважение и забравят че са навъсени. Мисля, че за тях ние сме кофти а не те. Различия в поколенията.