Всеки дърпа чергата в своята посока, нш ново под слънцето
Един македонец ми го показва тва и ми вика “виж ква пропаганда, че македонците са българи и ми вика, че съм сърбин(знае, че съм от София). И продължава: “Нас един сръбски историк ни е описал като отделен народ още отпреди българите и са си били една от югославските републики.” А после като му показах карта на българска патриаршия, дето е официален документ приет и от османците, вика “измислица”. Накрая млъкна, като го питах, що кралството на Сърби, Хървати и Словения няма македонци в името.
Малко странен подбор на нюансите на зелено, малко се озадачавам като гледам картата, но може би и това е целял, всичките сме един дол дренки и всеки дърпа към своето. Словенци, сърбо-хървати, българи, македонци, на времето сме били силна общност. Водещите сили по онова време са допринесли да не може да се гледаме щото сме от двете страни на една малка планина например. Важно е Балканите да не са силни и стабилни, да не са единни, защото е опасно ако сме. Геополитически сме разположени на място, където ако сме силни и единни, сме голяма заплаха за много интереси. Ако реториката е в стил Яце/Кокошка( кой е преди кой) и ние сме по-добри от тях, а те ни мразят и не ни зачитат, значи “великите сили” са си свършили работата на времето.
Изтокът също не изгаря за силни Балкани, така че всички печелят, освен нас 😅
p.s.: това е просто мнение, нищо лично
Srbija do Tokija
Друго четем от европейските пътешественици от онова време (поне според БГ уикито):
Известното Нишко въстание от 1841 г. е отразено от всички източници (френски, австрийски, руски и прочее), като въстание на българското население срещу несправедливостите при прилагането на място на Гюлханския хатишериф.
Населението на града през 1842 г., според френския професор по славянска филология Киприян Роберт, е съставено предимно от сърби и българи (Ниш).
Реалистично прехода би бил в шоплъка, но това не е отразено в тази карта, а тя има в почти неразличим зелен цвят “Сръбско-Българска преходна зона”
Кефи ме как като са стигнали до Дунава, на границата с Румъния, са си казали “Ah, fuck it. Не ми се занимава повече.” и всичко е ясно очертано с друг цвят. Лол.
Това са нашите съседи, такива са си. До ден днешен в Сърбия и РСМ, евроатлантическите гласове и ценности са на втори, а понякога и на двадесет и втори план. Безумните им планове за величие на държавиците им, все още са на дневен ред.
И докато при нас национализмът, дори когато е оправдан и аргументиран, се сочи едва ли не като нещо срамно, при всичките ни балкански съседи се поощрява. Дори когато аргументите им са стопроцентови лъжи, а целите им обективно зли. Да сте видели например от сърбите разкаяние за етническите прочиствания и масовите им убийства от 90-те?
Да всеки дърпа в своята посока…освен нас. Само ние, които стоим буквално в средата(географски) и граничим с почти всички, се сочим помежду си какви сме Ганьовци, шеймваме се един друг за национализъм, правим се на по-католици от папата и захвърляме достойнството и интересите си, защото било прогресивно.
Да имаш за съсед Сърбия или РСМ, не е като да ти е съсед Дания. Може да звучи ретроградно, но балканите са ретроградно място. За съжаление народите които не го разбират това, тук не се справят добре.
Те за това са на това дередже сърбите.
До Софиjе нема бугара.
Нюанса на зеленото покриващ западна българия е описан като “преходна сръбско-българска площ”, а далече си изглежда като чисто сръбска земя.
Какъв е контекста на тази карта – след първата световна война Кралството на Сърби, Хървати и Словенци се опитва да вземе Перник и въглещните мини там и така хем да се запаси с въглища, хем да лиши България от тях.
Тези претенции, появяващи се внезапно през 1918та година за да се представят на Парижката мирна конференция от януари 1919г. не изглеждат убедителни за Антантата, която всъщност окупира този момент България, а не КСХС. И въпреки това на България е наложен мирен договор, който си е доста тежък и включва загубата на други територии (Южна Добруджа, Западна Тракия, Западните Покрайнини).
10 comments
Всеки дърпа чергата в своята посока, нш ново под слънцето
Един македонец ми го показва тва и ми вика “виж ква пропаганда, че македонците са българи и ми вика, че съм сърбин(знае, че съм от София). И продължава: “Нас един сръбски историк ни е описал като отделен народ още отпреди българите и са си били една от югославските републики.” А после като му показах карта на българска патриаршия, дето е официален документ приет и от османците, вика “измислица”. Накрая млъкна, като го питах, що кралството на Сърби, Хървати и Словения няма македонци в името.
Малко странен подбор на нюансите на зелено, малко се озадачавам като гледам картата, но може би и това е целял, всичките сме един дол дренки и всеки дърпа към своето. Словенци, сърбо-хървати, българи, македонци, на времето сме били силна общност. Водещите сили по онова време са допринесли да не може да се гледаме щото сме от двете страни на една малка планина например. Важно е Балканите да не са силни и стабилни, да не са единни, защото е опасно ако сме. Геополитически сме разположени на място, където ако сме силни и единни, сме голяма заплаха за много интереси. Ако реториката е в стил Яце/Кокошка( кой е преди кой) и ние сме по-добри от тях, а те ни мразят и не ни зачитат, значи “великите сили” са си свършили работата на времето.
Изтокът също не изгаря за силни Балкани, така че всички печелят, освен нас 😅
p.s.: това е просто мнение, нищо лично
Srbija do Tokija
Друго четем от европейските пътешественици от онова време (поне според БГ уикито):
Известното Нишко въстание от 1841 г. е отразено от всички източници (френски, австрийски, руски и прочее), като въстание на българското население срещу несправедливостите при прилагането на място на Гюлханския хатишериф.
Населението на града през 1842 г., според френския професор по славянска филология Киприян Роберт, е съставено предимно от сърби и българи (Ниш).
Реалистично прехода би бил в шоплъка, но това не е отразено в тази карта, а тя има в почти неразличим зелен цвят “Сръбско-Българска преходна зона”
Кефи ме как като са стигнали до Дунава, на границата с Румъния, са си казали “Ah, fuck it. Не ми се занимава повече.” и всичко е ясно очертано с друг цвят. Лол.
Това са нашите съседи, такива са си. До ден днешен в Сърбия и РСМ, евроатлантическите гласове и ценности са на втори, а понякога и на двадесет и втори план. Безумните им планове за величие на държавиците им, все още са на дневен ред.
И докато при нас национализмът, дори когато е оправдан и аргументиран, се сочи едва ли не като нещо срамно, при всичките ни балкански съседи се поощрява. Дори когато аргументите им са стопроцентови лъжи, а целите им обективно зли. Да сте видели например от сърбите разкаяние за етническите прочиствания и масовите им убийства от 90-те?
Да всеки дърпа в своята посока…освен нас. Само ние, които стоим буквално в средата(географски) и граничим с почти всички, се сочим помежду си какви сме Ганьовци, шеймваме се един друг за национализъм, правим се на по-католици от папата и захвърляме достойнството и интересите си, защото било прогресивно.
Да имаш за съсед Сърбия или РСМ, не е като да ти е съсед Дания. Може да звучи ретроградно, но балканите са ретроградно място. За съжаление народите които не го разбират това, тук не се справят добре.
Те за това са на това дередже сърбите.
До Софиjе нема бугара.
Нюанса на зеленото покриващ западна българия е описан като “преходна сръбско-българска площ”, а далече си изглежда като чисто сръбска земя.
Какъв е контекста на тази карта – след първата световна война Кралството на Сърби, Хървати и Словенци се опитва да вземе Перник и въглещните мини там и така хем да се запаси с въглища, хем да лиши България от тях.
Тези претенции, появяващи се внезапно през 1918та година за да се представят на Парижката мирна конференция от януари 1919г. не изглеждат убедителни за Антантата, която всъщност окупира този момент България, а не КСХС. И въпреки това на България е наложен мирен договор, който си е доста тежък и включва загубата на други територии (Южна Добруджа, Западна Тракия, Западните Покрайнини).