Бе защо никъде го няма вече този хляб? Най-добрата коричка и най-еластичните филии имаше… Съсипаха я тая дъжава
Обаче и количката колко е малка….
Вземе един, опипа го, не харесва, мине опипа още 20-30 докато намери по-мек.
Спомням си го това. До нашият блок имаше супермаркет където бяха наредени така. След средата на 90те обаче го затвориха и направиха Мото Пфое, което все още си седи.
В София имаше 1-2 магазина, цумове, румове, където имаше прекрасни щандове с висчко по много, като витрина на безгрешния държавен строй. В по-малките градове, откъдето съм и аз, имаше нищо веднъж в седмицата, останалите дни, нищо нямаше.
Доста буржоазно изглеждаща дама. Дали не е била от по-висшите кръгове?
Пълната липса на елементарна хигиена е това, което ме погнусяваше най-много в онези времена. Хляб, който всеки може да опипа. Невакуумирани колбаси, които продавачките хващаха и режеха без ръкавици и увиваха в амбалажна хартия. Същата ситуация със сирене, кашкавал и т.н.
Какъв примитивизъм! Къде е кето бредът?
Опаковка за какво ти е всеки бърше носа пипа обарва
40ст. Черен, 50ст. Бял.
Докато се прибера в нас, половината е изяден!
S/верно я съсипаха тая държава! Колко хубаво си живеехме едно време! Цени народни, на море всяко лято! Васко Да Гама и Синьо Лято нон-стоп!
В Холандският Пекар в София има подобен хляб, почти точно като от едно време.
Иначе, ние си взимаме един ръжен с няколко вида семена, много добър.
Количките от Била не са се променили много
Мали само дето забравихте всички че 90те като пуснаха турския хляб всички се биеха за него. Заводския хляб винаги си е бил боклук ако търсиш хубав хляб има пекарни то и няма как да го има по магазините. Ако сложиш топъл хубав хляб в пликче става на лайно….
Ебах ти камерите е имало през ’85
Ехеее…кой е тоя модерния магазин, де колички са имали през 85-та
Усещам аромат от тази снимка
Спомням си като бяхме деца, ходехме всяка неделя до близката пекарна. Купувахме пресен хляб, боза и кифлички за закуска. Беше толкова хубаво. Все още си спомням мириса и вкуса на мек, топъл хляб, току-що изваден от пекарната, и този на бозичката. Лелите, в бели престилки, които ни познаваха и поздравяваха приятелски, радвайки се да ни видят. Този спомен предизвиква мигновенно чувство за уют и меланхолия по това безгрижно време…
не толкова отдалечено – 1999-та и началота на 2000-та година.
18 comments
Хлябът е доста вреден. Не е зле да ядем по-малко
Бе защо никъде го няма вече този хляб? Най-добрата коричка и най-еластичните филии имаше… Съсипаха я тая дъжава
Обаче и количката колко е малка….
Вземе един, опипа го, не харесва, мине опипа още 20-30 докато намери по-мек.
Спомням си го това. До нашият блок имаше супермаркет където бяха наредени така. След средата на 90те обаче го затвориха и направиха Мото Пфое, което все още си седи.
В София имаше 1-2 магазина, цумове, румове, където имаше прекрасни щандове с висчко по много, като витрина на безгрешния държавен строй. В по-малките градове, откъдето съм и аз, имаше нищо веднъж в седмицата, останалите дни, нищо нямаше.
Доста буржоазно изглеждаща дама. Дали не е била от по-висшите кръгове?
Пълната липса на елементарна хигиена е това, което ме погнусяваше най-много в онези времена. Хляб, който всеки може да опипа. Невакуумирани колбаси, които продавачките хващаха и режеха без ръкавици и увиваха в амбалажна хартия. Същата ситуация със сирене, кашкавал и т.н.
Какъв примитивизъм! Къде е кето бредът?
Опаковка за какво ти е всеки бърше носа пипа обарва
40ст. Черен, 50ст. Бял.
Докато се прибера в нас, половината е изяден!
S/верно я съсипаха тая държава! Колко хубаво си живеехме едно време! Цени народни, на море всяко лято! Васко Да Гама и Синьо Лято нон-стоп!
В Холандският Пекар в София има подобен хляб, почти точно като от едно време.
Иначе, ние си взимаме един ръжен с няколко вида семена, много добър.
Количките от Била не са се променили много
Мали само дето забравихте всички че 90те като пуснаха турския хляб всички се биеха за него. Заводския хляб винаги си е бил боклук ако търсиш хубав хляб има пекарни то и няма как да го има по магазините. Ако сложиш топъл хубав хляб в пликче става на лайно….
Ебах ти камерите е имало през ’85
Ехеее…кой е тоя модерния магазин, де колички са имали през 85-та
Усещам аромат от тази снимка
Спомням си като бяхме деца, ходехме всяка неделя до близката пекарна. Купувахме пресен хляб, боза и кифлички за закуска. Беше толкова хубаво. Все още си спомням мириса и вкуса на мек, топъл хляб, току-що изваден от пекарната, и този на бозичката. Лелите, в бели престилки, които ни познаваха и поздравяваха приятелски, радвайки се да ни видят. Този спомен предизвиква мигновенно чувство за уют и меланхолия по това безгрижно време…
не толкова отдалечено – 1999-та и началота на 2000-та година.