Преди 34 години самолет Як-40 на Балкан на полет от София до Варна бърза да излети преди летището да бъде затворено заради излитането на самолета Ту-154 на Тодор Живков. В бързината да излетят, пилотите забравят правилно да нагласят вертикалния стабилизатор и самолетът не успява да стане аеродинамиче. Виждайки че самолетът няма да може да излети пилотите опитват да спрат самолета, но е твърде късно. Самолетът излиза от пистата и се разбива в дигата на река Искар. На място загиват 23 пътнъци и екипаж от пожара, удара и пушека. Някои пътници в безсъзнание дори се удавят от пяната, която пожарникарите са ползвали да изгасят пожара. Пожарникарите намират 14 пътници и екипаж, които са все още живи, но шестима от тях загиват в болнцата. Оцеляват само 8 човека, сред тях един стюард. За съжаление катастрофата е частично прикрита от правителството и нито няма публични снимки на катастрофата нито и паметник за жертвите.
аз съм бил относително малък, ама не знаех за тази катастрофа. интересно обаче е че си спомням Чалинджър 2 години преди това…
Старият ми учител по аеродинамика разказваше, че е бил на мястото на катастрофата и видял тела на деца покрити с разтопен алуминий. Въобще ужасяваща гледка.
Благодарности, Тато! Дано се давиш в разтопен метал в ада…
3 comments
Преди 34 години самолет Як-40 на Балкан на полет от София до Варна бърза да излети преди летището да бъде затворено заради излитането на самолета Ту-154 на Тодор Живков. В бързината да излетят, пилотите забравят правилно да нагласят вертикалния стабилизатор и самолетът не успява да стане аеродинамиче. Виждайки че самолетът няма да може да излети пилотите опитват да спрат самолета, но е твърде късно. Самолетът излиза от пистата и се разбива в дигата на река Искар. На място загиват 23 пътнъци и екипаж от пожара, удара и пушека. Някои пътници в безсъзнание дори се удавят от пяната, която пожарникарите са ползвали да изгасят пожара. Пожарникарите намират 14 пътници и екипаж, които са все още живи, но шестима от тях загиват в болнцата. Оцеляват само 8 човека, сред тях един стюард. За съжаление катастрофата е частично прикрита от правителството и нито няма публични снимки на катастрофата нито и паметник за жертвите.
аз съм бил относително малък, ама не знаех за тази катастрофа. интересно обаче е че си спомням Чалинджър 2 години преди това…
Старият ми учител по аеродинамика разказваше, че е бил на мястото на катастрофата и видял тела на деца покрити с разтопен алуминий. Въобще ужасяваща гледка.
Благодарности, Тато! Дано се давиш в разтопен метал в ада…