Пише, че това е написано през 1915г. Според мен авторът не е искал да каже ‘Македонците са били друг народ от българите!’, а точно обратното, че сме братя.
Как бихме го разбрали това? Първите четири реда, не случайно са заедно. Първите два се обръща към македонските българи, които не са били в пределите на България никога освен по времето на Санстефанска България, която просъществува едва няколко месеца. И след това се обръща към българите, които са в българската държава.
Нататък се говори за велики подвизи направени и от македонците и от българите, но не ги дели. Приобщава ги към едно голямо цяло.
Към края се говори ‘Че България мила…’, той не използва Македония, а България това доказва, че авторът не говори за това, че ние сме два различни народа, а обратното.
Тъй де трябва да се обърне внимание на цялата творба, че да се разбере какво е имал предвид авторът в началото. 😀
Кажи?
В на Вазов творбите опълченците са сравнявани и със спартанци… мисля че за епическа творба каквато наблюдаваме няма нищо странно. Там все използваха всякакви легендарни образи.
Македонци, мизийци и тракийци. Сиреч регионална идентичност. Каквато никой не отрича.
Illuminati confirmed
Идеята за обединението на всички български земи след Освобождението се отнася до трите региона – Мизия, Тракия и Македония. В случая авторът няма предвид отделни националности, а жители на отделни области и използява литературна фигура, наречена метафора или по-скоро алегория, за да подчертае героизма на хората, сравнявайки ги с емблематичния древен пълководец. По същия начин “Пустите клисурци станали московци, а панагюрци – донски казаци!” няма предвид, че Клисура и Панагюрище са рушки. Нито пък – “те ще паднат, но честно, без страх – кат шепа спартанци под сганта на Ксеркса”, не значи, че опълченците на Шипка са били гърци.
7 comments
Кой тъпанар е написал това?
Пише, че това е написано през 1915г. Според мен авторът не е искал да каже ‘Македонците са били друг народ от българите!’, а точно обратното, че сме братя.
Как бихме го разбрали това? Първите четири реда, не случайно са заедно. Първите два се обръща към македонските българи, които не са били в пределите на България никога освен по времето на Санстефанска България, която просъществува едва няколко месеца. И след това се обръща към българите, които са в българската държава.
Нататък се говори за велики подвизи направени и от македонците и от българите, но не ги дели. Приобщава ги към едно голямо цяло.
Към края се говори ‘Че България мила…’, той не използва Македония, а България това доказва, че авторът не говори за това, че ние сме два различни народа, а обратното.
Тъй де трябва да се обърне внимание на цялата творба, че да се разбере какво е имал предвид авторът в началото. 😀
Кажи?
В на Вазов творбите опълченците са сравнявани и със спартанци… мисля че за епическа творба каквато наблюдаваме няма нищо странно. Там все използваха всякакви легендарни образи.
Македонци, мизийци и тракийци. Сиреч регионална идентичност. Каквато никой не отрича.
Illuminati confirmed
Идеята за обединението на всички български земи след Освобождението се отнася до трите региона – Мизия, Тракия и Македония. В случая авторът няма предвид отделни националности, а жители на отделни области и използява литературна фигура, наречена метафора или по-скоро алегория, за да подчертае героизма на хората, сравнявайки ги с емблематичния древен пълководец. По същия начин “Пустите клисурци станали московци, а панагюрци – донски казаци!” няма предвид, че Клисура и Панагюрище са рушки. Нито пък – “те ще паднат, но честно, без страх – кат шепа спартанци под сганта на Ксеркса”, не значи, че опълченците на Шипка са били гърци.
А стихотворението е тъпо.