1. Кър – повече тук: [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%8A%D1%80](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%8A%D1%80)
2. Ръбчета – два отбора, застанали на тротоарите от двете страни на една улица, отборите трябва да уцелят с топка ръбчето на отсрещния тротоар. Ако противника я хване той е наред. Имаше различни точки, ако я хванеш без да пада на земята, ако уцелиш ръба без да гледаш и пр.
3. Гами – сигурно да други места се казва по друг начин :). Два отбора и две бази (два улични стълба). Който последен е докоснал стълба има най-много ток и съответно може да хваща и “изгаря” противниците. Те ти стават роби и кибичат на твоята база. Дете от другия отбор може да ги освободи ако ги докосне. Сега като се замисля играехме докато се изморим, а не до победа.
4. Фунийки – там е ясно.
5. Джаминки – тотално съм забравил правилата, ама играехме някаква много странна разновидност, която не съм срещал като правила в нета… Но имаше дупка, целта беше да си набуташ твоите джаминки в дупката или да елиминираш тези на противника, но имаше удари от земя, от въздух, с палец, с два показалеца, от някакви измислени линии и пр., които не си спомням на какъв принцип бяха…
6. Картошка – нещо като народна топка, ама не съвсем. Играеше се двама срещу всички останали. И тия двамата трябваше да изгорят останалите, като имаха различни “удари”. Калинка-малинка 1-2-3 стоп или пускат топката да се търкаля бавно и трябва да направиш мост напред над нея и някви такива.
7. Цар и лайна :D. Играеше се на баскетболен кош. Тъй или иначе имахме само един :). Нареждахме се на полукръг пред коша на определени позиции. Който вкара се мърдаше една позиция напред, който пропусне една назад. Който е първи е царя и може да изгаря участниците, но трябва да вкара от под коша с гръб към коша. Последния печели.
25 comments
+ластик и стражари и апаши.
Ръбчета, 150 подобно на цък цък, цък цък, жоманка, стражари апарши, крадене на плодове от съседите, футбол, много футбол, кенеф ( явно при вас му викат цар и лайна), 21 пак на баскетболен кош, фунийки, народна топка. Това се сещам
Кутийки-Незнам защо му викахме така.Нещо като криеница но къщата е футболна топка место да броиш някой рита топката и този който търси я гони и я връща обратно а другите се крият през това време.После си е като криеница тези който се крият могат да излязат и ако стигнат първи до топката я ритат и всички се крият пак
Chor-chick 😀 neznam kak e na cyrlic
В детската градина правихме “отрова” от пясък и брашлян, за да убием момичетата с нея, понеже бяха тъпи.
1.6
Кобра – Един си дава ръцете, всички хващаме по пръст и той казва думи с К, предимно животни. Каже ли “Кобра”, всички бягаме от него. Като ни хванеше обаче не помня какво ставаше. Ставахме ли и ние кобра? Вцепенявахме ли се? Ако някой помни да каже?
Играехме с капачки от какво ли не и се целехме. Слагаш твойта капачка Еди къде си и противника ти също. След това трябва да нацелил противниковата капачка Еди колко си пъти и печелиш
Нервички!
Кър я наричахме шмайзер в Карлово.
“Що караш без каска” – не знам името дали е верно и дали е популярна или някой селяндур я е бил докарал в училището. Някое момче минава и те плясва в срамните части и ти казва “що караш бе каска”. Ако се усетиш си слагаш ръката там като каска и си safe. Не ми беше от любимите…
Много ви е бил скучен животът. А като добавиш и кошмарната лентова технология на касетките… Имах нещастието да използвам тази технология в продължение на 6-7 години, докато не се появиха първите флашки и mp3 плеъри, с които слушането на преносима музика буквално се прероди.
Аз като бях дете, pre-teen, компютрите тепърва навлизаха у нас като технология и макар че игрите бяха малко като брой, не ни беше никак скучно. Събирахме се по клубовете и в един играехме основно CS 1.3, в друг пък феновете на Кармагедон 2 ( [https://www.youtube.com/watch?v=Mh8RanHF2D4](https://www.youtube.com/watch?v=Mh8RanHF2D4) ) бяхме повече и затова 16 души си правехме меле в локалната мрежа. Също и GTA 2 се играеше в локалка на поразия.
Скрий салама.
King of the hill – в квартала на едната поляна имаше нещо, като микро хълмче от 70см до макс 1м високо, и едната му страна беше отвесна бетонена стена и човека който е на ръба той беше краля и другите се опитват да го избутат да падне от тази страна от която е стената, като атаките се осъществяваха от противоположната, по-полегата страна. Беше всеки срещу всеки но различни тактики се прилагаха, като например да изчакаш някой да започне да “превзема трона” ти да се намесиш и да ги избуташ и двамата едновременно. Няма печелене просто се бутате докато ви омръзне 😀
???? – игра на която не и помня името, мисля че турско звучене имаше, anyway един седи прав срещу играчите, които са седнали на пейка или бордюр или нещо такова и държи топка и започва да предсказва живота на другите, като при всяко предсказание мята рязко топката към някой и ако той я хване това означава, че ще се случи и целта беше да си конструираш добър живот. Например човека с топката казва “ти ще карааааааш…. трабантче/мерцедес”(хвърляйки изведнъж топката към някой) ако той я хване значи ще кара трабантче/мерцедес или ти ще се ожениш за еди си кой и тн. Had a good laughs with this one.
Часовник – игра, която е с риск за нараняване, нужна е една по-дългичка пръчка, играчите се нареждат в кръг около човека, който държи пръчката от единия и край, като другия докосва земята и започва да се върти все по-бързо и по-бързо и целта е да прескачаш пръчката за да не те удари по глезена, последният оцелял печели.
Това са по-интересните, които се сещам в момента, другите са стандартните кобра, която видях че някой беше обяснил вече, криеница, гоненица и тн.
Стражари и апаши – 2 отбора като стражарити пазят един стълб или някакъв обект и хващат апашите, апашите трябва да барнат пазения обект и могат да освобождават заловените си съотборници чрез докосване.
Топчета, ръбчета, сантасе и белот.
Индианско око – един човек застава с лице към стена, а останалите от стартова линия зад него започват да се приближават. Човекът до стената се обръща на случайни интервали и види ли някой да се движи, видяният се връща на стартовата линия. Целта на движещите се е да пипнат гърба на този до стената, без той да ги е видял да се движат.
Царю, царю – избира се цар или царица, който избира категории (храна, напитки, цветя, животни, цветове и т.н.). Този човек застава на едната страна на избраното игрално поле (може да е с каквито искате размери), а всички останали от другата, на една и съща стартова линия. През първия рунд царя/царицата дава първата категория, и всеки от играчите един по един казва един предмет от дадената категория, като целта е да се доближи възможно най-много до любимото на царя/царицата. След това владетелят определя според това колко му харесва даденото нещо с каква дистанция напред да се придвижи играчът. Може директно да му посочи място, а може и да му каже примерно мини с 2 крачки напред. Имаше и специални видове крачки, например великански, джуджешки, миши, чадърчета, подскоци на един крак, със засилка и прочие. След като всички играчи изредят предмет от дадената категория започва вторият рунд. Който пръв прекоси границата на полето за игра т.е. достигне царя/царицата заема неговата роля.
7. Името го помня като Кенеф. Същите правила. Целта е да не паднеш в кенефа…
Играхме стражари и апаши. Предполагам всички знаят правилата.
Брат, не знаех, че и на друго място се играе такава игра като “Кър”. Ние и казвахме “Огин” понеже чертаехме полето с тухла и ъгълчетата дето стъпваш за да спечелиш стават червено-оранжеви като огън. Брутална игра беше. Но ние правехме повече кръгове “бомби” си спомням, но общо взето със същите правила.
Други бяха стражари и апаши, манички (топчета), миженица (криеница) “Кой е зад мен, кой е до мен, кой е от двете ми страни, три пъти по ред мижи”.
На “доктор”, разбира се. Колко анатомия научихме в най-ранна детска възраст, не е истине !
Много бяха, но тази най-много се играеше.
Наричахме я ,,шмайзер” – не знам дали това е истинското име.
[https://i.imgur.com/jc0We97.png](https://i.imgur.com/jc0We97.png) Ето как изглежда ,,пистата” на играта. Най-често използвахме тебешири и се чертаеше на асфалт или на някое игрище с черна настилка.
Правилата са много прости. Трябва да стигнеш до базата на другия отбор и да пипнеш оранжевия квадрат. Който отбор пръв успее да пипне оранжевия, печели играта. Много трудно се стига до базата на другия отбор, обяснвам защо:
1. Ако докоснеш очертанията на пистата, или така наречените граници(в черно съм ги изобразил), отпадаш от играта, така ако отборът се състои от 5 играча и един пипне границите, сте с -1 играч.
2. Играчите имат право да бутат или дърпат един друг с цел елимиране на противници от играта.
3. Има сейф зони, които съм отбелязъл в зелено, там никой няма право да бута или дърпа.
4. Най-често в базата стои най-едрият, или както ние му казваме ,,The sentinel”, човек от отбора. Виждал съм как са се печелили 1v5 игри, само защото човека, който пазеше тежи 160 килограма – прякора му е ,,Мечо” :D.
Забравих името, ама с футболна топка, всеки има едно докосване и ако вкарате 12 гола вратаря го дупите( демек риташ топката със все сила по гъза чак да боли). Ако топката излезе от очертанията или вратаря ти хване топката,отиваш на врата.
На голямото междучасие скачахме през оградата в контейнерите за пластмаса и хартия да вадим ролки и тръби. Слагахме си ги на ръцете и се преструвахме на роботи и се биехме с тях. След това ги криехме в храстите да не ги намери чистачката. След училище прехвърляхме “оръдията” през оградата и ги завличахле в някое междублоково пространство или в нечий двор и сраженията продължаваха докъто тръбите се счупят или се ударим по-сериозно и някой се разреве. След като спряхме да намитаме пластмасови и картонени тръби, започнахме да се бием с намерени клони, летви, дръжки и т.н. Проблемът беше, че с тях по-сериозното нараняване беше гарантирано и след няколко кървави случая, с бойните действия се приключи. После изразходвахме енергията си предимно с гоненица, криеница и късане и на кашони и стиропоти след пазара в събота. Скачахме в шумата в градската градина през есента, биехме се със снехни топки през зимата. Когато шече не бяхме толкова енергични започнахме да играем на карти, първо обикновени, а после пуснаха и UNO, понякога залагахме разни намерени “съкровища” капачки, билчета, фигурки…
Общо взето картите бяха последните игри които играхме.
През летните ваканции – най-вече криеница – площадът на село беше богат на възможности, или разни игри с карти на пейките пред кръчмата – белот, сантасе, кент-купе. Обикновено играехме на карти докато загасят уличното осветление в 10 вечерта – и тогава започваше криеницата… докъм полунощ. След което родителските тела започваха да ни привикват.