Латвия разруши техния паметник на Червената армия. Крайно време е и ние да спрем да се унижаваме с този символ на окупация и тоталитаризъм!
Латвия разруши техния паметник на Червената армия. Крайно време е и ние да спрем да се унижаваме с този символ на окупация и тоталитаризъм!
9 comments
времето отдавна е изтекло и когато и да съборим моча, все ще е късно.
само че в държава, в която в почти всяко населено място има улици с имена георги димитров, владимир илич ленин и (в столицата дори) московска, а в парламента има партии като вгъзраждани, хич не съм оптимист.
Те само с един ли са? Аз се сещам за поне 2 български.
Кой паметник трябва да бутнем, за да дойде време на мир и сътрудничество между народите?
Ако от мен зависи, в София няма да има нито една улица с руско име или паметник на нещо руско. Всичко с булдозера, а където е невъзможно – преименуване.
Александър Невски е време да стане Кирил и Методий, Дондуков, Граф Игнатиев, Цар Освободител – тия хора е време да бъдат изхвърлени от историята и забравени.
Дали харесваме история или не е наш избор аз като цяло не харесвам целия минал век, но историята е нещо важно и не трябва да бъде изтривана. Паметниците са точно това само история и тяхното съществуване не трябва да зависи от нещата днес, това води само до лъжи и подменяне на историята а това от своя страна до допълнителната поляризация на обществото а това изобщо не ни трябва в момента.
Чета и се чудя.Кой за бога ви събра от килима?
Да се руши историята за да я забравим и повторим, а? Чудно ми е защо само чувам кое да се руши и как. А защо не се направи национален туристически план на наследството от комунизма? С ясни обяснение как армията е окупатор, как паметника е изработен от подмазващи (е, не толкова ясно). Да се направи един голям парк, то май вече има в Димитровград, за малките паметници – не набутани в градинката при КАТ дето никой дори не знае къде са. Да се реставрира Буздлуджа, която е една от най-смразяващите сгради на комунизма въобще.
Всичко това редом с клипчета, текстове, всичко ясно обяснено с точни факти кой, колко е убил, как, защо.
То само от прииждащите китайци ще спечелим безумно много, да не говорим, че вместо да рушим, ще можем да избистрим и изясним нещата и да останат само истина и факти. И да помним винаги какво е станало, за да не го повторим.
Премахването на паметници няма да премахне епохата от нашата история. Тяхното съществуваме съвсем не е за да се гордеем с тях или да изпитваме носталгия, а за да си спомняме за онова време.
Премахването на паметници, отнасящи се към миналото, звучи като нещо, което македонците биха направили. Нека да не бъдем като тях. Дори времето да е било на опресии и тоталитаризъм. Просто нищо(хубаво) няма да се промени.
Да рушиш е присъщо за болшевиките. Това е техния манталитет и начин за справяне с проблемите на паметта. И да го махнем тоя паметник проблемите ни няма да изчезнат. А на фона на реалните проблеми, които имаме това ми изглежда като жалък опит да се самозалъжем, че сме станали демократично общество. Не е истина колко тежки комплексари има в България, щом искат на новото поколение да покажем, че ако нещо не ни харесва го унищожаваме и това е напълно нормално.
Паметникът е това, с което ние го натоварваме смислово. Да се говори за окупаторите, за режима 44-89година е задължително и паметника може и трябва да е символ на едно тъмно минало, което трябва да се стремим да не се повтори никога(като не забравяме, че както през “соца” постоянно нараства броя на “антифашистите”, а днес на “антикомунистите” – това са само определения, с които не може да оправдаваме личните си безобразия, щото и “другите” така са правили).