Аз обичам да пътувам надалече и понякога дори комбинирам работата си с пътуванията. За жалост, доста рядко срещам други българи по време на моите пътешествия. Затова подготвих един въпросник, с който да разберем как в България планираме и се понасяме в приключения извън граница. Освен резултатите ще се радвам да публикувам и полезни съвети за пътуване щом достатъчно хора попълнят въпросника. 🙂

Ще се радвам на отзиви и коментари! 🙏

**Отнема само 8 минути и е анонимен:** [https://forms.gle/ULeUrAQmNbGgrcny8](https://forms.gle/ULeUrAQmNbGgrcny8)

15 comments

  3. напротив пътуваме си много просто не е за почивка ами за работа

  4. Когато ти трябва 8 минутен въпросник, за да получиш отговор, който всички знаем. Причината е финансова.

  5. Ще си кажа моето откритие след 5 години живот в Щатите. Тук е по-трудно отколкото в България да спестиш 10 или 20% от дохода си, поради много по-високите разходи, но веднъж стигнеш ли този момент – изборът ти е много по-голям. С 10% от средния доход в България не се класираш за седмица в Албена. С 10% от средния доход “на запад”, колкото и да е той по-нисък отколкото много хора си мислят, имаш доста повече възможности.

  6. Не срещаш защото сме 6 милиона и малко трудно да срещнеш българин на китайската стена

  7. Манталитет!

    Тук сме гъзарско материално ориентирани за разлика от Германия, Италия и тн.

    Пример

    Хора които едвам връзват 2 та края ходят с телефон за 2 000 лева и в хладилника си мраз имат само маргарин и хляб щото другото е отишло за сметката на телефона му. хахаха

    Или някой убавец който кара на бързи кредити, живее в гарсониера в Надежда НО кара кола по скъпа от апартамента си (който не е ремонтиран от 1984) .

  10. Пари, да можеш да спестиш, но много малко хора биха спестили за пътуване, тъй като имаш други неща по-важни преди това.

  11. На мен като цяло ми доставя удоволствие и на село/вилата да си ходя, просто не ми е нужно да ходя на далеч, не че не е интересно, но и тук/наоколо ми е хубаво, дори до София околностите да се разходя…. И предпочитам да си вкарам парите, доколкото ги имам, в имотите, в които да си каня гости и така. Някои от нас са по-домошари може би. иначе ходя чат пат някъде, но се ограничавам до Европа и близки дистанции, Балканите, Турция, то навсякъде е интересно така и така. А и самата България не съм разгледала още подробно, така че и тук само да си седя мен лично ми е добре. Е, понякога е хубаво да се пообщува с други народи, култури.

  13. Културно е. Според мене българина е редовно на двата полюса: или е силно демотивиран и работи за някого, или е силно мотивиран и не просто работи за себе, а има хора, които работят за него.

    Съгласете се, че когато работиш за друг нямаш свобода да правиш каквото си искаш, а и като за капак друг определя условията на труд и възнаграждението. Когато пък имаш бизнес и си работодател нещата седят подобно- пак нямаш пълна свобода, защото действията ти имат последствия. Успехът не идва ей така, а е плод на идеи, труд и мрежа от контакти, за които трябва да се инвестират ресурси (енергия, пари, време). Съответно не можеш да пътуваш през месец за кеф или да си дигитален номад.

  14. Манталитет и култура. Някой го каза в коментарите някъде, но българите са повече домошари. Ние като цяло и исторически никога не сме били географски откриватели. Повечето хора поставят на преден план купуването на имот, което им отнема половината живот и след това отглеждането на семейство.

    Като добавим и типичният фатализъм и слаб интерес към останалата част от света, нежеланието за приемане на нови и различни неща, се получават едни деца, които израстват с идеята, че всичко е пропаднало, всички са бедни, нищо няма значение, по-добре да си стоят вкъщи наблизо до семейството, за да има кой да им помага. Желанието да видиш света и да пътуваш се изгражда от ранна възраст с различни примери, повечето родители не мисля, че учат децата си на чак такава самостоятелност и приключенски дух. Повечето българи визират под пътуване да отидеш някъде на хубаво, удобно, някое курортче с ол инклузив. Този тип почивки естествено струват много пари и не всеки може да си ги позволи. Дори в коментарите по-долу може да видиш някои хора, които казват, че не всички родители имат достатъчно пари, че да помагат на децата си. Подсъзнателно го има очакването, че ако нещо става трудно, значи семейството трябва да се включи с пари, без да се търсят други алтернативи първо.

    Аз пък като пътувам все срещам някакви българи, освен ако не е някъде на повече от 8,000 км от Бг :Д До такива дестинации се изисква много плануване, гъвкавост, готовност да преодоляваш препятствия (освен ако имаш много пари и се забиеш в някой затворен компелкс в Тайланд или Малдивите примерно или си купиш организирана екскурзия), а това са неща, които голяма част от българите не виждат като част от почивката им, т.е. пак липсва пътешественическият/авантюристичен дух.

    Специално за Европа, мисля, че е пълно с пътуващи Българи. Всички ползваме лоукост полетите и е супер удобно да се метнеш до някъде за 3-4 дни или седмица.

  15. за другите не мога да кажа, но лично аз не понасям да съм постоянно около хора с които малко или много трябва поне минимално общуване – нещо което е често придружавано с пътуване

Leave a Reply