[https://www.dnevnik.bg/evropa/2022/10/09/4400013\_bulgariia\_e\_sred\_pette\_strani\_v\_es\_s\_nai-mnogo\_hora/?ref=home\_NaiNovoto](https://www.dnevnik.bg/evropa/2022/10/09/4400013_bulgariia_e_sred_pette_strani_v_es_s_nai-mnogo_hora/?ref=home_NaiNovoto)
[View Poll](https://www.reddit.com/poll/xzg540)
19 comments
Когато мога. За съжаление съм с улцерозен колит и когато имам пристъп спирам всички физически упражнения докато мине.
почнах да ходя по едни 8-10км пеша горе-долу през ден, някой път последователни дни според графика ми и времето. Отделно правя и дребни домашни тренировки. Определено ми се отразява добре на настроението и бодростта.
Всеки ден Zyzz-вам 😤
Ходя пеша вместо да хващам градски транспорт ако това се брои.
През ден е добър стандарт – 1 ден силови(набирания, лицеви, и малко щанги), почивка, 3 ден бягане между 7-10км, почивка, 5 ден пак силови, но не многоставни, 6 ден почивка, 7 ден пак бягане и така. Всеки ден карам между 15 и 20км колело, но не с цел тренировка. Когато ми остане сила, привечер пускам някой подкаст и правя разходка 7-8 км.
Имам някаква физическа активност, но в момента съм малко несериозен и трябва да го променя това.
Spooning and forking със здравословен натурален сок от ферментирали овошки. Важно е редовно да се спиртува.
6 пъти седмично
Всеки ден! Практикувам главно гребане с лъжица.
три пъти седмично фитнес, така боря липсата на серотонин, ендорфин и допамин, водеща до депресивни състояния, ОСД, биполярно разстройство, тревожно разстройство и прочие
Колкото и да не ми се тренира, знам че след това се чувствам по-добре.
Kogat rabotish Kato kuche za 1000 leva , a politicite si Klatqt krakata za 10k samo do trenirane ti e
Докато е хубаво времето ходя всеки ден пеша от работата до фитнеса (поне 2-3 пъти в седмицата) и от там пеша до вкъщи, към 3 км. е общо по пресечен терен.
Интересно проучване, още по-интересни са причините за България. Първите две са липса на време и Липсата на мотивация/интерес, веднага след тях трябва да бъде Липса на спортни площадки/съоръжения/спортни зали (а въобще го няма като причина).
Истината е, че спортното ниво в България е изключително ниско. Под спортно ниво визирам хората, които практикуват даден спорт, а не физическа активност. Физическа активност е разходка в парка, ходене пеша към работа и т.н. Изследването се отнася и за двете – спорт и физическа активност. Докато за физическа активност ти трябват чифт маратонки и нищо друго, за съжаление за спорт все още се изискват съоръжения. Да, фитнесът и стрийт фитнесът/калистениката се поналожиха, но дори и те са изоставащи като достъпност спрямо други държави.
В Щатите например има любителски клубове по борба, тоест това са изцяло клубове, която единствена цел е да научат желаещите да се борят. Те не са състезателни клубове, не е целта да се ходи на състезание, а само и единствено любителите на този спорт/ентусиастите да пробват да имат тази възможност да тренират в безопасни условия. За съжаление в България такова нещо няма сред спортовете, масово клубовете са смесица от състезатели и любители, което има плюсове и минуси съответно. А това какви са условията в повечето клубове няма смисъл да отваряме дума.
За да има средно равнище на спорт и физическа активност трябва да има и съответните съоръжения – наречето го зали, оборудване в залите, отопление и т.н. Като за това не са необходими мултимилионни зали и “cutting edge” оборудване. Докато това не се оправи не можем да говорим за “спорт сред населението” в България, а за физическа активност, и то не благодарение на условията, а въпреки тях.
61% спортуват ядене, пиене и пушене…
Държавата трябва да оправи спортните зали и да изгради бази за спортистите, но имайки предвид, че крадат яко и няма пари за нищо, спортът и културата са в дъното.
Колкото до нас населението, които не сме спортисти, физическата активност е нещо, което зависи лично от собствените усилия. Да ходиш пеш не струва пари. Да идеш на планина и да ходиш – само едни подходящи планински обувки и облекло според сезона.
Всеки ден си правя 15-30 минути гимнастика, не знам дали се брои за спортуване – за мен лично влиза повече в категория “минимални грижи, които човек полага за себе си” наравно с това да излизаш на въздух или да се къпеш примерно. Редувам ги един ден упражнения за крака и корем, един ден кофички и различни видове лицеви опори, един ден различни видове набирания. Почвам с най-трудното упражнение, което мога (примерно лицеви на една ръка, от които правя по 3-4 макс), правя няколко серии докато не мога повече, минавам на по-лесно и после на още по-лесно и така докато не направя 100 повторения, като краката ги разделям на “предни” (демек различни видове клекове, напади и подобни) и “задни” части (демек навеждания, мостове, каквото може там с телесно тегло, за да има някакво минимално натоварване – не е мъртва тяга, ама работи в някаква степен) и правя по 100 за всяка, защото иначе е много лесно там. Не струва никакви пари, усилията са минимални, всичко може да се прави вкъщи или в близкото паркче, рискът от травми е нищожен.
Никога не съм практикувал колективен спорт иначе. От даскало насам мразя футбола, волейбола и тям подобните, не че е повод за гордост.
Лятото карам колело. Тая година навъртях почти 2500 километра. Като цяло това ми е за цялата година спорта. Чат пат съм се прибирал пеша от майната си (да кажем 3-4 километра ходене), но като цяло това е. Бях решил да почна да ходя на плуване и да бягам/да карам колело в някой фитнес, ама не го виждам как ще стане… Може би ще си взема велоергометър да въртя вкъщи. Не е зле да се спортува, особено ако като мен работиш на компютър и общо взето по цял ден лежиш или седиш…
10 – 30 лицеви всеки ден брои ли се за спортуване?
Кат отидем на ралта и шефа каже “Земи Петре една лопата и върви след мен!” брои ли са?
Хората си търсят оправдания за да си вземат rest day от фитнеса. Аз си търся оправдание да отида на тренировка в дните, в които почивам. We are not the same.