Толкова много грешна логика има в тоава. Но нека приемем, че няма нищо нередено на графиката. Изглежда, че след соца до преди да влезем в ЕС и след влизане в ЕС до сега, икономиката е нарастнала с еднакъв дял. Та ти ми кажи.
Не мисля, че тук се отчита инфлация и покупателна способност. Ако продължава така сигурно ще се бием по гърдите за високия БВП, а хлябът ще струва 5 лева…
По принцип съм фен на ЕС, но тази графика е толкова лоша, от гледна точка на идеята с която си я постнал, че просто не знам от къде да започна.
В Европа сме на първи места по неравенство и последни по жизнен стандарт и съотношение между какво може да купиш с парите си. Тези графики нямат общо с реалността за повечето хора.
Как е възможно да очакваш сериозен отговор като ти вече си категоризирал евроскептицизма от самото ти заглавие като един вид “глупост”?
Има евроскептици и в най-богатите държави на ЕС. При това доста.
Ако допуснем, че средната инфлация е 8% на база годишна основа (това е адекватно заради 2000 .ком бъбъла 2008 кризата с домовете 2018 ковид и настоящата инфлация) то би следвало 10 млрд 1991 да са еквивалентни на 10 * (1.08^31) , което е 108 млрд, т.е сме релативно обеднели или поне на същото ниво.Дали това е заради комунизма или ЕС или Русия или САЩ не е наш проблем.
От друга страна публичната информация на [https://www.inflationtool.com/euro](https://www.inflationtool.com/euro) базирана на ЕС е :The inflation rate in the Eurozone between 1991 and 2021 was 75.21%, which translates into a total increase of €75.21. This means that 100 euro in 1991 are equivalent to 175.21 euro in 2021. In other words, the purchasing power of €100 in 1991 equals €175.21 in 2021. The average annual inflation rate between these periods was 1.89%.Дефакто 10 млрд 1991 са 17.5 млрд сега или сме 4 пъти по богати.
Ако тази информация е вярна то би следвало да караме най-новите коли етс, което звучи нереално.
Истината е някъде по средата или е в това да гледаме себе си.
Инфлация? Лоши монетарни политики от страна на ЕС?
Да си евроскептик не значи да отричаш всички плюсове, донесени от членството ни в ЕС. Ясно е, че от 2007 насам сме много по-добре икономически.
Аз съм евроскептик, защото наблюдавам притеснителни процеси в Европа относно вето правата на отделните членки и още по-близка интеграция. В една обединена европейска страна, малка страна като нашата няма да има почти никакъв глас за гласуването на законите, които ще трябва да спазва. Демек, против съм да си жертваме суверенитета и независимата политика в полза на парични облаги.
Браво ГЕРБ!
Изглежда някой не е разбрал значението на термина „евроскептицизъм“.
Много дезинформация. Средния българин смята че GDP gains са дошли само при “богатите” и крадците. Успелите хора знаят че е хубаво да си мълчиш и не бързат да ги поправят
Не съм евроскептик и подкрепям европейския съюз. Средната част от графиката – “преход към пазарна икономика” е твърде дълга. България спира да е планова икономика още през 90-те. Икономическият преход завършва относително рано, но на графиката е изкуствено удължен за да съвпадне с влизането на България в ЕС. Това мисля, че е създадено за да обясни дългата депресия от 1990те и 2000те. Ако наречеш целия период “Преход”, това може да обясни депресията като временно състояние – старият строй още постепенно си отива, но като най-после “пазарната икономика” идва през 2007-ма, нещата потръгнат отново. Това според мен е подвеждащо и прикрива дългия период на депресия, който страната преживява. Графиката също смесва “пазарна икономика” с “членство в ЕС”, сякаш България става капиталистическа държава едва с еврочленството. Това са две различни неща, и смесването им ни пречи да преценим кое в крайна сметка води до евентуалното покачване на БВП и излизането от депресията – дали пазарната икономика (прехода към капитализъм) или членството в ЕС. Ако България е капиталистическа икономика още в края на 1990-те, както аз твърдя, значи капитализмът не води непременно до икономическо възстановяване. Членството в ЕС един вид спасява капитализма в България.
Макар БВП да е по-висок след влизането в ЕС, графиката показва няколко интересни неща. Първо, България преди падането на комунизма има доста стабилен БВП, макар и в застой. Разпадането на съветското икономическо пространство води до дълбока депресия, и БВП не достига предишните си нива до към 2008-2009 година. Това са 20 години изгубен растеж – 20 години чакане БВП да настигне това, което е бил в средата на 80те.
Ако помислиш какво значи това в практически отношения за цяло едно поколение, ще разбереш защо мнозина смятат прехода за грешка. Хората не могат да спрат живота си за 20 години и да чакат по-добри дни. Младежи, които пред 1989 са навлизали на пазара на труда, са прекарали цялата си младост в стагнация. Възстановяването на икономиката до комунистическите нива се случва едва когато тези хора са в 40-те си. За по-възрастното поколение също ситуацията не е розова. Говорим за масово съкращаване на работни места, често в типично средно-класови сфери – всички помним феномена учителки да продават чехли на пазара. Мнозина са засегнати от унищожаването на здравната система. Това са пропуснати години и пропуснати възможности за цяло едно поколение, което не може да си върне изгубеното време.
Ако погледнеш нещата отвъд БВП и сравниш покупателната способност на хората, ситуацията става по-комплексна. Например по времето на комунизма жилищата са много по-достъпни отколкото сега. Който е успял в ранните години на прехода да грабне някакъв имот, сега ще е богат; но млади хора от новото поколение масово не могат да си позволят дори панелните жилища, на които навремето се подигравахме че са грозни. За много от работещите млади хора днес home ownership, който родителите ни са имали за даденост на нашата възраст, сега е постоянно отдалечаващ се мираж. Това, че изкарваш по-висока заплата от през комунизма не те топли много, ако хазяина ти взима 60% от нея и във всеки момент може да те изгони от днес за утре.
И така нататък. Аз лично виждам себе си и семейството ми като едни от спечелилите от прехода, но имам емпатия към тези, които не са били такива късметлии.
БВП не е обективен критерий за благосъстоянието на народа. БВП на глава от населението е по-малко зле. БВП на глава от населението спрямо средното за света или Европа вече става за нещо. Покупателна способност е това, от което се интересува обикновеният човек.
Ей, правете разлика между анти-ес и евроскептицизъм. Първото е външна на ЕС позиция, второто е критическа позиция **в** рамките на ЕС. Да не харесваш неща в ЕС не означава, че не харесваш ЕС в цялост. Никой не е длъжен да защитава всичко, което се случва в ЕС. Позицията анти-ЕС е това, което всъщност нанася вреда и е търсен ефект от руската пропаганда. Едно е да си част от семейство и, въпреки че не харесваш всичко в него, да се опиташ да подобриш ситуацията, а съвсем друго е някой чужд да ти обяснява колко лошо е всъщност това семейство и как нямаш работа в него. Либералната демокрация е именно това – да се възприемат множеството гледни точки с една обща цел. Анти-демократичното говорене от позиция, извън границите на либералната демокрация, не е друга гледна точка.
Наскоро си говорих с една жена таксиметров шофиор но със собствена фирма.
Тя разказваше как най добрата част от живота и е била като е била на 8-13 през средата на 80те нямало грижи нямало проблеми.
Всеки си харесва детството защото това са безгрижни времена.
Чакай малко ся. 10 млрд 80-та и 80млрд. 2020-та нямат нищо общо. 60-те години в usa една чисто нова кола е струвала между 3 и 7к долара. Сега струва между 40 и 80к долара. Така, че разликата не е 8 пъти, а доста по-малка ако изобщо има.
Компенсирай за инфлацията, сравни покупеателната способност 1980 и 2022 и тогава ще си говорим.
С номинален БВП всички сме бужи
Дори най-сериозните евроскептици в съюза като Орбан не отричат икономическите позли. Повечето се хващат за идеологически причина – джендърство, ковид, расизъм и т.н.
Фараж и неговата клика отричаха икономическите ползи и всички виждаме до какво доведе това
гледай първата производна 🤓
Идиоти всякакви с носталгия по соца, заради дългогодишно пороруско промиване на мозъци започнало още у родителите им.
1. номинален, не реален БВП
2. долар = плаващ паричен измерител
3. БВП не е всичко
иначе и аз съм про-ЕС
БВП =!= покупателна способност.
Пример: произвеждам стоки за 1млн лева, заплатата ми е 1000 лева. Какво ме грее, че създавам БВП за 1млн.
Edit: всъщност в реалния живот на ден правя стоки за около 10 000 евро, но получавам около 200 евро на ден. Иначе казано създавам 220 000 БВП на месец но заплатата ми е малко над 4000 евро. Виж как БВП и заплата не са съвсем свързани.
Само графика на БВП не е надеждна, а и като цяло не е добър показател за стандарта на живот
Много ги обичате тези стъкмистики. Кой му дреме за БВП като 95% от парите се държат от 1% от хората?
Айде сложи паралелна графика със реална приравнена покупателна способност + една със съотношението на увеличението на средната заплата спрямо увеличението на производителността и ще лъсне голата истина или дори най простата статистика възможна- колко литра гориво може да се купи със 1 минимална заплата..,
И въобще няма да отварям темата за приравняване към инфлацията защото 10.9 млрд. долара през 1990 днес имат стойност 23 млрд. долара..
Веднага се вижда защо в БГ има за 30г 3 м по-малко..
**А евроскептицизма идва от идиотската схема с подкупи за политиците под формата на фондове/програми за развитие/планове за възстановяване и тн. тъпотии във замяна на това, да има идиотски регулации,квоти,субсидии и тн. който гарантират, че винаги ще сме бедни и ще сме просто неконкретен суровинен придатък и пазар за чуждите стоки.**
По мои наблюдения евроскептиците в България са главно неудачници, аутсайдери, антисистемни хора. Така че тях най-малко ги интересува БВП, пътуване в чужбина, евросубсидии и т.н. С две думи избирателите на Възраждане..
Не коректно сравнение , за 10 $ 1980 е можело да се купи повече отколкото за 80$ 2020
Не съм фен на соца изобщо но не можеш да измеравш икономика с фиатни-фалшиви валути. 8 Пъти разлика в фиатни пари .
През 1969 г. цената на бензина у нас беше:
А-66 – 6 стотинки
А-72 – 7 ст.
А-76 – 7,5 ст.
АИ-93 – 9,5 ст.
АИ-98 – 10 ст. 2022 около 3 лв Т.Е разлика 30 пъти. При храните е сходно.
28 comments
в случая ти споделяш дезинформация, за това време 1$ = 3.3$
източник: https://www.usinflationcalculator.com/
Не всичко е дезинформация и БВП нали се сещаш
Толкова много грешна логика има в тоава. Но нека приемем, че няма нищо нередено на графиката. Изглежда, че след соца до преди да влезем в ЕС и след влизане в ЕС до сега, икономиката е нарастнала с еднакъв дял. Та ти ми кажи.
Не мисля, че тук се отчита инфлация и покупателна способност. Ако продължава така сигурно ще се бием по гърдите за високия БВП, а хлябът ще струва 5 лева…
По принцип съм фен на ЕС, но тази графика е толкова лоша, от гледна точка на идеята с която си я постнал, че просто не знам от къде да започна.
В Европа сме на първи места по неравенство и последни по жизнен стандарт и съотношение между какво може да купиш с парите си. Тези графики нямат общо с реалността за повечето хора.
Как е възможно да очакваш сериозен отговор като ти вече си категоризирал евроскептицизма от самото ти заглавие като един вид “глупост”?
Има евроскептици и в най-богатите държави на ЕС. При това доста.
Ако допуснем, че средната инфлация е 8% на база годишна основа (това е адекватно заради 2000 .ком бъбъла 2008 кризата с домовете 2018 ковид и настоящата инфлация) то би следвало 10 млрд 1991 да са еквивалентни на 10 * (1.08^31) , което е 108 млрд, т.е сме релативно обеднели или поне на същото ниво.Дали това е заради комунизма или ЕС или Русия или САЩ не е наш проблем.
От друга страна публичната информация на [https://www.inflationtool.com/euro](https://www.inflationtool.com/euro) базирана на ЕС е :The inflation rate in the Eurozone between 1991 and 2021 was 75.21%, which translates into a total increase of €75.21. This means that 100 euro in 1991 are equivalent to 175.21 euro in 2021. In other words, the purchasing power of €100 in 1991 equals €175.21 in 2021. The average annual inflation rate between these periods was 1.89%.Дефакто 10 млрд 1991 са 17.5 млрд сега или сме 4 пъти по богати.
Ако тази информация е вярна то би следвало да караме най-новите коли етс, което звучи нереално.
Истината е някъде по средата или е в това да гледаме себе си.
Инфлация? Лоши монетарни политики от страна на ЕС?
Да си евроскептик не значи да отричаш всички плюсове, донесени от членството ни в ЕС. Ясно е, че от 2007 насам сме много по-добре икономически.
Аз съм евроскептик, защото наблюдавам притеснителни процеси в Европа относно вето правата на отделните членки и още по-близка интеграция. В една обединена европейска страна, малка страна като нашата няма да има почти никакъв глас за гласуването на законите, които ще трябва да спазва. Демек, против съм да си жертваме суверенитета и независимата политика в полза на парични облаги.
Браво ГЕРБ!
Изглежда някой не е разбрал значението на термина „евроскептицизъм“.
Много дезинформация. Средния българин смята че GDP gains са дошли само при “богатите” и крадците. Успелите хора знаят че е хубаво да си мълчиш и не бързат да ги поправят
Не съм евроскептик и подкрепям европейския съюз. Средната част от графиката – “преход към пазарна икономика” е твърде дълга. България спира да е планова икономика още през 90-те. Икономическият преход завършва относително рано, но на графиката е изкуствено удължен за да съвпадне с влизането на България в ЕС. Това мисля, че е създадено за да обясни дългата депресия от 1990те и 2000те. Ако наречеш целия период “Преход”, това може да обясни депресията като временно състояние – старият строй още постепенно си отива, но като най-после “пазарната икономика” идва през 2007-ма, нещата потръгнат отново. Това според мен е подвеждащо и прикрива дългия период на депресия, който страната преживява. Графиката също смесва “пазарна икономика” с “членство в ЕС”, сякаш България става капиталистическа държава едва с еврочленството. Това са две различни неща, и смесването им ни пречи да преценим кое в крайна сметка води до евентуалното покачване на БВП и излизането от депресията – дали пазарната икономика (прехода към капитализъм) или членството в ЕС. Ако България е капиталистическа икономика още в края на 1990-те, както аз твърдя, значи капитализмът не води непременно до икономическо възстановяване. Членството в ЕС един вид спасява капитализма в България.
Макар БВП да е по-висок след влизането в ЕС, графиката показва няколко интересни неща. Първо, България преди падането на комунизма има доста стабилен БВП, макар и в застой. Разпадането на съветското икономическо пространство води до дълбока депресия, и БВП не достига предишните си нива до към 2008-2009 година. Това са 20 години изгубен растеж – 20 години чакане БВП да настигне това, което е бил в средата на 80те.
Ако помислиш какво значи това в практически отношения за цяло едно поколение, ще разбереш защо мнозина смятат прехода за грешка. Хората не могат да спрат живота си за 20 години и да чакат по-добри дни. Младежи, които пред 1989 са навлизали на пазара на труда, са прекарали цялата си младост в стагнация. Възстановяването на икономиката до комунистическите нива се случва едва когато тези хора са в 40-те си. За по-възрастното поколение също ситуацията не е розова. Говорим за масово съкращаване на работни места, често в типично средно-класови сфери – всички помним феномена учителки да продават чехли на пазара. Мнозина са засегнати от унищожаването на здравната система. Това са пропуснати години и пропуснати възможности за цяло едно поколение, което не може да си върне изгубеното време.
Ако погледнеш нещата отвъд БВП и сравниш покупателната способност на хората, ситуацията става по-комплексна. Например по времето на комунизма жилищата са много по-достъпни отколкото сега. Който е успял в ранните години на прехода да грабне някакъв имот, сега ще е богат; но млади хора от новото поколение масово не могат да си позволят дори панелните жилища, на които навремето се подигравахме че са грозни. За много от работещите млади хора днес home ownership, който родителите ни са имали за даденост на нашата възраст, сега е постоянно отдалечаващ се мираж. Това, че изкарваш по-висока заплата от през комунизма не те топли много, ако хазяина ти взима 60% от нея и във всеки момент може да те изгони от днес за утре.
И така нататък. Аз лично виждам себе си и семейството ми като едни от спечелилите от прехода, но имам емпатия към тези, които не са били такива късметлии.
БВП не е обективен критерий за благосъстоянието на народа. БВП на глава от населението е по-малко зле. БВП на глава от населението спрямо средното за света или Европа вече става за нещо. Покупателна способност е това, от което се интересува обикновеният човек.
Ей, правете разлика между анти-ес и евроскептицизъм. Първото е външна на ЕС позиция, второто е критическа позиция **в** рамките на ЕС. Да не харесваш неща в ЕС не означава, че не харесваш ЕС в цялост. Никой не е длъжен да защитава всичко, което се случва в ЕС. Позицията анти-ЕС е това, което всъщност нанася вреда и е търсен ефект от руската пропаганда. Едно е да си част от семейство и, въпреки че не харесваш всичко в него, да се опиташ да подобриш ситуацията, а съвсем друго е някой чужд да ти обяснява колко лошо е всъщност това семейство и как нямаш работа в него. Либералната демокрация е именно това – да се възприемат множеството гледни точки с една обща цел. Анти-демократичното говорене от позиция, извън границите на либералната демокрация, не е друга гледна точка.
Наскоро си говорих с една жена таксиметров шофиор но със собствена фирма.
Тя разказваше как най добрата част от живота и е била като е била на 8-13 през средата на 80те нямало грижи нямало проблеми.
Всеки си харесва детството защото това са безгрижни времена.
Чакай малко ся. 10 млрд 80-та и 80млрд. 2020-та нямат нищо общо. 60-те години в usa една чисто нова кола е струвала между 3 и 7к долара. Сега струва между 40 и 80к долара. Така, че разликата не е 8 пъти, а доста по-малка ако изобщо има.
Компенсирай за инфлацията, сравни покупеателната способност 1980 и 2022 и тогава ще си говорим.
С номинален БВП всички сме бужи
Дори най-сериозните евроскептици в съюза като Орбан не отричат икономическите позли. Повечето се хващат за идеологически причина – джендърство, ковид, расизъм и т.н.
Фараж и неговата клика отричаха икономическите ползи и всички виждаме до какво доведе това
гледай първата производна 🤓
Идиоти всякакви с носталгия по соца, заради дългогодишно пороруско промиване на мозъци започнало още у родителите им.
1. номинален, не реален БВП
2. долар = плаващ паричен измерител
3. БВП не е всичко
иначе и аз съм про-ЕС
БВП =!= покупателна способност.
Пример: произвеждам стоки за 1млн лева, заплатата ми е 1000 лева. Какво ме грее, че създавам БВП за 1млн.
Edit: всъщност в реалния живот на ден правя стоки за около 10 000 евро, но получавам около 200 евро на ден. Иначе казано създавам 220 000 БВП на месец но заплатата ми е малко над 4000 евро. Виж как БВП и заплата не са съвсем свързани.
Само графика на БВП не е надеждна, а и като цяло не е добър показател за стандарта на живот
Много ги обичате тези стъкмистики. Кой му дреме за БВП като 95% от парите се държат от 1% от хората?
Айде сложи паралелна графика със реална приравнена покупателна способност + една със съотношението на увеличението на средната заплата спрямо увеличението на производителността и ще лъсне голата истина или дори най простата статистика възможна- колко литра гориво може да се купи със 1 минимална заплата..,
И въобще няма да отварям темата за приравняване към инфлацията защото 10.9 млрд. долара през 1990 днес имат стойност 23 млрд. долара..
Веднага се вижда защо в БГ има за 30г 3 м по-малко..
**А евроскептицизма идва от идиотската схема с подкупи за политиците под формата на фондове/програми за развитие/планове за възстановяване и тн. тъпотии във замяна на това, да има идиотски регулации,квоти,субсидии и тн. който гарантират, че винаги ще сме бедни и ще сме просто неконкретен суровинен придатък и пазар за чуждите стоки.**
По мои наблюдения евроскептиците в България са главно неудачници, аутсайдери, антисистемни хора. Така че тях най-малко ги интересува БВП, пътуване в чужбина, евросубсидии и т.н. С две думи избирателите на Възраждане..
Не коректно сравнение , за 10 $ 1980 е можело да се купи повече отколкото за 80$ 2020
Не съм фен на соца изобщо но не можеш да измеравш икономика с фиатни-фалшиви валути. 8 Пъти разлика в фиатни пари .
През 1969 г. цената на бензина у нас беше:
А-66 – 6 стотинки
А-72 – 7 ст.
А-76 – 7,5 ст.
АИ-93 – 9,5 ст.
АИ-98 – 10 ст. 2022 около 3 лв Т.Е разлика 30 пъти. При храните е сходно.