В нашата вселена съществуват фундаментални физични константи, които имат определени стойности.

Интерестното е че за съществуването на живот във вселената някои от тези константи трябва да имат точно тези стойности, иначе не би било възможно формирането на живот (антропния принцип). Например, ако силната ядрена сила бива малко по слаба, водородните атоми никога не биха се синтезирали във хелий; ако пък беше малко по силна, тогава всичкия водород би изчезнал от вселената.

Друг пример е с гравитацията, ако беше малко по силна, тогава вселената ще се да изпадне в колапс отдавна, ако беше малко по слаба, тогава звездите нямаше да се образуват.

Във физиката това се нарича проблема за финно настроените константи. Няма отговор защо те заемат тези стойности, но те трябва да ги заемат за да сме тук.

Това води до няколко заключения, които са обобщени тук:

​

1. The absurd universe: Our universe just happens to be the way it is.
2. The unique universe: There is a deep underlying unity in physics that necessitates the Universe being the way it is. Some [Theory of Everything](https://en.wikipedia.org/wiki/Theory_of_Everything) will explain why the various features of the Universe must have exactly the values that we see.
3. The multiverse: Multiple universes exist, having all possible combinations of characteristics, and we inevitably find ourselves within a universe that allows us to exist.
4. Intelligent design: A creator designed the Universe with the purpose of supporting complexity and the emergence of intelligence.
5. The life principle: There is an underlying principle that constrains the Universe to evolve towards life and mind.
6. The self-explaining universe: A closed explanatory or causal loop: “perhaps only universes with a capacity for consciousness can exist”. This is [Wheeler’s](https://en.wikipedia.org/wiki/John_Archibald_Wheeler) Participatory Anthropic Principle (PAP).
7. The fake universe: We live inside a [virtual reality simulation](https://en.wikipedia.org/wiki/Virtual_reality_simulation).

​

Аз лично съм фен на 2, тоест, има механизъм който определя стойността на константите. Например, инфлационната теория обяснява много от въпростите който произлизат от това че вселената има начало и как се е получило разпределението на материята в ранния етап на вселената.

Имате ли силни предпочитания към една от тези точки?

12 comments

  1. Човек, ще те даунвоутнат. Има само присмиващи атеисти в култа на “всичко е безсмислено”

  2. Истината е между 4, 6 и 7. Материалният свят е иронично по-малко истинското проявление и еманация на отвъдни принципи. Така че това наистина е реално виртуална симулация, сравнено с измерението отвъд времепространството и Мая(подобна етимология на нашето замайващо, залъгващо)

  4. Каква е дефиницията ти за живот?

    От къде знаеш че тези константи са константи?

    Как точно променяш константа?

  5. Това е интересна тема, над която съм разсъждавал доста. Каквато и да е истината, човечеството все още е далеч от разкриването и. Което от своя страна е успокояващо, щеше да е доста тъпо да знаеш че съществуването ти е един път и край.

  6. Имам силно предпочитание към точка 7 за симулацията. Незапознатия ми мозък (защото нямам претенции, че разбирам квантовата физика) прави известни паралели между суперпозицията и lazy evaluation техниката в програмирането (нещо няма да се изчисли, докато няма нужда от резултата) или пък стратегиите за зареждане на региони в компютърните игри (ако някъде няма играч, то няма да се зареди тази част от мапа).

  10. Хмм, много фенове на физиката имало, ама обикнвено едно частно диференциално уравненийце дели хората с истински интерес и аверидж Мичиукаку енджойърите

  11. живота е неизбежен ако в дадена система се увеличава комплекността в продължение на достатъчно осложняване/време, ако някъде във вселената има такава система, то в нея ще има живот… или поне в нашата вселена е така

  12. За съществуването на вселената и антропофагния принцип – homo homini lupus est.

Leave a Reply