If Slavic languages were bikes…

11 comments
  1. Може ли някакъв пример за това meme, че не разбирам как така има толкова много глаголи

  2. Не ме карайте да започвам с всичките ни лели, чинки, стринки, калековци, вуйчовци…

  3. Глаголите сами по себе си едва ли са толкова повече от останалите части на речта. Тук по-скоро става дума за формите им. Като дори така има условности.

    Отглаголните съществителни (gerund в английския) ядене, пиене, тичане и т. н. нямат необходимите характеристики на глагола лице, число и време, могат обаче да се членуват, следователно те са глаголна форма, която приспада към категорията на същ. имена. Знам, че в английския деепричастие и отглаголно не се различават, именно това е герундивната форма. В немския, от друга страна деепричастието напълно отсъства. Partizip I би могло да се преведе и като отглаголно и като деепричастие, но за най-чист превод на деепричастие от български на немски е нужно едно цяло подчинено изречение.

    Друго необичайно нещо в българския е използването на енклитиката *ли* за образуване на въпросителни изречения. Това също може да се зачете за глаголна форма. Другите езици, доколкото аз съм запознат, единствено сменят мястото на подлог и сказуемо. Дори условно наклонение може да се образува с *ли* (ще дам пример в друг коментар). Отрицателната частица *не*, възвратните местоимения и спомагателният глагол *съм* също са енклитики, с които образуваме съвсем различни форми и дори времена на глаголите.

    А стане ли дума за времена и подвремена в различните наклонения вече става страшно. Общо взето тежко им на тез, които са се захванали с нашия хубав език.

Leave a Reply