Горе долу

4 comments
  1. Един приятел продаваше коли втора употреба. Първо почна да купува автомобили в невероятно състояние от Холандия. Просто бяха като нови, все карани от много внимателни хора. Различни модели, но разумни за нашия пазар и то не само скучни – имаше доста бързи, интересни и готини коли. Цените му бяха разумни и със сигурност по-ниски дори от общото на пазара (позволяваше си го, защото имаше евтин транспорт от там).

    Колите му се продаваха със страшна мъка и понякога на загуба.

    Реши да пробва няколко коли от друг вид – взети от автоморги в Италия, размазани от типичното италианско каране, в което една дупка е шанс да отчупиш някоя стърчаща част да не те дразни. Въртя им километражите. Бяха само БМВ-та, аудита и мерцедеси. Лепна им цена НАД стандартната (един вид да се почувстваш богато като платиш).

    Продаваха се ***буквално*** на деня, в който пристигнат и то на печалби над 10%.

    Толкова за българската финансова отговорност и приоритети.

Leave a Reply