“**Донорството е единствената сфера в медицината, при която смъртта не е краят и от смъртта се ражда живот. Всички истории на донорите и техните близки го потвърждават**” – това каза д-р Сибила Маринова, началник на отделението по анестезиология във Великотърновската болница, която е и един от най-активните координатори при донорски ситуации в цяла България.
Пред “Панорама” на БНТ д-р Маринова разказа за случая, който я кара да се отдаде на тази кауза.
Шестгодишно дете е прието в болницата във Велико Търново с много тежка черепно-мозъчна травма, след като пада от стената на Царевец.
“Бяхме се събрали в лекарската стая и поканихме родителите, за да разговаряме с тях. Никой от другите колеги не се престраши да обясни в прав текст на тези хора какво се случва. Те помолиха да им кажа истината. Обясних, че детето е в мозъчна смърт и ако възрастен човек е в такава ситуация, може да стане донор. Нямах сили да им кажа, че детето им също може да е донор. Но по-късно те се върнаха сами и поискаха да дарят органите му”, разказа тя.. [https://boulevardbulgaria.bg/articles/d-r-sibila-marinova-donorstvoto-e-edinstvenoto-pri-koeto-smartta-ne-e-kraya-i-ot-smartta-se-razhda-zhivot](https://boulevardbulgaria.bg/articles/d-r-sibila-marinova-donorstvoto-e-edinstvenoto-pri-koeto-smartta-ne-e-kraya-i-ot-smartta-se-razhda-zhivot)
3 comments
Знам, че не се спазва, но по подразбиране не е ли всеки човек донор в България, освен ако изрично не се е отказал приживе?
Дарявам кръв редовно, стари (но здрави) дрехи и честно казано всичко което не ми трябва и може да се дари.
Органи бих дарил на близък (примерно бъбрек), но ако не мога да гарантирам, че органа ми ще отиде при човек който е болен, а примерно някой алкохолик който си е униожил черния дроб директно отказвам.
Някой знае ли за някакви политики да е предприела държавата за насърчаване/стимулиране на даряването на органи?