🥺

13 comments
  1. Предполагам през останалите дни кравите сами се доят, кокошките сами си намират фураж, а овцете сами си излизат сутрин и прибират в кошарата нощем. А днешните животни са толкова разглезени, постоянно трябва някой да се грижи за тях…

  2. Това е времето което е трябвало да работят за Феодала.

    Останалите 215 дни могат да правят каквото искат.

    В България средният работник работи за държавата до 133 ден на годината.

    Така че сме 17 дни по свободни от средният феодален селянин в западна европа.

  3. Да, точно така. Също всеки средновековен селянин е имаш достъп до качествена и разнообразна храна всеки ден. Достъпът до медицина няма нужда да се коментира- болни деца е нямало, всяко е стигало до поме 85-годишна възраст. А в свободните си 200 дни на година са били заети да обикалят по чужбина, пекли са се на Созопол, а зимата са карали ски в Пампорово.

  4. Слушах подкаст за история по подобна тема веднъж и се говореше как в сравнение с индустриалния град, където всички работим през цялата година, без сезонът да има значение за работата, селското стопанство има по-малко работни дни -> в крайна сметка съвсем по-малко доходи и повече бедност. В крайна сметка всички са отишли в градовете просто и е малко както и днес има хора, които нарочно взимат смени по празници заради по-високото заплащане.

  5. Всъщност, животът в средновековието е представен като някакъв ужас от глад, труд и мъка. Но хората в средновековието са имали адски много свободно време – реално през лятото само гледаш как растат зеленчуците/плодовете и ходиш по разходки, плуваш, любов, спорт, фестивали, танци, музика, лов. През зимата киснеш вкъщи и следваш хобита – плетене, коване, поезия (ако можеш да пишеш/четеш), яко пиене. Пролетта и есента са по-тегави, защото се стягаш за другите сезони и няма изобилието.

    Средновековните селяни са имали супер много разнообразни интереси и са се занимавали с много – за жалост, много от това е изгубено.

    Основен проблем на средновековието е било медицината, която е означавала, че неща като счупена ръка или крак може да са фатални.

    Иначе животът им е бил доста приятен и спокоен, сравнено с нашият в днешни времена.

    Напоследък в света върви една тенденция на осъзнаване, че в захласа си за напредък сме почнали да забравяме да се питаме дали той има смисъл – и наистина и аз почвам да се запитвам. В крайна сметка, табу е да се приеме, че неща като електричеството и прочее са ВЛОШИЛИ нашия живот, но – дали не е така? И дали не е така, защото именно не сме се запитали как трябва да бъдат използвани? Едно време гръцките философи са концентрирали цялата древна философия около идеята за “морален и добър живот”. През средновековието, като пада византийската империя и рим изчезва окончателно, философията минава към западна, която се запитва за метафизични неща и отбива въпросите далече от “добрия” живот, като решенията за как трябва да се живее са оставени на властите във феодални структури и не само.

    Днес се преобръща философията и пак се питаме за “добрия и морален” живот, разбира се. Но за жалост това е в ущърб на капитала и става много трудно.

  6. Оф, и тука ли тая антиуърк-тип глупост. Дори не си заслужава да се коментира.

  7. Обаче за разлика от средновековния селянин аз няма да умра от дизентерия .

Leave a Reply