На 1-ви февруари почитаме жертвите на комунизма

11 comments
  1. К’ви жертви, к’ъв народен съд, к’ви лагери. Стига с тея соросоидски манипулации. /с

  2. “Това никога не е ставало или ако е ставало са го заслужи whatabout America цру пропаганда по бай Тошево време беше най хубаво това не е истински комунизъм”

  3. Да, а преди това са живели мирно и спокойно и не е имало кланета на партизани из цяла България. Включително и на деца!

  4. Цената която плащаме е невероятна като общество. Това не са само тези 7526 чиито имена са изписани в мемориала в София (близо до НДК). Циниците ще кажат “това не са хора от моя род, а такива хора не познавам”. Това е survivor bias; репресираните често не оставят наследници; а ако оставят те тънат в нищета и не дочакват промените да си разкажат историите. За сметка на това, има твърде много хора които разправят как “по бай Тошево време беше най-добре”. А реално цялата държава е живяла и буквално и преносно на кредит за което плащаме по един или друг начин до днес.

    В известен смисъл всички сме жертви. Фактът че сме най-бедната страна в ЕС е пряка последица от комунистическият режим в страната:

    – изключени сме от световните пазари

    – талантите на цели поколения са прахосани

    – 45 години тъпо планиране, което което ни оставя с цели градове в които няма никаква перспектива, защото са построени около безсмислени заводи, за чиято продукция никога не е имало пазари

    – българското село което се превръщат в убежище на алкохолици, защото цялото имущество е иззето от държавата. Трудолюбивите бягат в градовете, работят незаконно или просто се пропиват.

    – хората са тикнати да живеят в малки бетонни кутийки, а после се чудим защо имаме свръх ниска раждаемост.

    – българската предприемчивост е потъпкана и заменена с тарикатлък, изкуството да се пробива само с връзки

    – управлява ни корумпирана класа която е пряко зависима от Русия и гледа на държавата не с дълг, а като дойна крава.

    А нищетата и мизерията убиват и до ден днешен.

    https://www.youtube.com/watch?v=im4cHmYdMeY – линк към трелъра на филма.

  5. На 1 февруари 1945 г. срещат смъртта трима регенти, шестдесет и седем депутати, министри, генерали и полковници, общественици – жертви на Народния съд.

    Те пък намерили кого да почитат – на Христо Луков и Александър Белев колегите.

    Единствената трагедия е, че Александър Цанков се е измъкнал в Аржентина. Кои хора отиват в Аржентина след 1945 г.?

  6. Хората трябва да прочетат Моята Борба, за да добият пълна представа кои и защо са създали това изчадие марксизъм/социализъм/комунизъм.

  7. Да се научим да си ценим образованите и умни хора. Да избутаме по-кадърните напред и да ни водят. Но и да се убедим ,че носят традиционните за българина трудолюбие, любов към България и нашите традиции в сърцето си.

  8. Најосакатена држава од сталинизмот кога се работи за идеолошките концепции на комунизам и марксизам, жалнопоследично и полесна мета на лумпен-македоноидот да ве нарекува фашисти. Ако си прифатат луѓето дека комунизмот не е самоконцептуализирана системска организација на еден човек, туку критичка теорија на стотици луѓе низ историја, дури и повеќе од чисто економскиот аспект на капиталистичка литература, и дека економските односи била есенцијално исти во “комунизмот” и сега, ќе е когнитивен шахмат за нас Македонците во надвладување на малоумната дисонанца и заблуда за светот и историјата на комунизмот, која кај нас е дијаметрално обратна, и Тито е еманципаторски светец.

Leave a Reply