Неделна История за това как се влюбих в Прага.

От пътешествията на един 20 – 20 и няколко годишен хлапак, понякога могат да излязат стойностни историйки за разни забележителности, изживявания или случки, които си ги нямаме вкъщи. Сигурен съм, че повечето хора, особено тук в тази аудитория, са пътували и имат такива собствени историйки, за това ще си позволя да започна моята с въпрос – ***А вие имате ли си втори дом?*** Не е задължително да е място, на което сте живяли дълъг период от време. По-скоро питам за място, което сте почувствали като дом, когато сте го посетили.

За мен такова място е вълшебната Прага. Ще ви разкажа как отидох там за пръв път, но ще преплитам историята с хилядите други пъти, в които съм посещавал вълшебният град в Бохемия – *ето така*. Ще се опитам да бъде малко по-визуално този път, надявам се да ви хареса. Имам тази възможност, защото през вече далечната 2015та година съдбата отреди да отида там с един много добър мой приятел, който е професионален фотограф. Винаги е казвал, че саа “средна работа брат”, ама за мен няма по-велика колекция от снимки.

Предистория

За да предам малко контекст на събитията, а и за да започна забавно, трябва да направя уточнението, че по това време карах стаж от университета в едно НПО. Сорос пичове, масони брато. Хахахаха не бе, глупости – Ханс даваше парите. Ханс наричам средностатистическия германец, който работи във фабрика за коли на мерцедеси примерно и чинно си взима заплатата, от която му се отдържат иначе немислими % данъци – а те отиват в бюджета на ЕС. Това е за хората, които си мислят че всички НПОта се ръководят от Сорос и този род конспирацийки ;д Иначе казано, работих с Програмата Еразъм +. Ако има млади хора на по 18-20 години, които не са чували за тая програма, веднага трябва да чуят за нея. Тя промени живота ми и благодарение на нея съм където съм. Не искам да се впускам в много разяснения – общо взето писахме проекти по Еразъм + на различни теми, намирахме партниращи организации и ги осъществявахме. Изи. ЕС плаща. По този начин посетих 11 държави за 12 месеца между 2015та и 2016та. После как искате да не крещя из разни редит постове “евро или смрт” ;д

История

Една от първите посетени дестинации беше Прага. Не бях ходи там преди това. Написахме един проект за фотография и намерихме едни чешки колеги, с които да работим. За да уредим последните детайли по проекта – Отидохме там аз и моят приятел, който с това се занимава. Като казах НПОта и сигурно някои хора си представят, че сме летяли с частни самолети първа класа до Прага. Не брат, с автобуса хахах. 24 часа път с циганите, които отиваха на гурбет в Хамбург. Пристигнахме там супер рано 4-5 сутринта. Изморени, недоспали, криви и кисели излизаме от автобуса бесни, защото знаем, че трябва да вървим 40мин до хостела. Това гадно чувство е най-хубавото гадно чувство. Нарамихме раниците и стигнахме до парка Летна (Letenské sady). Точно тук някъде реално се събудих и видях [какво се открива пред мен](https://imgur.com/O7IVAaK) . [На зазоряване](https://imgur.com/JK4J6x6), [заспалият град](https://imgur.com/YxWbIVX) все още не се беше събудил. Толкова беше красиво, неудоно ми е да се опитвам да го описвам дори. Хилядите керемидени покривчета, кулите на вековните катедрали. [Замъкът и Катедралата Св. Вит](https://imgur.com/gS7krg0). [После дойде изгревът и всичко оживя](https://imgur.com/oCvQz4P). Не само пред очите ми, но и вътре в мен. Изпитах нещо странно, което първоначално реших, че беше защото съм недоспал. С течение на тоя дълъг момент, в който аз не мога да откъсна очи от изгрева над Прага, а моят приятел не спира да щрака снимките по-горе, разбрах че това чувство е истинско. Обърнах се към него и му казах:

– Гацо(не се казва така хаха)! Братле, аз един ден ше живея тука! Ше видиш! (аз)

– Пожелавам ти го, ама що? Верно е хубаво, ама чак пък да живееш..

– Не знам кога и защо, ама един ден ще живея тука, просто така го усетих и нищо не може да го промени.

​

Така и стана:) 3-4 години по-късно заживях в тоя прекрасен град и той беше не само мой дом, но и мястото на което съм изпитвал най-силни емоции и чувства. But I digress, да се върнем на първия път. Стигнахме си до хостела. След гледката от Летна нямаше как да си почиваме. Решихме с един голям замах да минем туристическите места рано сутрин, за да избегнем тълпите. Още към 7 сутринта бяхме в замакът на хълма и катедралата Св. Вит. [Даже успяхме да видим човекът, който отваря огромните порти на катедралата](https://imgur.com/tbnpCs0) с гигантския си старинен ключ – впечатляващо за човек, който по време на семестрите работеше в катедрала part-time, за да си плаща сметките (аз). От там слязохме на долу към Malá Strana, най-красивият квартал на Прага. Мястото е изключително красиво – директно те предразполага да се потопиш в Бохемската атмосфера и да усетиш къде и как са живели местните феодали. [Видях и една жива статуя там](https://imgur.com/y3KOr9Z), ама не като тези, предназначени за туристи. Гледките разбира се не стихват, те са основата на едно пътуване до Прага. Един популярен ютубър, който прави клипчета за Прага, и с който имах честта да се запозная и да разговаряме, все казва – “Ако Прага ти е скучна, само трябва да погледнеш на горе”. Истина е. Тествал съм го многократно. Веднъж извърнеш ли поглед нагоре виждаш милионите малки красиви детайли обсипали всяка сграда. Няма значение от приложението на сградата, дали ще е някаква институция или просто жилищна сграда – всяка от тях е уникална в изваяните си детайли.

Карти и гидове не гледам и не ползвам никога. То само си те води. Следващата дестинация беше стария град (Staré Město). Минахме по Карловия мост, обсипан със статуи от двете му страни и вече настанилите се [улични музиканти](https://imgur.com/jtzyQkZ). Една от тях е на Св.Св. Кирил и Методий между другото, което е интересно. Красивото в случая на тоя мост, обаче беше тогавашния поток от нелегални имигранти заради войната в Сирия. Моят приятел го е запечатал в [един брилянтен кадър](https://imgur.com/Y5ICPP9), макар и той да не го харесва – на мен може би ми е любим. В стария град, разбира се се натъкнахме на нещо, което аз в последствие разкрих, че наистина е вълшебно. *Става въпрос за Астрономическия часовник. 2 години по-късно, ако щете ми вярвайте, аз успях да спра времето точно пред тоя астрономически часовник – за мен и за човекът до мен тогава*. Но отново се отклонявам, Обиколката ни продължаваше и ако отделя по момент да опиша всяка красота, на която се натъкнахме няма да ми стигнат копчетата на клавиатурата. Минавам на изживяните случки, за да бъде историйката – историйка.

​

По-случайност или не чак толкова, нашето малко пътешествие се съчета с една друга наша страст, за която имаше пост вчера с едно списание на pc club – а именно гейминга. Хванахме [European Road to Blizzcon 2015](https://imgur.com/dJOLVw3), където имаше турнир по моят любим, но за съжаление провален проект на Blizzard Enterteinment – Heroes of the Storm. Великото беше, че за Na’Vi тогава се състезаваха българите Александър ethernal и Любо Splendour (или по-познат като гащите хахаха). Само за всички нърдове ще напиша това изречение – *Na’Vi спечелиха турнира без загуба като победиха Dignitas на 0, а в последната игра ги гавриха без танк*. Беше велико, имахме възможността да си поговорим с [шампионите](https://imgur.com/y9G2kwi), да изпием по една бира с тях и да се наслаждаваме на очарователните им украински придружителки;)

​

Следващата вечер излязохме на бар. Не знаехме къде да идем, за това попитахме едно младо момче от хостела. Той тръгна да ни обяснява за някакви барове в центъра, аз го прекъснах и го питах “Нене, кажи ми кой ти е любимия бар” Той се усмихна, каза ни името Zly Casy и ни предупреди, че е малко далечко и не е за туристи. Екстра, отиваме. Хванахме си едно от супер яките червени трамвайчета (номер 17), които ходят на всякъде. То си е наслада да пътуваш с градския транспорт там. Даже пак ще се отклоня, за да се опитам да го обясня. *Fast forward до 2020та година, когато вече съм поживял стабилно в Прага и знам какво се случва – свикнал съм с мястото. Прибирам се от работа. Тегав ден, много работа, отвратително чувство. Качвам се в същия трамвай – 17, който и тогава взехме с моят приятел. Както съм си в кофти настроението просто погледнах през широкия прозорец. Движехме се по Чехов мост, от където се отваря изумителна гледка към Карловия мост и нагоре замъка и катедралата. Изведнъж цялото ми кофти настроение се изпари. Усмихнах се под мустак и си помислих: “Е за тва живея тука”*. Връщам се в [Zly Casy](https://imgur.com/1tUg2Ys), където се озовахме в бирен бар на 3 етажа. На всеки етаж имаше различна бира от местни малки пивоварни – Рай на земята за любителите на бира като мен. Пихме по бира на всеки етаж, като на последния пробвахме такава с 16% Алкохол – След тая бира, силата на разказвач ми дава правото да спестя историята как се пребих по лице от Метронома в Летна. Възползвам се ;д

​

Тук някъде ще приключа с Прага (за сега). Не можете да си представите колко малка част от изживяваията ми в тоя град е това. От онзи миг, където казах на Гацо, че един ден ще живея в тоя град, аз не съм спирал да мисля за това. Ходех там всяка година поне по веднъж и продължавам да го правя и до днес. Там се влюбвах, разлюбвах, обичах и мразех и тичах и гонех и работих и учих и чувствах и живях. Заведох доста хора там. Все важни и близки за мен. И вас ми се иска да заведа, но за съжаление мога да ви дам само тези редове на моите историйки. Надявам се да продължават да ви радват, защото дори и да не ви, аз следващата Неделя пак ще се включа;)