Днес попаднах на [това](https://www.youtube.com/watch?v=goQ4ii-zBMw) видео.
Бих казал, че е гениално и много добре нагледно показва един от недостатъците на демократичното гласуване. Извода, който правя за себе си е, че когато се объждат и взимат обществени решения, човек НЕ трябва да мисли само за себе си и собствения си интерес, а трябва да го прави с умисъл за цялата група от хора, за които се взима това решение. В противен случай, тази персонална алчност може да бъде използвана срещу самото общество и то да бъде докарано до състояние, което е по-лошо за всички.
8 comments
Ако зависеше от мен, такива неща щяха да се преподават в училище.
Изводът е, че за да работи демокрацията, като за начало трябва да има общество.
Също интересно видео: [Защо Сократ е мразел демокрацията](https://youtu.be/fLJBzhcSWTk)
Изгледах първите 2 минути преди няколко месеца и няма нищо общо с нас това което обяснява. В Швейцария, с тяхната директна демокрация, може и така да работи, но ние не гласуваме за закони, а за партии и нямаме система за ранкване на желанията. Също проблема, който той вкарва е лесно решим просто като гледаш общо точките на всеки закон. Нищо от това не го казва той и като цяло видеото ми лъха на “ето ви един проблем, тръст ми че го има в демокрацията, бам математика математика”.
Едит: забравих да кажа, но колкото демократични държави, толкова видове демокрация. Естествено имат някакви общи черти, но този не ми изглежда да ги е уцелил.
Или да се промени системата, така че тези посоки на гласуване да станат вектори и/или всяко минало policy да участва в гласуването на следващото, демек по-голям избор във всеки от случаите и ги няма тези бъгове
Аз ли съм тъп, или първата минута и малко от видеото е обективно грешна? И трите политики биха получили равен вот ако предпочитанията между тримата гласоподаватели са разпределени както е илюстрирано и ако вота на всеки от тях има равна тежест.
Важи за малко, хомогенно общество с горе-долу едни и същи цели/цености/идеи. Не важи за държава дори от нашия размер.
И все пак каква е аналогията при нас? Най-близкото е ако приемем, че всяка точка от пространството за предпочитани политики е партия, иначе няма смисъл, тъй като хората не ги гласуват тези неща. Кой е puppet master-а, който оркестрира тези agend-и без отделните партии да го осъзнават?