БТА :: Да се приписва вина на България за депортирането на евреите от територията на днешна Република Северна Македония, е несериозно, според проф. Ангел Димитров

7 comments

1. > България е единствената държава в Европа, която от една страна е била в съюзни отношения с нацистка Германия, но не се съобразява с натиска ѝ и спасява всички свои евреи. Говори се за 48 000, но тяхната бройка е била доста над 50 000 по онова време. Освен това, над 10 000 евреи, с помощта на българските дипломатически представителства в Европа, успяват да получат документи и през България да получат спасение, добави той.
   >
   >Проф. Ангел Димитров припомни, че депортирането на евреите от географската област Македония е започнало още през януари на 1943 г., с най-концентрираната група еврейско население в Солун.

2. Цитат от Wikipedia:

   > На 25 юни 1942 г. е свикана извънредна сесия на Народното събрание, за да бъдат узаконени бързо и резултатно конкретните мерки, свързани с решаването на еврейския въпрос. След дълги опити, на 9 юли 1942 г. е прокаран закон, с който се възлага на Министерския съвет да вземе всички необходими мерки за уреждане на еврейския въпрос в България. Месец и половина по-късно е създадено Комисарство по еврейските въпроси.

   > За длъжността комисар по еврейските въпроси са обсъдени няколко кандидатури, преди да бъде избран Александър Белев. На 15 октомври 1942 г. Външното министерство на Германия нарежда на своята легация в София да задвижи работата, като се дават и конкретни указания как да стане това. Германия е готова да приеме депортираните, а България се задължава да плати за всеки депортиран по 250 марки. За да бъдат подпомогнати българските власти, Германия е готова да изпрати в София свой съветник, специалист по еврейските въпроси. Съветникът се казва Теодор Данекер, хауптщурмфюрер от СС, представител на Гестапо и личен представител на Адолф Айхман в България.

   > Освен, че активно сътрудничи на нацистите, Белев взема активно участие в депортирането на евреи от Беломорска Тракия, Македония и Поморавието в концентрационните лагери. На 22 януари 1943 г. между Данекер и Белев е подписано споразумение за привеждането в изпълнение на първата фаза от програмата за окончателното решаване на еврейския въпрос в България.

   > Броят е 20 000 души, без разлика на пол и възраст. За целта българските власти се задължават да осигурят 12 влакови композиции. Определени са и изходните гари – Скопие, Битоля, Пирот, Горна Джумая, Дупница и Радомир.

   > Съгласно втората алинея на т.4, „Българското правителство дава на разположение нужните хранителни припаси за по 15 дена, считани от деня на тръгването на влака, както и нужното число водни бъчви“.

   > През февруари-март 1943 г. Белев организира депортацията на 11 363 евреи. В рамките на своята компетентност, Белев има неограничени пълномощия, което му спечелва прякора „еврейския цар“.

3. България администрира тия територии. Ако България не беше го свършила, въпросът дали щеше да бъде свършено е открит.

   За да е още по-весело (не), тука сме обещали количество , което от тия територии не може да се събере, щото просто няма. По спомени сме обещали 20000, пратили сме 12000. Останалото е трябвало да дойде от територията на България. Не е дошло, това добре. Но за 12-те хиляди няма кой друг да виним.

4. За съжаление тези 12000 души не са били Български граждани и не се знае колко е могла България да направи, за да предотврати депортацията. Реално те не са имали правна основа да се противопоставят на Германците. Германия е завладяла Югославия. Също така, не се знае колко е наясно правителството с това, което се случва с евреите по това време след като биват депортирани и в каква опасност се намират те. Информацията става публично достояние чак след бягството на двама словашки затворници през 1944 – https://en.m.wikipedia.org/wiki/Vrba–Wetzler_report .

   Българските евреи са спасени по много интересен начин. Те не просто не са дадени, държавата е заявила, че ѝ трябват като работна ръка. Евреите са били лишени от собственост и са били интернирани по лагери в провинцията. По този начин държавата успява да убеди германците, че има план и нужда от тях. По същата причина е приет и закона за защита на нацията. Идеята е била да се приеме такъв закон, преди да дойде някой (германците) и да диктува от вън какво трябва да се прави по въпроса. Има интересен сериал по темата – Недадените. Интересна информация има и в спомените на Васил Бойдев.

5. да се обръща внимание на тези подмятания, не е нужно.Целта им е политическа, моментна. Сега отново е модерно да те нарекат ‘нацист’, ‘фашист’ и т.н.

   България трябва да отговори с едно кратко съобщение от МВнР, от сорта на “*не ни въвличайте в поредните ви глупости*” и толкоз.

   В България и по света има прекалено много еврейски организации, които отдавна са подредили картинката ‘свой, чужд’, и не биха се свенили да заклеймят България пред света още преди десетки години, ако имаше (дори и малък) резон зад тези подмятания.

   *#movealong*

6. Weren’t the Germans the ones who deported them? I’m from Serbia and it’d be nice if anyone would like to explain

7. Същото важи и за спасените евреи на българска почва. България като нация няма принос за това. И в никакъв случай Борис III – еврейските източници са категорични за това и отдавна събориха паметника на цар Борис III в Израел. Само Българите са будалите които миналата година вдигна паметник в София на монархофашиста.

   Мита че “България е спасила евреите” се ражда по времето на “социализма” с цел положителна пропаганда,

   [https://youtube.com/watch?v=DwqfCibSmyg&si=EnSIkaIECMiOmarE&t=2672](https://youtube.com/watch?v=DwqfCibSmyg&si=EnSIkaIECMiOmarE&t=2672)

   ето мнението на историка който го казва.

   Парламента по това време прави всичко възможно да осъществи депортирането на евреите към концлагерите; причините да се спасят са **ЛИЧНИТЕ** героични усилия на шепа хора – между които най-важната фигура е Димитър Пешев.