по-скоро най-надъхани бих казал, защото това проучване е на базата на техни отговори, а не на регистрирани фирми и т.н
[Edit] това може да се тълкува, че нямаме добри и желани работни места, и младежите мислят как да бъдат собствени шефове, вместонда работят за някой друг, защото работната среда не струва
Само в България мислят схемите докато ти плащат да работиш за бизнес.
Забелязал съм супер много предприемчивост сред младите. За мен това ни е едно от най-големите предимства по принцип. И то е абсолютно българско такова – българите сме страхотни търговци, едни от най-добрите в света, исторически винаги сме се намърдвали като много по-умели търговци, отколкото се очаква. Дори византийците са уважавали търговския ни нюх 🙂
Еми, когато шеф на малък магазин го вади голям, че за общ работник трябва да имаш години стаж за едни 600 лв. и да си готов за екслоатация на труда ( работил съм на 6 часов договор, а по-малко от 8 часа работа не видях, че понякога се е стигало с мой колега до 12 часа. И като ти кажат “Ем, то не е проблем, нали ще получиш по-голяма заплата – хоп* “голямата заплата” е 5 лева отгоре ).
Когато виждаш, че и с образование пак те чака общака, решаваш, че нещо трябва да се промени. Най-добре е да работиш за себе си ( и най-добре е, когато ти си си сам шеф и работник ).
Това да имаш честен малък или среден независим бизнес у нас е тееежка тежка ситуация, за която се изискват много много нерви
[deleted]
И същевременно едни от най-неподготвените за подобно начинание. Аз всеки втори като видя все е някакъв потенциален “тарикат и бизнесмен”, но бачка на някоя автомивка/бензиностанция без грам идея как се създава дори собствен бизнес.
Д*ба, вече не съм младеж 🥲
Ами то реално и аз имам “фирма” и се водя “предприемач”, въпреки че реално държа само едно фиктивно име и отчитам 0 дейност.
Няма много много избор извън София Пловдив и морските градове
На 20 съм, уча и спортувам. Познавам голям кръг от хора в тази възрастова категория. Бих казал, че наистина са малко тези, които искат да имат бизнес, в реалният смисъл на думата. Голяма част искат да са шефове, но не знаят какво означава това. Шегувам се с един приятел и му казвам: “Абе ти май искаш да взимаш пари ама да не работиш”, а той ми отговаря: ” е много ясно, нали затова уча бизнес в университета”. Малко са тези, които наистина знаят какво е да си предприемач, а тези, които имат най-голям шанс да станат такива, осъзнават, че не е лесно и всъщност да си бизнесмен, означава да работиш много повече от нормалната работа на 8 часа.
Дай сега да направиме схема, да врътнеме една далавера, да купиме нещо и да го продадеме после…. Я па тоа!
Не е до предприемчивост, а нагласите на “гангстерчета”, които “сами ще са си шефове“ и ще “чукнат първия милион на 20 години”. Това проучване би изглеждало много по-различно, ако разгледаме какъв действително е този бизнес и каква е успеваемостта му във времето. Има огромна разлика между онлайн магазин с прекупени анцузи, препродажби в маркетплейс, дропшипинг и истински бизнес план. За съжаление у нас частният бизнес не просъществуват дълго, това също трябва да се вземе предвид.
Да добавя, че имам трима познати в тази възрастова група, които имат “собствен бизнес”. Да се подразбира препродажба на дрехи в инстаграм и фейсбук. Нито един с регистрирана фирма и нито един от тях не вади повече от 200 лева на месец. Да, със сигурност е някакъв минимален допълнителен доход, но не и бизнес.
Да, защото обикновено нямат избор. Или намираш начин да изкарваш хубави пари, или цял живот духаюс с все нестигаща заплата и после (ако въобще могат) с мизерна пенсия.
На приказки да, но това не корелира с предприетите действия.
17 comments
Източник: [Евробарометър](https://europa.eu/eurobarometer/surveys/detail/2670)
по-скоро най-надъхани бих казал, защото това проучване е на базата на техни отговори, а не на регистрирани фирми и т.н
[Edit] това може да се тълкува, че нямаме добри и желани работни места, и младежите мислят как да бъдат собствени шефове, вместонда работят за някой друг, защото работната среда не струва
Само в България мислят схемите докато ти плащат да работиш за бизнес.
Забелязал съм супер много предприемчивост сред младите. За мен това ни е едно от най-големите предимства по принцип. И то е абсолютно българско такова – българите сме страхотни търговци, едни от най-добрите в света, исторически винаги сме се намърдвали като много по-умели търговци, отколкото се очаква. Дори византийците са уважавали търговския ни нюх 🙂
Еми, когато шеф на малък магазин го вади голям, че за общ работник трябва да имаш години стаж за едни 600 лв. и да си готов за екслоатация на труда ( работил съм на 6 часов договор, а по-малко от 8 часа работа не видях, че понякога се е стигало с мой колега до 12 часа. И като ти кажат “Ем, то не е проблем, нали ще получиш по-голяма заплата – хоп* “голямата заплата” е 5 лева отгоре ).
Когато виждаш, че и с образование пак те чака общака, решаваш, че нещо трябва да се промени. Най-добре е да работиш за себе си ( и най-добре е, когато ти си си сам шеф и работник ).
Това да имаш честен малък или среден независим бизнес у нас е тееежка тежка ситуация, за която се изискват много много нерви
[deleted]
И същевременно едни от най-неподготвените за подобно начинание. Аз всеки втори като видя все е някакъв потенциален “тарикат и бизнесмен”, но бачка на някоя автомивка/бензиностанция без грам идея как се създава дори собствен бизнес.
Д*ба, вече не съм младеж 🥲
Ами то реално и аз имам “фирма” и се водя “предприемач”, въпреки че реално държа само едно фиктивно име и отчитам 0 дейност.
Няма много много избор извън София Пловдив и морските градове
На 20 съм, уча и спортувам. Познавам голям кръг от хора в тази възрастова категория. Бих казал, че наистина са малко тези, които искат да имат бизнес, в реалният смисъл на думата. Голяма част искат да са шефове, но не знаят какво означава това. Шегувам се с един приятел и му казвам: “Абе ти май искаш да взимаш пари ама да не работиш”, а той ми отговаря: ” е много ясно, нали затова уча бизнес в университета”. Малко са тези, които наистина знаят какво е да си предприемач, а тези, които имат най-голям шанс да станат такива, осъзнават, че не е лесно и всъщност да си бизнесмен, означава да работиш много повече от нормалната работа на 8 часа.
Дай сега да направиме схема, да врътнеме една далавера, да купиме нещо и да го продадеме после…. Я па тоа!
Не е до предприемчивост, а нагласите на “гангстерчета”, които “сами ще са си шефове“ и ще “чукнат първия милион на 20 години”. Това проучване би изглеждало много по-различно, ако разгледаме какъв действително е този бизнес и каква е успеваемостта му във времето. Има огромна разлика между онлайн магазин с прекупени анцузи, препродажби в маркетплейс, дропшипинг и истински бизнес план. За съжаление у нас частният бизнес не просъществуват дълго, това също трябва да се вземе предвид.
Да добавя, че имам трима познати в тази възрастова група, които имат “собствен бизнес”. Да се подразбира препродажба на дрехи в инстаграм и фейсбук. Нито един с регистрирана фирма и нито един от тях не вади повече от 200 лева на месец. Да, със сигурност е някакъв минимален допълнителен доход, но не и бизнес.
Да, защото обикновено нямат избор. Или намираш начин да изкарваш хубави пари, или цял живот духаюс с все нестигаща заплата и после (ако въобще могат) с мизерна пенсия.
На приказки да, но това не корелира с предприетите действия.