Неделна История за най-скапания град.

Да, да, знам. Днес не е неделя. Съжалявам, че нарушавам традицията, но който чете знае – Аби е в България и не ми остава много време да пиша. Не съм се отказал де. Ще трябва да ме потърпите още.

Най-скапаният град, в който съм живял безспорно е столицата на Ирландия – Дъблин. Прекарах там половин година и не бих се врънал даже на почивка от Раянеър за 9.99€ отиване и връщане. Днес сядам да ви разкажа не само колко е скапан тоя град, но и колко скапано преживяване имах там. Може да се получи по-дълго, но се надявам да ви е интересно.

Предистория

Още по време на първия семестър в Глазгоу не ми допадаше идеята за втори в Дъблин. Нямах търпение да се стигне до 3ти и 4ти семестър, когато щяхме да сме в Прага. Аз и още една колежка от Чехия постоянно надъхвахме останалите колеги от курса колко ще е яко в Чехия. Докато обсъждахме какво да очакваме като начин на живот и разходи в Дъблин, всички някак си си давахме сметка, че там няма да е много смях. Наемите бяха отвратително високи, ние всички сме за малко и трудно landlord-ите се навиват да отдават краткосрочно. Скапана работа. Градът няма метро. Градския транспорт е ужасен. Всички табели са супер объркващи, защото са написани на английски и на галски – който само бабите говорят там.

Въпреки всичко това, а и много други кофти фактори като пайнт гаден гинес за 6 евро!, ние все пак потеглихме към Дъблин смело, с желание да се развиваме и да почерпим опит и знание и от Ирландската академия.

История

Малко преди да пристигнем аз вече бях намерил особено странна квартира по особено странен начин – На рандом във фейсбук маркет. Бях се чул вече два пъти с хазяинът – Камерън. Хомо сексуален мъж на средна възраст(на 40-50 май беше). Представи се като доста заможен шотландец от северният град Инвърнес. Баща му бил някакъв Лорд – МакНещо си, но не го приемал, защото е хомо. Купил му къща в Ирландия на времето, за да се отърве от него. Другият в къщата беше 27 годишният тогава Марк. Местен чав (чав в UK е нарицателно за местен човек на социални помощи, често закачен към наркотиците и поработващ почасово, в някой склад, евентуално), който очевидно беше партньор на Камерън.

Нанесохме се аз и моята тогавашна приятелка в една от стаите в триетажната къща. Срещу нас, в съседната стая живееше приятелка на Камерън, която работеше много и рядко се прибираше. Дори не и помня името, само си спомням, че беше дъщеря на някакъв популярен ирландски музикант и беше участвала в Ireland Got Talent. В началото всичко вървеше добре. Педалите(сори, знам че не е полит-коректно, но така си ги наричам) бяха добронамерени. Правеха вечери от време на време, казваха ни готини места из Ирландия, които да посетим.

За да не е цялата историйка гадна – Мога цял ден да хейтвам по Дъблин, но веднъж излезеш ли от там всичко се оправя. Наистина, природата и малките селца из Ирландия са като от приказките. Дори тревата е една такава – Ирландско зелена. Например Carlingford. Изкарахме чудесен Св. Валентин с приятелката ми там. Хванахме си някакъв автобус, изпуснахме спирката за Carlingford и ни стовариха в съседното градче Omeath. Оказа се, че има приказна 8 километрова пътека между двата града и въобще не съжалявахме. Откриваше се страхотна гледка към Muir Éireann, както наричат морето между тях и Великобритания. Целият път е осеян с [природни красоти](https://imgur.com/2JwLzOP), доста животни – предимно някакви [ирландски породи коне](https://imgur.com/2C2P9LH). [Каменните къщички](https://imgur.com/6ZIAOwR), които предполагам са по-скоро вили на по-заможни ирландци, също стояха много добре на пейзажа. Дори се натъкнахме на [Леприконско](https://imgur.com/9OrzhjC) [селце](https://imgur.com/J4QdqRy), но за съжаление не и на гърне със жълтици. Беше много готино и имам страхотен спомен не само от там, но и от останалите места, които посетихме извън Дъблин като Cork, Galway и Clifs of Moher, за които ако разкажа ще стане прекаленоо дълго.

Но нека се върнем към гадния Дъблин и на гадната случка. Денят на Свети Патрик. Националният им празник. Имат ежегоден, доста известен парад в центъра на града. Хора от цял свят идва да го гледат и да участват в него – решихме и ние да го направим. Педалите казаха, че ще си викат някакви приятели, за да си пият по случай празник. Ирландци сър. Поканиха и нас, но ние искахме да видим парада, а след това бяхме много изморени, за да се занимаваме и просто се качихме горе в стаята да почиваме. Вечерта си минаваше, долу си се забавляваха. Изведнъж започна да се чува страшно блъскане. Малкото кученце на Камерън – [Майло](https://imgur.com/dWwfOEs) долетя в нашата стая от страх. Реших да стана и да видя какво се случва долу. Слизам и виждам, че двамата педали се бият. Ама се бият мъжката, колкото и иронично да звучи това. Марк хвърля Камерън върху стъклената маса, тя се чупи, замерят се с бутилки – кеч мания. Марк изглеждаше предрусал, Камерън – пиян на гъз. Тъпите им приятели просто седяха и гледаха, накрая аз ги разтървах с 300 зора. Отне ми повече от час и не беше много успешно – Пак се сбиха и този път Марк си счупи ръката в една метална врата в стремежа си да нокаутира Камерън. В крайна сметка и двамата отидоха към спешното. Марк заради ръката, Камерън защото след боя се нагълта с хапчета от депресия, че се сбил с “половинката си”.

На следващия ден аз, приятелката ми и онази третата съквартирантка, чието име не се сещам чистим хола от стъкла и погром и си говорим.

>\- I’m so sorry for what happened last night! Really sorry lads, this isn’t a good way to treat our guests and welcome them to Ireland. (съквартирантката)
>
>\- Nothing to worry about, Irish people are fighers like Conor McGregor right.(Аз)
>
>\- Yeah wait until the landlord learns about all this y’ll see a McGregor fight!(тя)
>
>\- Wait what? What do you mean the landlord? I thought Cameron was the landlord.(аз)
>
>\- What? No! Cameron is the lead tenant. Wait. How much do you lads pay for your room?(тя)
>
>\- XXX€/month(аз)
>
>\- WHAT!? Oh my gosh…Cameron..(тя)

Оказа се че дъртия педал ни е лъгал, че къщата е негова. Това разбрахме със сигурност на следващия ден. Повикаха ни долу в хола. Там бяха съквартирантката, Камерън и друга жена, която се представи като жена на истинският Landlord, който пък бил в затвора. Попитаха ни отново колко пари даваме за стаята. Като им отговорихме те се обърнаха към Камерън с презрение и думи от сорта на “Как можеш бе нещастник, не виждаш ли че са деца, студенти, не те ли е срам”. В крайна сметка се оказа, че дъртия мошеник Камерън не само ни е взимал почти двойно за тая стая, но и не е плащал никакъв наем на истинският собственик, под предтекст, че ремонтира и оправя къщата(а той нищо такова не правеше, само украсяваше с някакви педалски неща навсякъде). Бях бесен. Ние наистина едвам смогвахме с парите тогава. Отне ми няколко мига да осъзная мащаба на цялата схема. “Ирландски бели цигани” си викам. Седнах на кухненския плот, а до мен бяха ключовете от колата на Камерън. Показах му ги и му казах “You owe me money” и си ги прибрах в джоба. Той само кимна изплашено и разговорът не продължи повече.

Имахме още 2 месеца престой, които бяха много обтегнати. Камерън връщаше малко по малко от парите, които ни беше надвзел. На края, дни преди да се разкараме от това адово място и най-накрая да отидем в мечтаната Прага, взе да се инати за някакви си 100-200€. Беше му минал първоначалният шок от случката и започна да ми обяснява как ние нямало да си намерим квартира на по-добра цена и не знам си какво. Реших да избягам от конфликта, но всъщност ми се искаше да му размажа физиономията на наглия лъжлив педал. Казах си, че не съм като тях. Просто взех ключа от стаята на тръгване, а самата стая я направих на кочина – да кажем, че поне щеше да има какво да ремонтира вече със сигурност и нямаше да се налага да лъже и landlord-a като не му плаща наема.

Малката поука от тази неприятна история, от която поспестих някои по-грозни сцени, е че винаги трябва да си на сигурната страна. Договор. Изяснени отношения. Разбирателство. Истина. Иначе всичко отива подяволите, както и стана. До другата неделя.