Утре се очертава да бъде един прекрасен ден за българската демокрация, под мъдрото попечителство на Веждичката – ваятел, културтрегер, държавник и още много други. И понеже миналата седмица бях (донякъде справедливо) упрекнат в, цитирам: *“Имайте малко уважение. Този човек е постигнал повече отколкото повечето от членовете на този съб могат да мечтаят”*, реших да отдам значимото на този великан, доколкото спомените ми го позволяват. Ще се радвам на всяка една корекция, допълнение, опровержение и прочие!
**“Мултак, мултак!”**. Установявам, че фразата е известна дори сред хора, които не са били родени, или са били в невръстна възраст когато е произнесена. През първата половина на деветдестте години, Веждичката беше често покзвана атракция по нароилите се кабеларки. Всеки път в различно агрегатно състояние и огромен набор от настоения. Пиянската меланхолия с лекота преминаваше в скотска агресия, само за да бъде сменена минута по-късно от полудебилна тирада на неадекватна тематика. Но “мултак” справедливо си остана непреходна класика.
**“Fuck the police comin’ straight from the underground”**. Преди двадесетина години, Веждичката геройски счупи носа на униформен полицай, изпълняващ служебните си задължения. Обществеността е възмутена. Тогавашният главен секретар на МВР (някой си Бойко Борисов) нарича Рашидов “дебил”, но Веждичката не му остава длъжен и контраатакува с “боклук”. В последствие обаче (по думите на двамата) седнали на маса и над чашка шотландски дестилат и кубинска пура се “разбрали като мъж с мъж”. Естествено, инцидента не води до никакви юридически последствия за повелителя на чука и длетото. По време на протестите през 2020-та чичо рязко обърна палачинката и упорито настояваше полицията да се разправи брутално с протестиращите. Предпочитаната от него трибуна беше PIK-очният мехур, стопанисван от Нидялку.
**“Българският Уорън Бъфет”**. Докато балъците масово си държаха стотинките по банки, предлагащи едноцифрен лихвен процент за финасово неграмотните, Веждичката рязко инвестира няколко милиона в КТБ – на двадест и кусур процента лихва. След фалита се разплака последователно и много реалистично в десетина различни телевизионни студия и заплаши със самоубийство. За да не се стигне дотам, тогавашният премиер (някой си Бойко Борисов) разпореди да се наруши закон, действащ в целият ЕС и гарантиращ влогове до определена сума и да му се възстанови всичко – за сметка на редовият балама/данъкоплатец. Така избягнахме неописуемата трагедия.
**“Строителят”**. Веждичко беше двигателят зад монументалнен проект за десетки милиони левове наречен “МУЗЕЙ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО ИЗКУСТВО”. Изграждането е възложено на ГБС – фирма, известна не толкова със строежите си, колкото с факта, че връща ресто – точно до стотинка и на правилният човек. Самият музей е пълна кочина, но компенсира посредством нулева посещаемост.
**“Творбите”**. Ако сте посещавали мутренски или поне псевдо-мутренски офис, има сериозен шанс да сте се докоснали до творчество на Веждичката, без дори да сте го осъзнали – просто сте счели нещо си за паве, с което зимата си затискат киселото зеле, докато реално това се е явявала световноизвестната композиция “Странджанска мома се отдава на високопланински джентълмен”. Модата бе поставена много, много отдавна с “лъв” изваян за Мултигруп. След забележка на Илия Павлов, че “тоя лъв нема кур”, Веждичката мъжки приема рекламацията повдигната в рамките на гаранционният срок, старателно вае гениталиите отделно и ги зазидва за туловището вече инсталирано пред офиса на легендарният предприемач. Оттогава всеки филиал, основан от стар магураджийски кадър, притежава поне една “творба” на гения.
**“Sic transit gloria mundi”**. Веждичката беше сред най-редовните и колритни гости по мутренските погребения. Сега, естествено не визирам редова “лимонка”, отстреляна някак си между другото. За да ти се сопляви Рушката на опелото трябва да си минимум “бригадир”, а за предпочитане “капо”. Но какво представление дами и господа! То е вайкане, то е чудо. Някъде към финала, обикновенно при спускането на ковчега, Веждичко изкарваше на бис коронният си номер – съдиране на ризата, придружено от нечленоразделен рев “Стани Жоре, аз да легна вместо теб!” Класата си класа, каквото и да ви разправят…
**“Bond, James Bond”**. Освен близостта с престъпният контингент, Рашидов, Вежди Рашидов беше гъст с множество щатни и нещатни кадри от системата на държавна сигурност. Нека припомним част от тях, без никакви претенции за изчерпателност:
​
* Димитър Иванов – „Митьо Гестапото“. Последният шеф на 6-то управление в ДС. Един от най-близките приятели на ВР. Митьо връчва на Рушката отличието “Златен Век” каквото и да е това, а Руши обяснява наляво и надясно какъв пич е Митьо и аре да не сме толкова тесногръди мама му стара. Касапин като касапин – к’во толкова в крайна сметка?
* Агент Гоце. “Земи тука един орден “Стара Планина” първа степен бай Веждичко”
* Агент Буда а.к.а “Тиквата”. “Земи един министерски пост”
* И още много, много други знайни и незнайни измекяри
**“Ренесансова персона”**. В днешните времена на едноизмерни хорица, потънали в битовизми, ерудити като Рушката са едно на милиард. Общата му култура блесна особено силно по време на посещение в Москва – нашенският Микеланджело опроверга недоразумението, че видиш ли Достоевски бил някакъв си там писател и го обяви за велик композитор. Също така обеща да уреди гостуване в Русия от страна на българската оперната певица Гена Димитрова – визита която и до момента не се е сътояла само заради дребна битова подробност – Димитрова беше починала няколко години по-рано в Милано.
**“Световната слава”**. Тук, като лаик в темата “изкуство” порових из нета – предимно Уикипедия и се респектирах неимоверно. Оказва се, че статуетки на ВР са спечелили следните изключително престижни международни отличия:
​
1. Награда „Сирак Скитник“ на Българското национално радио
2. Награда „Златна роза“ на фестивала на българския филм във Варна
3. Приз „Полицай на годината“ на Министерството на вътрешните работи (ай ситир бе уважаеми зрители!!!)
4. Награди за наука „Питагор“ на Министерството на образованието и науката (допускам, че въпросната творба има минимум един прав ъгъл)
Отделно, наградите за цялостно творчество са също толкова зашеметяващи:
​
1. Звание “академик” на Московската академия за култура и изкуство
2. Почетен гражданин на Димитровград
3. Доктор хонорис кауза на Университета по библиотекознание и информационни технологии
4. „Златен кръст на Свети Леополд“
1 comment
Утре се очертава да бъде един прекрасен ден за българската демокрация, под мъдрото попечителство на Веждичката – ваятел, културтрегер, държавник и още много други. И понеже миналата седмица бях (донякъде справедливо) упрекнат в, цитирам: *“Имайте малко уважение. Този човек е постигнал повече отколкото повечето от членовете на този съб могат да мечтаят”*, реших да отдам значимото на този великан, доколкото спомените ми го позволяват. Ще се радвам на всяка една корекция, допълнение, опровержение и прочие!
**“Мултак, мултак!”**. Установявам, че фразата е известна дори сред хора, които не са били родени, или са били в невръстна възраст когато е произнесена. През първата половина на деветдестте години, Веждичката беше често покзвана атракция по нароилите се кабеларки. Всеки път в различно агрегатно състояние и огромен набор от настоения. Пиянската меланхолия с лекота преминаваше в скотска агресия, само за да бъде сменена минута по-късно от полудебилна тирада на неадекватна тематика. Но “мултак” справедливо си остана непреходна класика.
**“Fuck the police comin’ straight from the underground”**. Преди двадесетина години, Веждичката геройски счупи носа на униформен полицай, изпълняващ служебните си задължения. Обществеността е възмутена. Тогавашният главен секретар на МВР (някой си Бойко Борисов) нарича Рашидов “дебил”, но Веждичката не му остава длъжен и контраатакува с “боклук”. В последствие обаче (по думите на двамата) седнали на маса и над чашка шотландски дестилат и кубинска пура се “разбрали като мъж с мъж”. Естествено, инцидента не води до никакви юридически последствия за повелителя на чука и длетото. По време на протестите през 2020-та чичо рязко обърна палачинката и упорито настояваше полицията да се разправи брутално с протестиращите. Предпочитаната от него трибуна беше PIK-очният мехур, стопанисван от Нидялку.
**“Българският Уорън Бъфет”**. Докато балъците масово си държаха стотинките по банки, предлагащи едноцифрен лихвен процент за финасово неграмотните, Веждичката рязко инвестира няколко милиона в КТБ – на двадест и кусур процента лихва. След фалита се разплака последователно и много реалистично в десетина различни телевизионни студия и заплаши със самоубийство. За да не се стигне дотам, тогавашният премиер (някой си Бойко Борисов) разпореди да се наруши закон, действащ в целият ЕС и гарантиращ влогове до определена сума и да му се възстанови всичко – за сметка на редовият балама/данъкоплатец. Така избягнахме неописуемата трагедия.
**“Строителят”**. Веждичко беше двигателят зад монументалнен проект за десетки милиони левове наречен “МУЗЕЙ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО ИЗКУСТВО”. Изграждането е възложено на ГБС – фирма, известна не толкова със строежите си, колкото с факта, че връща ресто – точно до стотинка и на правилният човек. Самият музей е пълна кочина, но компенсира посредством нулева посещаемост.
**“Творбите”**. Ако сте посещавали мутренски или поне псевдо-мутренски офис, има сериозен шанс да сте се докоснали до творчество на Веждичката, без дори да сте го осъзнали – просто сте счели нещо си за паве, с което зимата си затискат киселото зеле, докато реално това се е явявала световноизвестната композиция “Странджанска мома се отдава на високопланински джентълмен”. Модата бе поставена много, много отдавна с “лъв” изваян за Мултигруп. След забележка на Илия Павлов, че “тоя лъв нема кур”, Веждичката мъжки приема рекламацията повдигната в рамките на гаранционният срок, старателно вае гениталиите отделно и ги зазидва за туловището вече инсталирано пред офиса на легендарният предприемач. Оттогава всеки филиал, основан от стар магураджийски кадър, притежава поне една “творба” на гения.
**“Sic transit gloria mundi”**. Веждичката беше сред най-редовните и колритни гости по мутренските погребения. Сега, естествено не визирам редова “лимонка”, отстреляна някак си между другото. За да ти се сопляви Рушката на опелото трябва да си минимум “бригадир”, а за предпочитане “капо”. Но какво представление дами и господа! То е вайкане, то е чудо. Някъде към финала, обикновенно при спускането на ковчега, Веждичко изкарваше на бис коронният си номер – съдиране на ризата, придружено от нечленоразделен рев “Стани Жоре, аз да легна вместо теб!” Класата си класа, каквото и да ви разправят…
**“Bond, James Bond”**. Освен близостта с престъпният контингент, Рашидов, Вежди Рашидов беше гъст с множество щатни и нещатни кадри от системата на държавна сигурност. Нека припомним част от тях, без никакви претенции за изчерпателност:
​
* Димитър Иванов – „Митьо Гестапото“. Последният шеф на 6-то управление в ДС. Един от най-близките приятели на ВР. Митьо връчва на Рушката отличието “Златен Век” каквото и да е това, а Руши обяснява наляво и надясно какъв пич е Митьо и аре да не сме толкова тесногръди мама му стара. Касапин като касапин – к’во толкова в крайна сметка?
* Агент Гоце. “Земи тука един орден “Стара Планина” първа степен бай Веждичко”
* Агент Буда а.к.а “Тиквата”. “Земи един министерски пост”
* И още много, много други знайни и незнайни измекяри
**“Ренесансова персона”**. В днешните времена на едноизмерни хорица, потънали в битовизми, ерудити като Рушката са едно на милиард. Общата му култура блесна особено силно по време на посещение в Москва – нашенският Микеланджело опроверга недоразумението, че видиш ли Достоевски бил някакъв си там писател и го обяви за велик композитор. Също така обеща да уреди гостуване в Русия от страна на българската оперната певица Гена Димитрова – визита която и до момента не се е сътояла само заради дребна битова подробност – Димитрова беше починала няколко години по-рано в Милано.
**“Световната слава”**. Тук, като лаик в темата “изкуство” порових из нета – предимно Уикипедия и се респектирах неимоверно. Оказва се, че статуетки на ВР са спечелили следните изключително престижни международни отличия:
​
1. Награда „Сирак Скитник“ на Българското национално радио
2. Награда „Златна роза“ на фестивала на българския филм във Варна
3. Приз „Полицай на годината“ на Министерството на вътрешните работи (ай ситир бе уважаеми зрители!!!)
4. Награди за наука „Питагор“ на Министерството на образованието и науката (допускам, че въпросната творба има минимум един прав ъгъл)
Отделно, наградите за цялостно творчество са също толкова зашеметяващи:
​
1. Звание “академик” на Московската академия за култура и изкуство
2. Почетен гражданин на Димитровград
3. Доктор хонорис кауза на Университета по библиотекознание и информационни технологии
4. „Златен кръст на Свети Леополд“