Неделна История за пътешествия из ниската земя

Всички я наричаме Холандия, но тя всъщност се казва Нидерландия. Аз ще я наричам и по двата начина. По стечения на различни обстоятелства е най-посещаваната от мен държава (май?). Странно как не съм живял там(все още?).

Седнах да пиша неделната си историйка на път за Ямбол. Пътувам с БДЖ, защото колата ми е на ремонт. Не го бях правил от ученик, но споко, няма да се оплаквам. Просто ми е интересно да си правя паралели точно с Холандия, защото тя е държавата с най-добра ЖП ифраструктура, която съм виждал. Влаковете им са като метро, което ми позволи да обиколя огромна част от цяла Нидерландия. Бил съм за различни кратки периоди както в големите Амстердам, Ротердам, Хага, така и в по-малките Маастрихт, Де Хлинд, Амърсфорт, Енсхеде (и май са това).

Предистория

Тази историйка май ще бъде доооста дълга, тъй като е съвкупност от многото ми пътешествия из ниската земя. Те имаха различни цели. Някои бяха просто туристически, други бяха по работа, трети бяха в преследване на любовта. Без значение от заветната цел, Холандия си остава една прекрасна дестинация, която винаги ме е посрещала гостоприемно и ми е давала изключително много позитивни емоции.

История

[Амстердам](https://imgur.com/GjOSDKI)

Този град е легендарен, за това тази част ще е доста по-дълга в сравнение с останалите. На всички ни е ясно защо 20 годишните младежи отиват в Амстердам, нали? Едва ли е само заради музея на Рембранд или Ван Гог или само заради восъчните фигури на мадам Тюсо. Най-вероятно е заради марихуаната и проститутките 😀 Така направих и аз, заедно с двама другари от университета, макар че посетихме и споменатите места. Като разпознаваем любител на билката тогава (ако щете ме съдете) , бях разграфил карта със знакови кофишопове, през които трябваше да минем. Разбира се, започнахме с The Buldog. Който знае-знае. Това е най-големият и туристически кофишоп в Амстердам. Този в центъра беше преркалено комерсиален, но пък този на площад Leidseplein беше специален, защото май е бил полицейски участък на времето и е доста приятно да си пафкаш в килията. Oh the irony \^\^ Реших да отида още с отварянето на заведението към 8 сутринта. Това реално беше първото ми преживяване в кофишоп изобщо. Седнах на една масичка сам, свих си една тънка цигарка и кротко се наслаждавах на свободата си. По едно време в заведението влезе една страхотна местна девойка. Висока, руса, стройна и много красива. Седна на отсрещтната маса, погледна мен и моята кърфица и с презрение си каза нещо, което звучеше като “pff, tourists” и извади огромен, тлъст чибук, който запали и си изпафка напълно сама. Аз бях в шок. На подобно количество, аз щях да изравня границите. Леко засрамен, но и супер развеселен – продължих заедно с моите другари, които тамън се събуждаха, да обикаляме по-бутиковите кофи шопчета. Две са оставили силен спомен у мен. В единият имаше снимки как Снууп Догг си пафка вътре и изглежда супер доволен, а другият беше прекалено особен, за да го забравя. Вътре имаше една голяма стена с многобройни малки екранчета (5-6 инча) на нея. На всяко екранче се излъчваше рандом странен кадър, който се повтаряше (.GIF примерно). Говоря за разнообразни кадри от сорта на – стара баба в близък план те поглежда, лъв разкъсва антилопа, есенно листо пада от дърво, и тн. Адски странно, най-вече защото нито една главозамаяна глава в цялото заведение, включително ние тримата, не си гововреше помежду си. Всички бяха зяпнали в голямата стена с многото повтарящи се кадри 😀 Това се случва през 2015та година, и го споменавам, защото тогава в гореспоменатият кофишоп за пръв път видях [електронен джоинт](https://imgur.com/vTDltLY). Доста напредничаво за тогава и силно ме впечатли.

Разбира се, това мое първо пътешествие не включваше само пушене на лековити билки. То не можеше да мине и без другата емблема на града – жриците на любовта. Легендарните [червени фенери](https://imgur.com/WI9ihZ0). Дисклеймър!: Аз не се пуснах, честно. Единият другар се пусна и не беше особено доволен, може би защото очакваше повече. По интересната случка беше 2-3 години след първият ми престой в Амстердам. Тогава отново попаднах на червените фенери, докато се разхождах из Амстердам с едно великолепно момиче, за което ще прочетете повече след малко, която пък по тогава стечение на обстоятелствата беше там с приятелка на баба и (Боже как звучи това, а?). Нелепостта на ситуацията достигна връхната си точка когато аз, великолепното момиче и леля Мими(приятелката на бабата) попаднахме на червен фенер, от които звучеше българска чалга. Без изненади – една от жриците беше българка. Забавното беше как аз и великолепното момиче потъваме от срам и смях едновременно, докато леля Мими провежда разговор с жрицата:

>Здравей момиче! Българка ли си? Много си красива, ама защо не се покриеш малко? (Леля Мими)
>
>Не се притеснявай бабо, пари изкарваме (проститутката)
>
>Ааа.. Аз да не настинеш. Как попадна тука? (Леля Мими)
>
>Ами дойдох да уча, ама така се изкарват повече пари.
>
>Давай докато си млада, че послее…

Беше забавно и скомфузно. Любимото ми. Имам и други историйки-простотийки, но ми се иска да отдам заслуженото и на красотата на Амстердам. Архитектурата, музеите, изкуството, каналите, обстановката, колелетата. Те са истинският дух на града. Правят атмосферата там специална и честно казано трудно описуема. Огромно удоволствие за мен беше да се губя из уличките, да се возя на трамвайчетата и да се взирам в каналите и лодките-къщички. Не по-малко приятно беше да разглеждам произведенията на изкуството на Рембранд. С радост бих губил по няколко часа на седмица да се взирам във великите му картини като Нощтна стража и Буря в морето например.

Друг от многото пъти, в които посещавах града беше по работа. Задачата ми беше да направя проучване на обществените библиотеки. В частност – [Bibliotheek Amsterdam](https://imgur.com/knvBsjp). Разбира се услугите, които предлагаше библиотеката бяха на световно ниво.Запознах се с колекциите им от книги, които бяха впечатляващи. Също и ресурсите им, локалните им бази данни и достъпите до академични бази данни бяха неизмерими. Обслужването беше страхотно, на хората наистина им пукаше за работата им и бяха щастливи да помогнат и да дадът инфомация. Интересна среща имах в тази библиотека. Гледали ли сте филмът [Amsterdam](https://www.imdb.com/title/tt10304142/)? Той е супер нов, от миналата година и е доста готин(не и според критиците в имдб очевидно) – с Крисчън Бейл, Марго Рубие, та дори и Тейлър Суифт. В този филм има една сцена с един магазин за стъклени очи (Ocular prosthesis). Този [магазин съществува наистина](https://imgur.com/qVjQMnm) и аз се запознах с неговия реален собственик в Амстердамската библиотека! Покани ме в магазина си, който беше супер интересен, но същевременно и доста крийпи. Разказа ми, че е това е семеен бизнес на 4 поколения.

Междувременно, докато си пиша неделната историйка ми се обади майка ми. Това ме подсети за добър завършек на иначе дългата част за Амстердам, макар че има още неща, които бих написал. Попаднах на интересен [ресторант, посветен на майката – Moeders](https://imgur.com/5kjMMIX). Ако отидеш там и оставиш снимка на майка си, хапваш нещо безплатно. Много приятна идея, която зарежда мястото с много позитивизъм. Може би и ние тук трябва да си направим такова място?

**^(Маастрихт)**

Там попаднах заради онова великолепно момиче, за което ви казах че ще ви разкажа. Нека е съвсем на кратко за нея. Ние с нея… все сме си били (не)гаджета. Познаваме се отдавна, вече почти 15 години. Може би винаги е имало нещо между нас, но различни обстоятелства са ни пречили да го оползотворим. Отдавна нямам проблеми с това. Аз я ценя заради нейният интелект, бистър и прецизен ум, величествена грация и безкраен талант. Много пъти, когато съм бил в безизходица, съм се чудел как тя би разрешила дадената ситуация. Абе, вдъхновява ме това великолепно момиче.

Тя учеше в Маастрихт, а аз по това време учех в Англия. Отидох и на гости и си изкарахме страхотно. Развеждаше ме из любимите си места, пихме хубави бири, спомняхме си стари истории из стария град. Даже така се получи, че влязох в едно от упражненията и в университета, където реших да взема активно участие. Тя учеше право, но темата беше нещо за Европейските институции. Горещата тема в политиката тогава беше Брекзит, а аз вляох в ролята на инакомислещият и се правех, че защитавам британската теза, за да става готин дебат. Нещо като Вайкарис в българския събредит 😀 Градът е хубав и си заслужава, но за съжаление бях там само два дни, които посветих на това да се видим и да си наваксаме с великолепното момиче:) Поддържаме страхотни приятелски отношения и до ден днешен.

**^(Ротердам)**

Там пък бях при човек, с когото вече не си говорим. На това място се запознах с токсичната Холандска култура на клубовете, нощните заведения и нощния живот като цяло. Аз никога не съм бил фен на това, но хората, при които бях са такива и някак си трябваше да отида на клуб. Дълги опашки, изкуствени хора, тъпа комерс музика, надрусана обстановка и джънк фууд за затапка. Не съдя хората, които ги кефи, но аз не съм от тях. Вълнуващо за мен бе да науча повече за Erasmus Roterodamus, тъй като Европейската програма, носеща неговото име ми е дала тооолкова много. Трудовете и размишленията му за свободната воля са страхотни и ги препоръчвам на всеки свободомислещ човек.

**^(Енсхеде)**

Това малко китно градче на границата с Германия е доста приятно. Там пък вятърът ме отнесе при една гимназиална страст(highschool sweetheart). Прекрасно момиче с всестранни интереси и вълшебни очи. Тя е малко и на двата бряга (bisexual), и когато и се видяхме тя беше с друго момиче – бяха си гаджета. Отвратителната ми същност си представяше как ми е вързало и отида ли там едва ли не ще правя тройка, но когато пристигнах и се видяхме, аз никога не я бях виждал толкова щастлива. Тя сияеше, наистина. Отвратителната ми същност се изпари и даде път на джентълмена в мен. Търпеливо изчаках удобният момент, когато партньорката и отиде до тоалетната, за да мога да и споделя колко съм всъщност съм щастлив за нея и за това, че сбъдва мечтите си и се чувства щастлива. Тя наистина го заслужаваше, защото също е страхотна:) И с нея до ден днешен имаме прекрасни отношения.

**^(Де Хлинд)**

Това мъничко селце се състои буквално от две улици. Имахме проект, пак по програмата Еразъм там – буквално ни учеха как се пишат подобни проекти. Иска ми се да го включа в историйката, защото се запознах със страхотни хора там, с които и до днес поддържаме връзка. Скуката и спокойствието на селцето контрастираше с натовареният график на проекта и ни мотивираше да бъдем креативни, когато разпускахме. От игра с тебешир на улицата, като децата, до философски спорове за религии в 3 сутринта, които приключваха с “God doesn’t like religion”, цялото преживяване беше страхотно. Помня още една фраза на един Португалец от там – “Whatever happens is the only thing that could’ve happened.”

**^(Хага)**

Административната столица, от която почти нищо не видях освен Международният съд, тъй като бях на посещение там. Пожелавам на Бойко и на Гешев също да го видят отвътре. Харесвам историята на разпада на Югославия и най-вече съдбата на военнопрестъпниците. Например Милошевич, който се смее докато му четат присъдата, а негов подчинен псува на майка холандският съдия на сръбски 😀 Или хърватският генерал, който изпи отрова преди да си чуе присъдата. Странни неща ме впечатляват като се замисля. Там също, на по късен етап, преследвах любовта, но няма повече да ви разказвам, защото ще изляза като Казанова, а това е далече от реалността.

Като казах реалност – нека се върнем обратно в нея, защото май е време да приключвам – идва ми спирката. Трябва да попитам някого, защото никъде не виждам малко мониторче, на което да пише следващата гара. Нито пък малко мониторче със странни сменящи се .GIF-ове. Искрено благодаря на неколцината лудаци, които са се престрашили да прочетат цялата тази историйка. Благодаря и на любезният господин от Стара Загора, който ми потвърди, че следващата спирка е гара Ямбол. Този път май нямам конкретна поука. Може би няколко по-малки, а именно, гонете любовта, избягвайте БДЖ, но пътувайте колкото се може повече, когато сте на 20:) До следващата неделя.