Неделна История за скритото съкровище на Юлийските Алпи.

Сядам да пиша тази историйка в Петък вечер – на път за мястото, на което вече съм бил и за което искам да ви разкажа. Сигурно ще е по-дългo защото имам време да пиша.

Със сигурност ви се е случвало да видите картинка от някое готино място в интернет и да си кажете “Ей, тука е много яко, искам да отида!” Сигурно доста от вас са се пускали на такива пътешествия(ще се радвам да разкажете в коментарите за такива). Е, аз също се пуснах в такова приключение в Блед – Словения:)

Предистория

Останалите причини за посещението на това вълшебно място са твърде личнни, за да ги пиша. Иска ми се да се концентрирам на спонтаността, която беше водеща. Буквално видяхме [картинката на църквата посредата на езерото](https://imgur.com/ftfDGp4) (макар че това е снимка) и директно започнахме да кроим схемата на пътешествието. Най-удачният вариант беше полет до Венеция и от там FlixBus до Любляна, от където пък да си хванем влак за Блед. Знам, че звучи като тежко пътуване, но пък ние се впуснахме в него точно както взехме решението да го направим – спонтанно и с лекота.

История

Пристигнахме много рано сутринта във Венеция. Бях посещавал потъващия град и преди, но не толкова рано. Беше около 6-7 сутринта, а ние се бяхме озовали на полу-празният площад Сан Марко. Имаше 3-4 часа до автобуса ни, за това убивахме малко време. Реших да впечатля, човекът с когото бях тогава по забавен начин. Свалих си каскета, сложих го насред площада, от джоба си извадих един хек и започнах да играя, сякаш събирам пари като някакъв [уличен performer](https://imgur.com/X4hH75w). Много обичам да играя хек още от гимназията. И макар че нямаше кой да ми пусне паричка в каскета, получих окуражаващи аплодисменти и усмивки от човекът, за когото беше цялото това представление:)

Прибрах си цирка разбира се, и седнахме да пием по едно кафе точно до [площада](https://imgur.com/tsiKj8S). Поради ранният час и липсата на тълпи от хора, двама младоженци бяха станали рано, за да си направят сватбени снимки. Красивата булка с дългият си воал и тарикатския младоженец, в неговият стилен костюм, бяха уловени от моята камера в [един кадър](https://imgur.com/HD3Do8I), който ми стана любим не заради красотата на събитието, а заради случайно преминаващата монахиня пред тях. Но от Венеция толкова, време беше да отиваме към перлата в короната на бивша Югославия – Блед, Словения.

Пътят до Любляна мина неусетно и единственото, което помня беше една италианска баба, която седеше зад нас. Тя очевидно беше от Триест, защото там слезе. Не говореше английски, нито пък моят италиански е супер велик, но ви уверявам, че ни пожела от дъното на душата и сърцето си здраве, щастие и най-вече любов. Ние пък и пожелахме дълголетие на български и съм сигурен, че ни разбра. Продължихме си по пътя като се натоварихме на Словенското БДЖ. Стигнахме до Лесце, град на 3-4 километра от заветна цел. Разбира се, точно бяхме изпуснали последното бусче и трябваше да ходим пеша. Взе че заваля и един дъжд, но пък ние дори за миг не се намусихме. Няма по-хубав душ след като си вървял 4км в дъжда.

На сутринта, веднага щом се събудиш те лъхва алпийския въздух. Действа по-ободряващо от кафето, наистина! Най-накрая ни се усмихна и слънцето, което обаче скоро пак се скри зад дъждовните облаци. Първото нещо, разбира се беше да отидем до картинката, която ни вдъхнови за това пътешествие. А именно, [църквата по средата на езерото](https://imgur.com/Un8U6iV). Гребна лодка ни отведе до заветното място и наистина много му се насладих. Църквата е малка и спретната. Интересното там е, че камбаната може да се “бие” от всеки. Разказаха ми за обичай, който гласи, че ако се помолиш искрено на Бог в тази църквичка и душата ти е чиста, когато завършиш молитвата си можеш да удариш камбаната, за да може молитвата ти да стигне до Бог, чрез вибрациите и. Много добре си спомням, за какво се помолих тогава и колко силно ударих камбаната, за да съм сигурен, че моята молитва ще бъде чута. Ще ви разкажа и на вас след малко. Все още не се е случило, но пък за това пътувам на там в момента.

Докато слизахме по стълбите обратно към лодката няма как да не ти направи впечатление една особена сграда на отсрещния хълм. Скрита между дърветата, но същевременно очеизвадна. Колоните, които държаха основата на сградата бяха директно забити в дъното на езерото, а тя се извисяваше чак до короната на иначе високите дървета. Това е [кафе Белведере](https://imgur.com/lY4t9HB), или по-известно като чаената стая на Йосип Броз Тито. Тя е част от [Вила Блед](https://imgur.com/Drb7kZD) \- Понастоящем скъпарски хотел, а преди разпада на Югославия – [резиденция на самият Тито](https://imgur.com/MZ9klXy). Дългогодишният лидер на Югославия е канел скъпи гости в тази резиденция и в чаената стая. Словенският сервитьор ни разказа, че там е канел лидерите от Източния Блок, за да им покаже колко готино е в Югославия. Лидерите на Западният Блок пък е канел в разбития от войната Белград, за да им пожаке колко зле е Югославия и по този начин да им иска пари под формата на инвестиции. Ама че лисунгер е бил този Тито. От самата Вила Блед не успяхме да разберем много, тъй като нощувката е нещо от сорта на 300 евро. Като един истински Ганя обаче, успях да си гепя един чадър от лобито, защото тамън беше почнало да вали(отново). [Гледката от чаената зала беше великолепна](https://imgur.com/A7sYJtQ), интериорът също. Много запазен и обсипан със снимки на Тито и различни лидери, които са били на среща там. Спомям си много добре, че бяхме седнали на една маса, а над главите ни имаше снимка как на същата маса седят Тито и Гамал Абдел Насер (Египетският лидер тогава и съосновател на Non-aligned movement). Чайчето също беше суперско.

Последната дестинация в Блед, за която искам да спомена е [замъкът на хълма](https://imgur.com/Eji8mD5). Доста впечатляващо построен, наистина на отвесна скала, от която буквално можеш да си провесиш краката. От там се открива наистина прекрасна гледка и към църквата по средата на езерото, и Вила Блед. Точно тази пейзажна гледка ме подсеща да ви разкажа за какво се помолих в църквичката.

Странно ли е, когато мъжете си представят сватбата? Най-вероятно да, защото това си е женска работа. Жените повече се вълнуват къде ще се омъжат, каква рокля ще носят и тн. Само че в случая май женичката бях аз 😀 . Помолих се и ударих камбаната, с надеждата един ден да имам възможността и съдбата да направя сватбата си в Блед. Представям си го изключително ясно и до ден днешен. Как събирам семейството си и най-добрите си приятели във Вила Блед, където в големия двор се извиват дълги хора и се пеят български песни по време на пиршеството. Как цялата церемония бавно-бавно се пренася към предварително наредените лодки по брега на езерото, за да закара всички към църквата, където да се проведе церемонията. Даже си го представям как хората от страната на булката и самата булка са от северната страна на острова, а аз и моите хора сме от южната и се срещаме на острова, за да избегнем злата поличба младоженецът да види булката преди сватбата.

Всичкото това е една моя си красива мечта, която сигурно е невъзможно да се сбъдне. Не знам дали някога ще се сбъдне нещо дори близо до това, но ви уверявам, че до няколко часа ще разбера. До следващата неделя:)