Неделна История за най-сигурното място на света

Неделя е и аз пак съм тук, за да ви досаждам с моите “cringe творби”, както бяха определени те от един потребител тук тази седмица. И тъй като съм доста наплашен (intimidated) от хейтърите на моето безобидно неделно хоби, аз реших да ви споделя една история за мястото, на което съм се почувствал най-сигурно по време на всичките тези пътувания, които ви споделям от последните 10 години. Става дума за Швейцария, разбира се.

Предистория

Швейцария беше една малка моя мечта, още от както започнах да пътувам активно. Изключително много харесвам Алпите, въпреки че не съм по зимните спортове. Просто мястото е много уравновесено и ме кара да се чувствам по един прекрасен начин. То сигурно си личи, след като това е втората по ред историйка, която пускам за Алпите – можете да погледнете миналата за [скритото съкровище на Юлийските Алпи](https://www.reddit.com/r/bulgaria/comments/13hamjh/неделна_история_за_скритото_съкровище_на/?utm_source=share&utm_medium=web2x&context=3). Много харесвам и часовниците. Имам два ръчни, един джобен, един стенен и един татуиран на мен. Възхищавам се на големите швейцарски фамилни часовникарски брандове като Vacheron Constantin и Patek Philippe.

Всичко това беше забелязано и получих един наистина вдъхновяващ подарък за 25тия си рожден ден – трип до Швейцария. Особеното на това пътешествие беше дестинацията му. Като казах трип до Швейцария, първото нещо, което му идва на човек е голям град – Женева, Цюрих, Базел. Но не. Ние отидохме в малкото алпийско селце Grabs/Grabserberg. То дори не е курортно, нямаше даже хижи и писти за зимни спортове.

История

Преди да се доберем до малкото селце, разбира се трябваше да минем и през красивия [Цюрих](https://imgur.com/Du0S7AV). Като се замисля, още от тук се усещаше спокойствието и сигурността, за която искам да ви разкажа малко по-късно. Хванахме една хубава февруарска слънчева сутрин и се наслаждавахме на река Лимат, мостовете и кафетата около нея.

В Цюрих си бяхме набелязали нещо особено интересно като дестинация, а именно [Cabaret Voltaire](https://imgur.com/BU6Hzv1). Това е мястото, от което [произлиза Дадаизмът](https://imgur.com/hxjI3Aw). За тези, които не знаят, дадаизмът е движение в изкуството (изобразителното, литературното и театралното), което се формира малко след Първата Световна Война и е насочено срещу ужасите на тази война. То доста често е саркастично или дори безсмислено забавно по природа. Още нещо интересно и може би също толкова саркастично или дори безсмислено забавно е, че непосредствено до самото кабаре е [живял самият Ленин](https://imgur.com/FUYodMc), точно преди да се върне в Русия и да направи болшвевишката революция.

Без да участваме в революции, ние се запътихме към Алпите. Пристигнахме в Грабс и още със стъпването на гарата очите ми се ококориха като на Асен Василев. [Безброй скалисти планински върхове, покрити със сняг и стотици малки дървени къщички, разпръснати без никаква последователност или патерн](https://imgur.com/AWSnBON). Не знам за вас, но мен подобни гледки направо ми насълзяват очите от кеф. Бяхме си взели просто перфектното AirBnB. Малко над селцето Грабс, във вилната зона Грабсерберг(около 1000м надморска височина), в една от тези стотици малки дървени къщички, живееха едни мили швейцарски баба и дядо – Friedrich и Margrit, които бяха решили да пуснат стаята на втория етаж от къщата си в платформата airbnb. За съжаление и двамата говореха само немски, а както всички знаете, животът е твърде кратък, за да научиш немски. Тук обаче бабата ми скри шапката. Възрастната жена извади \*\*смартфона си\*\*, отвори някакво приложение и го сложи помежду ни. Аз говорех на английски, а приложението превеждаше на немски и обратното. Бях изумен. Моята баба, да ми е жива и здрава с тая нейна силна македонска душа, като успее да си върне предаване на телевизора сама аз ставам и ръкопляскам. По този начин, заради смарт бабата Маргрит, успяхме да си поговорим пълноценно с тях. Раказаха ни как и двамата са от Цюрих и са женени от 58 години. Баба Маргрит е била счетоводител, а дядо Фридрих инжинер. Казаха ни, че са се преместили в селцето Грабсерберг, за да се насладят на спокойствието и красотата на Алпите. Децата и внуците им често ги посещавали. Ние разказахме за себе си, те се зарадваха на опортюнистичните ни души, но бяха много озадачени какво подяволите правим в Грабсерберг. Обяснихме, че всъщност търсим точно това, за което те ни разказаха – спокойствието и красотата на Алпите. Те се зарадваха искрено и даже ни почерпиха с нещо като шампанско, ама не беше точно шампанско, не помня наистина.

Качихме се към стаята, но от сладки приказки бяхме [изпуснали залеза](https://imgur.com/79RjjqH). Въпреки това гледката беше наистина великолепна. А на [сутринта още повече](https://imgur.com/cDLgYLW)! И ето тук идва онова чувство на спокойствие и сигурност, за което говорех в началото на историйката. Помня го много добре, когато ме връхлетя. Точно слизахме пеша към селцето Грабс, когато видях един друг швейцарски дядо да си мие оранжевият Мустанг, модел 1969. Реставриран, пастиран, прекрасно поддържан. Aз просто я видях тази картинка с дядото и мустанга и мигновенно се впуснах в някакви daydreams за подобни неща. По едно време се замислих следното:

>”Ако в твърде невероятният сценарии, където толкова съм сгазил лука, че някакви държави, полиции, интерполи, наемни убиици или пък просто трябва да се скрия някъде, или не знам и аз какъв сценарии – примерно да стана защитен свидетел – аз бих избрал Грабсерберг да се скрия. Защо? – ами аз съм посредата на нищото, заобиколен съм от планини, спокойствие, баби и дядовци с Мустанзи. От всичкото това се почувствах някак странно сигурно. На място. Сякаш няма какво да стане.

Може би е било просто моментно чувство, но наистина е оставило доста траен отпечатък в мен, защото доста пъти са ме питали тривиалния въпрос “И кво, как е в Швейцария” и аз винаги тривиално съм отговарял – “Спокойно и сигурно:)”

Разбира се, мога да ви разказвам за хилядите малки красоти, на които постоянно се натъквахме, като тези [дърворезби оставени ей така, по пътя](https://imgur.com/0fTWKDy). Дори бих включил и [залезът](https://imgur.com/On5Aggk), който не успяхме да хванем първият ден, но пък успяхме на следващия. Нооо историйката става твърде дълга и с риск да ви доотегча, ще ви разкажа и за Little Lichtenstein 😀

За Лихтенщайн се зарибих от Пол Барбато, водещият на YouTube каналът GeographyNow! [Той е голям фен на Лихтенщайн](https://imgur.com/W8D1bIu) и ние просто нямаше как да не го посетим, тъй като беше много близо. Много красиво и скъпо място, където всеки четвърти човек е милионер. Доста от големите корпорации имат HQ-та там, заради някакви данъчни схеми. Държавата е малка, успяхме да обиколим пеш двата им най-големи града, столицата Vaduz и вторият по големина град Schaan. Във Вадуц първо решихме да хапнем. Голяма грешка. Беше тооолкова скъпо, че ми се плачеше. Имам спомен, че някаква порция талиатели или там някаква паста беше нещо от сорта на 140 швейцарски франка. Всъщност май това беше нещо като “обедно меню” и включваше съответната паста, чаша супа и нещо за пиене. Ние успяхме да си поделим едно обедно меню и сервитьорката си завъртя очите, като ни видя какви сме бедняци 😀 Всичко ми стана ясно, когато минахме през главната улица на Вадуц, за да разгледаме магазините и [часовниците за стотици хиляди, та даже сигурно и милиони швейцарски франка](https://imgur.com/cGntvmB). Още по-ясна ни стана работата, когато решихме да се качим до красивият [замъкът на Вадуц](https://imgur.com/Hw2QDuV). Доста катерене си беше. Даже успя да ни завали и дъжд, но ние бяхме решени, че ще се качим и ще разгледаме… Какво ще разгледаме като замъкът си е частна собственост?! Хахахахах Принцът на Лихтенщайн просто си живее там пича, негова резиденция си е, за какви се взехме ние, че ще му ходим на гости 😀 Ние обаче не го знаехме това и в крайна сметка просто се разходихме за спорта.

Доста се посмяхме на незначителността си. Един истински дадаизъм, с оглед на това как двама бедняци се разхождат из едно от най-богатите места в света. Точно с това искам да завърша. Да си безличен и незначителен в дадена ситуация не винаги е нещо лошо, за което да се сдухва човек и да му е гадно. Всеки е себе си в конкретната среда. Ето, тук в редит например всички сме просто едни аватарчета и се забавляваме, спорим, караме се, смеем се и всичко е ок. Така че дайте по-добре да не се взимаме толкова на сериозно:) До следващата Неделя.