Неделна История за Rазочарованието

Вече съм споменавал Будапеща в [историйката ми за Възкресението](https://www.reddit.com/r/bulgaria/comments/12opewf/неделна_история_за_възкресението/?utm_source=share&utm_medium=web2x&context=3), ама нея не я преглеждайте. Много е странна.

Мисля си, че има голяма доза на разочарование в този съб в последните дни, заради политическата обстановка и записите. Това ме вдъхнови да ви разкажа една историйка за големите очаквания и разочарованието след това. Спокойно, не е на политическа основа. Е, малко де.

Предистория

2016та година ми се откри възможност да отида до Будапеща. Пак по работа. Европейски проекти за образование, трейнинг, младежи и спорт. Не бях ходил там преди, а няколко месеца по-рано бях посетил Прага за пръв път. Имам [историйка за това как се влюбих в Прага](https://www.reddit.com/r/bulgaria/comments/11vjhjn/неделна_история_за_това_как_се_влюбих_в_прага/?utm_source=share&utm_medium=web2x&context=3), ако някой има желание да я погледне. Прекрасното ми изживяване в Прага беше вдигнало летвата ааадски високо. Имах огромни очаквания за Будапеща. По-големи, от колкото имаха болшинството българи, когато Киро Петков се появи на сцената.

История

Длъжен съм да спомена за един сценарии, в който щях да остана в Будапеща цяла година, тъй като институтът Корвинус, който изучава Студената Война, ми беше предложил fellowship там, но аз отказах. Както и да е, наистина, заради Прага очаквах в Будапеща да почувствам онзи classy vibe, който цяла Бохемия носи във въздуха си. Неща като малките джаз барчета с жива музика и наливна бира от местни пивоварни из павираните улици на Mala Strana. Или пък просто гледката към замъка, катедралата, мостовете и хилядите керемидени покривчета. Будапеща носеше със себе си една също доста красива архитектура, но поне за мен тя не беше достатъчна и не успя да се докосне до това, което аз търсех.

Грешно ще е да не спомена за красотата на сградата на [Парламентът](https://imgur.com/B3Smand) им. Мисля, че само Конгресът в Щатите ми хареса повече от пръв поглед. Много се изкефих как унгарците си пазят и ценят събитията от 1956та срещу СССР. Гордеят се с тях и те са се превърнали в един от символите на националната им идентичност. Можеш много да научиш от открития музей около сградата на парламента. От [Замъкът на Буда](https://imgur.com/ybA1kj5) пък се открива наистина красива гледка към Парламента и река Дунав. Спомням си как си представях как просто се отпускам по течението на Дунав и се събуждам в Русе. Същото правих и в Регенсбург, Германия, от където също минава Дунав. Доста приятно чувство е това всъщност.

Може би първото ми впечатление е тръгнало на криво и за това не чувствам Будапеща като Прага. Ще ви разкажа: Още първата вечер се озовах в един много известен бар – [Szimpla Kert](https://imgur.com/FbL9YVp). Голям пастет беше това място. Всички бяха много криви, пияни и направени. Спомянм си как си седя в една от ваните префасонирана на диван, рандом момиче ме вижда, изкрещява нещо, качва се на бара и ми прави жабешко цамбурване от там. Добре че беше някаква слабичка наркоманка хахаха. Още нещо доста забавно от тоя бар беше една група младежи, облечена в уонзите на покемони. Главният покемон – пикачу – лежеше неподвижно, залян в надявам се собствената си драйфня, а останалите покемони се забавляваха около него. Отидох да ги питам дали всичко е ок с момчето, но те ми казаха нещо от сорта на “Споко пич, той утре се жени” хахахаха. След този експириънс няма как да търся онзи classy vibe, за който споменах, за това си останах разочарован от Будапеща.

Другото разочарование беше от срещата с нашите тогавашни “партньори” от [политическа партия Йобик](https://imgur.com/ejYLMQA). Те си бяха крайната десница, по-тежки и от Фидез, които тук в България има една каста, която много ги рекламира, но ви уверявам, че [в Унгария и Орбан е доста недолюбван](https://imgur.com/pfkTnLx). Та, влязохме в централата на Йобик и видях нещо, за съжаление, доста познато. 3 часа следобед, отворени бутилки твърд алкохол на масите, приятно почерпени партийни функционери, които обсъждат простотии, не могат да се концентрират в един разговор за повече от 5 минути и най-трагичното – мислейки себе си и лидерите си за Богове на Земята. Страшни тъпаци, може би имаше един-двама читави млади момчета, другите бяха трагична пасмина. Всичко приключи, когато почна да се говори за пари. Тогава хората показват истинските си лица. Не успяхме да направим проект с тях в Будапеща, но пък за сметка на това, план Б сработи и една доста приятна организация от Дебрецен прие да бъде наш истински партньор и по този начин успяхме да реализираме проекта.

Та, искам да завърша с това, че с разочарованието не свършва света. То е моментно състояние, което времето със сигурност успява да лекува. Ако план А не проработи трябва да имаш план Б. Ако план Б не проработи – значи план А вече си е свършил работата. До следващата неделя:)

Edit: не видях грешката в заглавието, но всъщност така е доста яко.