Хаха, реално нещото, което наистина ме накара да се замисля за Ботев беше като водех група по “Стъпките на Ботевата чета”. Времето беше като сега, самo кал, гръмотевици и кърлежи. Бяхме нон-стоп мокри и мръсни, с някви стари палатки дето дори и да спреше дъждът навън, вътре продължаваше да капе. Всички в групата ме “мразеха”, но вървяха след мен. Аз разбира се не винаги целих пътя, все още нямаше GPS-и и се ръководех по една карта дето сам си бях нарисувал и по “упътванията” на разни пияни чичаци, които намирахме по селата :).
Та имах доста време да мисля за бремето, което е било на плещите му. Та така. Като стигнахме на Околчица стандартното – хоро и кебапчета, на цялата група ни се струваше някак нередно.
Препоръчвам на всеки да го пробва, дори и да не е по това време на годината. Спомням си, че бях извадил истории за всяко сражение или как са правили понтонен мост от каруци и като стигахме до съответно място, спирах и почвах да им чета от едни листи грижливо обвити в найлон, та имаше доста immersion.
При мен имаше и една доста голяма графа “а, днес е 2 юни!”
Истината е,че на “никой” или по-скоро 95% от населението не ги ебе за Ботев или другите.
Мислите ли,че хората ги интересува кой е Ботев ? те историята не знаят и не знаят кога е основана България. Миналото се забравя за жалост.
Лично моите мисли днеска бяха да не умра от смях, защото съученикът ми украинец мислеше, че Путин идва…лицето му беше безценно(беше по средата на часа)
Голям националист ще излезе от мен казвам ви
Мислех си за това колко е обичал Ботев народа си. Да умреш млад и готин поет. Нашият Сид Рок
Аз всеки път като чуя сирената първата ми мисъл е “Дано не ни бомбардират”
Не знам за вас и за останалите, но този 2ри юни съм си в България и чувам сирените за първи път от 6 години и както се казва на чист български, удари ме право в емоциите.
8 comments
Буквално аз, само замести боклуци с чукчи.
Хаха, реално нещото, което наистина ме накара да се замисля за Ботев беше като водех група по “Стъпките на Ботевата чета”. Времето беше като сега, самo кал, гръмотевици и кърлежи. Бяхме нон-стоп мокри и мръсни, с някви стари палатки дето дори и да спреше дъждът навън, вътре продължаваше да капе. Всички в групата ме “мразеха”, но вървяха след мен. Аз разбира се не винаги целих пътя, все още нямаше GPS-и и се ръководех по една карта дето сам си бях нарисувал и по “упътванията” на разни пияни чичаци, които намирахме по селата :).
Та имах доста време да мисля за бремето, което е било на плещите му. Та така. Като стигнахме на Околчица стандартното – хоро и кебапчета, на цялата група ни се струваше някак нередно.
Препоръчвам на всеки да го пробва, дори и да не е по това време на годината. Спомням си, че бях извадил истории за всяко сражение или как са правили понтонен мост от каруци и като стигахме до съответно място, спирах и почвах да им чета от едни листи грижливо обвити в найлон, та имаше доста immersion.
При мен имаше и една доста голяма графа “а, днес е 2 юни!”
Истината е,че на “никой” или по-скоро 95% от населението не ги ебе за Ботев или другите.
Мислите ли,че хората ги интересува кой е Ботев ? те историята не знаят и не знаят кога е основана България. Миналото се забравя за жалост.
Лично моите мисли днеска бяха да не умра от смях, защото съученикът ми украинец мислеше, че Путин идва…лицето му беше безценно(беше по средата на часа)
Голям националист ще излезе от мен казвам ви
Мислех си за това колко е обичал Ботев народа си. Да умреш млад и готин поет. Нашият Сид Рок
Аз всеки път като чуя сирената първата ми мисъл е “Дано не ни бомбардират”
Не знам за вас и за останалите, но този 2ри юни съм си в България и чувам сирените за първи път от 6 години и както се казва на чист български, удари ме право в емоциите.