Рисуват руската дипломация като шахматист, стратег, ама по-скоро е каубой който стреля от хълбоците и после гледа какво е уцелил.
Плуя на всички “Русофили” в тази държава
>Във филма се “описва създаването на азбуката и разпространението на църковнославянските книги”. Във филма обаче напълно е игнорирана историческата роля на българската държава. Подробно се описва пътят на кирилицата през Русия, Украйна, “Македония”, Сърбия и Черна гора, а България въобще не се споменава.
Македония няма никакво дело в кирилицата. Буквално и преносно. Делото на Кирил и Методий (византийци, които може би имат славянска майка) започва в Солун, византийски град. Създават глаголицата, не кирилицата. Единственото, което “Македония” (като регион, не етнос) е допринесла е подробността, че вероятно преведената на славянски език (с глаголица) литература е ползвала локалния за Солун диалект от тамошните славяни.
Тези славяни са били или византийски поданници, или български. Те са македонци толкова, колкото прабългарите (“татарите”, преведено од jазикот наjсловенски) са били мизийци. Географски термин, нищо повече. Делото на светците няма нищо общо с Македония като област, регион, сегашна държава, етнос или др. Книгите са написани за Моравия, около днешна Чехия. Делото им се проваля, учениците на светците се озовават в България, където царя ги приветства. В т.нар. Преславска писменна школа, те създават кирилицата, базирана на гръцката азбука (личи ѝ и сега, тогава още повече).
По времето на Първото българско царство, школите са били Преславската (която е създала кирилицата) и Охридската, която е ползвала първоначално глаголицата, после е минала на кирилицата. И двете са под директната управа на България. Каква “Македония” ги гони онези олигофрени?
​
>”Във връзка с публикациите в българските медии относно филма на Елена Мироненко „Една вяра, един език“ за разпространението на християнството сред славяните бихме искали да изясним следното:
Филмовата лента е отражение на авторската гледна точка, съдържа субективна трактовка на редица исторически събития и не съответства на позицията на официалната руска историография, а също така и на подхода на Посолството на Русия в България.
Хубаво е, че в нашите православни страни както и преди се запазва жив интерес към общите корени на вярата, писмеността и културата. Творческата инициатива, неподкрепена от историческа експертиза, за съжаление, не винаги води до постигане на замислената позитивна цел”.
Гарантирам тук и сега, че ако ние покажем свободна интерпретация на историческите събития в историята ни (а не наратива, който братушките обичат), посолствата им веднага ще се обединят. За сведение, ако напомним на братушките как Святослав I и Киевска Русия изгарят Преславската школа, веднага ще почне писък истеричен. Няма да им се хареса, ако ги покажем като диваци, които унищожават собственото си училище и помагат друга славянска нация да стане византийска провинция. Тогаз ролята им на великите спасители няма да е толкова свята.
Нека е авторска интерпретация, нека ние пак сме “чувствителни”. Напомням само, че братушките сериозно се обидиха, когато съветския паметник (съветски, не Цар Освободител или Руски паметник) до СУ го боядиса един тип. Ако ние си позволим такива авторски изцепки (като някои от гореспоменатите), вече се видя какво ни чака.
Политиката е лицемерие, но с пари от данъците.
Русия води войни както куче гони автомобил и да го стигне не знае какво да прави с него…
4 comments
Рисуват руската дипломация като шахматист, стратег, ама по-скоро е каубой който стреля от хълбоците и после гледа какво е уцелил.
Плуя на всички “Русофили” в тази държава
>Във филма се “описва създаването на азбуката и разпространението на църковнославянските книги”. Във филма обаче напълно е игнорирана историческата роля на българската държава. Подробно се описва пътят на кирилицата през Русия, Украйна, “Македония”, Сърбия и Черна гора, а България въобще не се споменава.
Македония няма никакво дело в кирилицата. Буквално и преносно. Делото на Кирил и Методий (византийци, които може би имат славянска майка) започва в Солун, византийски град. Създават глаголицата, не кирилицата. Единственото, което “Македония” (като регион, не етнос) е допринесла е подробността, че вероятно преведената на славянски език (с глаголица) литература е ползвала локалния за Солун диалект от тамошните славяни.
Тези славяни са били или византийски поданници, или български. Те са македонци толкова, колкото прабългарите (“татарите”, преведено од jазикот наjсловенски) са били мизийци. Географски термин, нищо повече. Делото на светците няма нищо общо с Македония като област, регион, сегашна държава, етнос или др. Книгите са написани за Моравия, около днешна Чехия. Делото им се проваля, учениците на светците се озовават в България, където царя ги приветства. В т.нар. Преславска писменна школа, те създават кирилицата, базирана на гръцката азбука (личи ѝ и сега, тогава още повече).
По времето на Първото българско царство, школите са били Преславската (която е създала кирилицата) и Охридската, която е ползвала първоначално глаголицата, после е минала на кирилицата. И двете са под директната управа на България. Каква “Македония” ги гони онези олигофрени?
​
>”Във връзка с публикациите в българските медии относно филма на Елена Мироненко „Една вяра, един език“ за разпространението на християнството сред славяните бихме искали да изясним следното:
Филмовата лента е отражение на авторската гледна точка, съдържа субективна трактовка на редица исторически събития и не съответства на позицията на официалната руска историография, а също така и на подхода на Посолството на Русия в България.
Хубаво е, че в нашите православни страни както и преди се запазва жив интерес към общите корени на вярата, писмеността и културата. Творческата инициатива, неподкрепена от историческа експертиза, за съжаление, не винаги води до постигане на замислената позитивна цел”.
Гарантирам тук и сега, че ако ние покажем свободна интерпретация на историческите събития в историята ни (а не наратива, който братушките обичат), посолствата им веднага ще се обединят. За сведение, ако напомним на братушките как Святослав I и Киевска Русия изгарят Преславската школа, веднага ще почне писък истеричен. Няма да им се хареса, ако ги покажем като диваци, които унищожават собственото си училище и помагат друга славянска нация да стане византийска провинция. Тогаз ролята им на великите спасители няма да е толкова свята.
Нека е авторска интерпретация, нека ние пак сме “чувствителни”. Напомням само, че братушките сериозно се обидиха, когато съветския паметник (съветски, не Цар Освободител или Руски паметник) до СУ го боядиса един тип. Ако ние си позволим такива авторски изцепки (като някои от гореспоменатите), вече се видя какво ни чака.
Политиката е лицемерие, но с пари от данъците.
Русия води войни както куче гони автомобил и да го стигне не знае какво да прави с него…