**Ж**ивял богат цар в далечно царство отвъд шумящото море. Той имал за дъщеря прекрасна принцеса. Но една сутрин принцесата изчезнала. Разтревожил се баща й и започнал да я търси заедно със слугите из целия замък. Погледнали в мазето, погледнали на тавана, проверили дори най-отдалечената кула пълна с паяжини. Разровили балдахина, скъсали гоблените, счупили огледалата. Нямало дори косъм от златната коса на принцесата. Царят заплакал и скъсал пурпурните си одежди. С последни сили заповядал да разгласят, че който намери принцесата със златна коса ще се ожени за нея и ще бъде цар след смъртта му. Разтичали се глашатаи и слуги. Запели песни за загубената принцеса трубадури по далечни замъци.
След три дена се явил пред двора принц в позлатена броня, готов да премине и през огън за красавицата. Той бил млад, красив, храбър като лъв, но надменен. Шлемът му бил изкован като лъвска глава. Царят го благословил и го пратил на път, доволен, че такъв знатен принц се заема да намери дъщеря му.
Препускал, що препускал принца, срещнала го една бабичка с наръч дърва и му казала:
\- Странниче, помогни ми да отнеса дървата до дома.
Рицарят-лъв се направил, че не я чува, защото той така или иначе не говорил с простолюдието и препуснал като вихър по-нататък. Слънцето стигнало пладне, нагряло доспехите на благородния принц и той ожаднял. Стигнал до една каменна чешма край пътя, на нея имало странен надпис:
“Който пие, ще отиде в гората на обречените”
“Какво пък, може в тази гора да е принцесата” си казал той и се навел както бил на коня и отпил.
Главата му се замаяла и когато се огледал видял, че се намира в гъста гора от странно високи лаврови храсти. “Явно ще имам късмет, лавърът е символ на победата” казал си рицарят-лъв. Започнали да се чуват смехове и хорска реч и на поляната сред лавровите храсти той видял седем прекрасни девойки със златни коси, които играели на гоненица и се смеели.
\- Добре дошъл, принце, ела и поиграй с нас – поканили го с приятен глас, а прекрасните им очи весело светили. – Но свали тежките доспехи, само ще ти пречат. (до тук)
\- С удоволствие, прекрасни девици. Изпитанията могат да почакат. – казал принца, който много си падал по всякакви игри и удоволствия, които помагали да се прекарва времето весело. Свалили стоманата и принцът останал само със посребрената си ризница.
\- Свали, свали и ризницата господарю, тя звъни и ще те чуваме когато играем на криеница. Така няма да хванеш никоя от нас.
Изхлузили набързо и ризницата, принцът хвърлил меча както си бил в ножницата и подгонил девойките …
Рицар с благороден вид, но слова надменни,
захвърли лесно лъвското сърце във горите черни.
Този, който великани побеждава и вихрите заплита
по риза стана пленник на девица в него впита.
(цялата приказка четете на [https://kibatatakovata.blogspot.com/2023/07/blog-post.html](https://kibatatakovata.blogspot.com/2023/07/blog-post.html))
​
https://preview.redd.it/r2bftu3jopeb1.jpg?width=4153&format=pjpg&auto=webp&s=ec9c91a4d855b0a9a7c12bb550d4d759ce6264e8
by kiba33x