Не вярвам в черното начало,
дори наша прамайка да бъде и нощта
само на слънцето сърцето се засмяло
и винаги бяга от сенчести места.
Не вярвам. Няма за вярата закони.
Ако вярвах, ще го знае цялата душа.
Без сила са всякакви канони
и живота е добър като мечта.
Днес идва час на залез
днес нощ ме обгръща и тежи
но красивите вълни на аромата,
готвят мед за дневните пчели.
(прочетете цялото стихотворение на [https://kibatatakovata.blogspot.com/2023/08/blog-post.html](https://kibatatakovata.blogspot.com/2023/08/blog-post.html))
​
https://preview.redd.it/i0zzot05xofb1.jpg?width=566&format=pjpg&auto=webp&s=668291a8e904a6774c1c622af75928de329640e3
by kiba33x