Най-накрая да седна да пиша в нормални условия. На всичкото отгоре отдавна не ми се беше случвало да пиша за нещо прясно, което ми се е случило току що. Въпреки завъртяното заглавие, действието се развива преди няколко дни в Задар, Хърватска. Място, с което не подозирах точно колко съм свързан. Имах представа, тъй като докато бях в САЩ си направих [Ancestry DNA тест и резултатите ми показаха, че имам Хърватска жилка.](https://imgur.com/RReJhkJ)
Предистория
Трябваше ми почивка. Отдушник. Последните 2 месеца бяха трагични за мен. Един приятел ми каза, че съм станал доста неуравновесен и сигурно е прав. Със сигурност не е готино да ти се прецака годежа, но за това ще разкажа в някоя друга неделна историйка. Малцината от вас, които четат всички историйки, за което адски много ви благодаря, са запознати с [Неделната История за с(р)амотата](https://www.reddit.com/r/bulgaria/comments/14iwtqy/недела_история_за_срамотата/?utm_source=share&utm_medium=web2x&context=3). Ако не сте я чели и имате желание – просто цъкнете на линка. Та, имах огромна нужда да обърна самотата наопаки и точно това направих. Все пак вече имам опит. Хванах си самолета и отидох в Задар, Хърватска съвсем сам.
История
За втори път съм в този прекрасен крайбрежен град. Много е готино и има евтини полети от София. Силно препоръчвам, ако се чудите къде да идете на лятна почивка. Тъй като вече бях обикалял града при първото ми посещение, реших да отседна в един особен хостел, който всъщност е старо дървено корабче, където хората отсядат в каютите. Всеки ден в 10 часа корабчето потегляше към едно от многобройните [островчета в близост до града](https://imgur.com/sqOtYKv). Често доквахме за малко на остров Юлиян, после пък закотвяхме корабчето в някой осамотен залив и скачахме директно във водата от най-горната мачта. Екипажа беше съставен от страхотни хора. Двама Хървати, една девойка от Нова Зеландия (първото kiwi, с което имам честа да се запозная) и собственика Фил, британец на следчичарска възраст, който бе намерил идеален начин да се пенсионира с това корабче. Разбира се обстановката на тези дейтрипове беше супер, запознах се с различни хора и техните различни съдби. Имаше един особен тип, пак британец – Лойд, който като малък е бил от Свидетелите на Йехова, а сега има ютуб канал, в който разконспирира сектантските им дейности. Един немски хлапак на 18 години, който беше обсебен от travel novels и искаше да пътува из света като кумирите си, но нямаше идея какво се случва като цяло. Още един луд финландец – сноубордист, който правеше [задни салта от най-високата мачта във водата](https://imgur.com/usrTwnu). Трябва да спомена и топ пичагата – индиецът Рудра, който ми прати по пощата забравените от мен слушалки и яке! С една дума: Яки хора – добри времена.
Аз се забавлявах адски много, но си имах и един определн период в деня, в който се пречиствах и уравновесявах. Към края на всеки дейтрип, на връщане от островите и private заливите [заставах буквално на носа на кораба и палех една хубава пура от connecticut cigar company](https://imgur.com/twaSRaN). Принципно не пафкам пури, но един приятел много пуши и като му казах, че ще ходя на лодка и ще спя там 4 дни той просто ми набута 4 пури в ръцете и ми се примоли: “Не може да идеш на лодка и да нямаш пура бе човек”. Нямаше как да му откажа. Всъщност беше доста приятно. Корабът си плава към пристанището, аз си слушам музика през слънчевите очила, пафкам си и си гледам към прозрачното синьо море. Идилия – [точно като залезите, които Задар предлага](https://imgur.com/N87PkSk). И тук някъде идва моментът на Дежавю, за който искам реално да ви разкажа.
Още първия ден, когато се прибирахме към пристанището, точно си допушвах пурата и погледът ми се спря на многобройните мачти на останалите корабчета в пристанището. Някак си движението на нашия кораб и статичността на останалите корабчета ме хвърлиха в едно особено чувство на дежавю. То се изразяваше нагледно в това, че мачтите на корабите седят неподвижно, а на заден план пейзажът сякаш се сменяше изключително бързо. Беше като забързан кадър на Задар през вековете, а мачтите все така не помръдваха. Дори цветовете ми се виждаха различни. Кожата ми настръхна като на варено пиле, а аз имах чувството, че всичкото това вече съм го виждал и някакси вече съм бил там. Някога. Преди много години. [Успял съм да хвана кадъра и обстановката, но не и чувството, което изпитах.](https://imgur.com/AUeE4dN)
А това чувство не си отиваше. Беше абсолютно същото на следващия ден и на по-следващия след това. Замислих се. Дали гените и ДНК-то ни не носят някаква памет? Разгледах си обстойно Ancestry DNA теста. [Там ясно е отбелязано, че имам общо със селцето Кали на остров Юлиян, непосредствено срещу град Задар](https://imgur.com/VVd1evi). Съвпадението е от най-ранният период, които тестът обхваща, а именно 18ти век. Заговорихме се с единият хърватин от екипажа за това. Показах му ancestry DNA теста, той силно се зарадва, че имам хърватски гени и започна да ми говори на “брате”. Абсолютно се съгласи с мен за дежавюто. Обясняваше за свои подобни преживявания. После разговорът премина на различни теми, но случката си остана с мен и реших да ви я споделя. Вие какво мислите? ДНК-то ни има ли памет? Възможно ли е да носи спомени с гените? Ами вие имали ли сте силно изразено дежавю и как си го обяснявате? Ще се радвам да напишете в коментарите. До следващата неделя;)
by MrMonkiPants